Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Целта на руския президент е да сложи на мястото на Зеленски послушно мъпет правителство

Стефан Попов: Украйна е границата между Изтока и Запада, не биваше да бъде преминавана

Западът, особено размекнатата Европа проспа страшния знак след Крим, смята преподавателят

Стефан Попов
Снимка: БГНЕС

Украйна е граница и тя 1000 години се е преживявала като граница. Това каза пред БНР Стефан Попов, професор по философия и социология в Нов български университет.

„Украйна е една граница, която не биваше да бъде преминавана, пресичана. Тя е граница и символична, и в голяма степен действителна по оста Изток-Запад. Това е гигантско пространство, което от 1000 години е някак спорно - било реално спорно, било символично спорно.“

Западът вижда в Украйна своя граница, отвъд която идва азиатският континент, Руската империя, посочи проф. Попов.

„Беше несравнимо с Косово, дори с Тайван, който е една много напрегната точка, и с други подобни гранични пространства. Много беше важно Украйна да се съхрани, да стои запазена. Това е една граница, която като се премине, светът наистина не е същият.“

След разпадането на Съветския съюз по цялата си граница Русия се държи изключително неспокойно, невротично, а в случая с Украйна дори психотично, отбеляза Стефан Попов. По думите му Владимир Путин е успял да построи „екстремна автокрация“, а всички споразумения с Украйна са прегазени от Русия и Путин.

„След Крим Западът трябваше да реагира много остро, както реагира сега. Но този Запад, особено размекнатата Европа от онова време, проспа този момент, проспа този страшен знак.“

През 2008 г., когато Путин отхапа две области от Грузия, беше силен сигнал какво ще прави в следващите години, изтъкна Стефан Попов.

Руският президент Владимир Путин по време на церемония в Деня за защита на отечеството. 23 февруари 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проф. Попов не вярва, че санкции ще уплашат Путин, но той не е очаквал толкова единна европейска реакция.

„Санкциите ще ударят предимно руското население, което и без това е бедно и се храни с национални митологии и страхове, които се напомпват. Това население, дори да обеднее до степента на гладовете от 30-те години при Сталин, то ще продължава фанатично да подкрепя Путин.“

В последните години, особено след Крим, руският президент е засилил страшно много държавния резерв в злато и валута, така че да може да издържи, „сякаш е в окупация“.

„И второ – превъоръжи и много привилегии даде на армията. Тази диктатура постепенно, много невидимо и недискутирано за Запада се превръща в една военна диктатура. Привидно по витрините стоят Санкт Петербург и Москва, в които се ходи на екскурзия, които приличат едва ли не на Ню Йорк и на Лондон, но зад всичко това стои една пълзяща военна диктатура. Това, че населението ще понесе удар, за него е калкулирано.“

Стефан Попов е на мнение, че първата цел на руския президент е „да смени режима в Украйна, както направи съвсем наскоро в Казахстан и да сложи на мястото на Зеленски едно послушно мъпет правителство“.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Волфганг Шюсел: Реалистично е до края на годината Австрия да вдигне шенгенското вето

До края на годината е напълно реалистично Австрия да вдигне шенгенското вето, прогнозира в интервю за БНР бившият канцлер на Австрия Волфганг Шюсел.  По негова идея от печат излезе първото специализирано издание за външна политика European Voices с фокус върху бившите социалистически страни.  Австрия няма да бърза с решение за пълноправното..

публикувано на 16.05.24 в 16:48

Учени: България не знае с какви стратегически суровини разполага! Няма дори геоложка служба

Учени настойчиво призовават за приемането на Националната научна програма за критичните и стратегическите суровини . Идеята беше лансирана от БАН и университети миналата година, но няма развитие. Със сигурност в България има от съвременните суровини, необходими за развитието на новите технологии , твърди проф. Ирена Пейчева от Геологическия..

публикувано на 16.05.24 в 12:06

Какво искат негласуващите?

"Ние проучваме системно, по време на всички избори, психологическите профили, начина на живот, емоционалното състояние, психично-здравния статус на хората, които не гласуват. Последното голямо изследване беше 2023 г ., след поредните избори за парламент. Тогава обхванахме 1836 икономически активни българи , без пенсионери, студенти и..

публикувано на 16.05.24 в 08:42
Роберт Фицо

Очакват се подробности за покушението срещу Фицо. Без опасност за живота е

Словашката полиция днес ще съобщи подробности за покушението срещу премиера Роберт Фицо.  Той беше прострелян вчера в град Х а ндлова и опериран в болницата в Банска Бистрица. Вицепремиерът То маш Та раба съобщи, че операцията е минала добре и за момента няма опасност за живота му. Робърт Фицо е дошъл в съзнание след продължилата три..

публикувано на 16.05.24 в 07:23

Прогноза на ЕК: 3,1 на сто е очакваната инфлация за България

3,1 на сто е очакваната инфлация за България за тази и 2,6 на сто за следващата година, сочат данните от огласената пролетна икономическа прогноза на Еврокомисията за 2024-та година. Низходящата тенденция на външните цени се очаква да ограничи инфлацията на цените на енергийните и неенергийните индустриални стоки, се казва в прогнозата...

публикувано на 15.05.24 в 13:36

Атанас Василев: Лозята в България намаляват драстично

От днес започва прием на документи за подпомагане застраховането на реколтата при лозарите . Интервенцията е с бюджет от 800 хил. лв., съобщи преди дни зам.-министърът на земеделието Деян Стратев.  " Тази програма за застраховане на реколта има определен лимит. В момента се застраховат до 400 лв. насажденията ", посочи пред БНР Атанас Василев -..

публикувано на 15.05.24 в 10:19

Прогноза: Летният туристически сезон ще е по-добър от миналогодишния

Първите туристи у нас за летния сезон пристигнаха на 2 май и са от Великобритания. На 17 май ще се състои официално откриване на летния сезон в Несебър. Прогнозите са този сезон да бъде по-добър от миналогодишния.  От ефира на БНР председателят на Асоциацията на агенциите за входящ туризъм Иван Грошев апелира към всички в туристическия бизнес..

публикувано на 15.05.24 в 09:15