От 17-и декември, когато руският президент Владимир Путин изпрати ултимативните си искания към Запада, до 21-ви февруари той смени тактиката за постигането на целта си - подчиняването на Украйна. След като не успя да го постигне с помощта на Запада, който, очаквано, не наложи на Киев да се смири, Путин нахлу в Украйна и срина всякаква основа за диалог към този момент.
Проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук е един от най-търсените анализатори на съвременната руска политика. Дори за опитните експерти е трудно да проумеят, че в Европа отново се води война, отбелязва проф. Мангот в интервю за БНР.
„Означава ли това, че Путин използва сегашната ситуация за да оправдае военно напредване към Мариупол и към пристанищния град Бердянск на Азовско море? Вероятно е, разбира се, и осигуряването на сухопътна връзка между Донбас и Крим.“
Дълго време не беше съвсем ясно, какво иска да постигне Путин с ултиматома към Запада и струпването на военни край украинската граница. Още след размяната на писма и отговори между Вашингтон, Брюксел и Москва Вие коментирахте, че очевидно няма база за водене на преговори. След като Путин започна война, разбрахме ли каква е истинската му цел?
„Путин разкри военната задача - ограничен суверенитет на Украйна, така че да не може да води самостоятелна външна политика. Той иска Украйна да се превърне в невъоръжена неутрална държава, която да признае Крим като част от Русия и по този начин да се върне в руската зона на влияние.
И тъй като Русия не е привлекателна с идеите си, в периферията си Москва прибягва до сила. Дали обаче сметките на Путин ще излязат, е друг въпрос. Може би ще успее да прочисти украинския политически елит, но след това ще се изправи срещу партизанската съпротива на украинците.“
„Ако Путин назначи марионетно правителство в Киев, например под ръководството на неговия приятел Виктор Медведчук, то няма да остане дълго време на власт, ако не е защитено от руски военни в Украйна. Така че на Путин няма да е достатъчна чисто военната победа над Украйна, а ще трябва да разположи и окупационни сили.“
Напълно ли са изчерпани възможностите за диалог, проф. Мангот?
„Ще има още опити за преговори, както от Европа, така и от Съединените щати. Но не виждам, какъв напредък могат да постигнат тези преговори, защото досега Западът не направи никакви отстъпки. Ако сега отстъпи, това ще бъде възприето като слабост. Това би показало, че Западът е шокиран от решението на Путин и се поддава на опитите му за изнудване.“
Какво може да предложи Западът? Преди Путин да нахлуе в Украйна усилено се говореше за мораториум върху приемането на Украйна в НАТО.
„Само мораториум няма да е достатъчно. През декември Путин начерта нови червени линии, отвъд членството на Украйна в НАТО. Руският президент добави военното сътрудничество с НАТО във всичките му аспекти - съвместни учения, доставки на оръжия и т.н. Така че ако сега НАТО предложи на Москва мораториум върху приемането на Украйна, дори и без да го изрича публично, Русия ще настоява и за втората част от исканията си - преустановяването на военното сътрудничество. НАТО не може да обещае такова нещо.“
От какво се страхува Путин, проф. Мангот? На първо време явно западните санкции не го притесниха.
„Очевидно западните заплахи и наложените санкции не му влияят. Американският президент Джо Байдън призна нещо, което наистина е впечатляващо: че Западът не е очаквал липсата на реакция на санкциите.
Путин избра да води война и ще я води до край. Очевидно геополитическите му щения да възстанови Русия в историческите, имперски граници, са му много по-важни от високата финансова и икономическа цена, която ще трябва да плати като резултат от санкциите. Той е готов да жертва социалния статут на руснаците. Явно живее в собствен свят, който за западен експерт като мен е труден за разбиране. Продължавам да твърдя, че войната ще донесе на Путин много повече негативни последствия, отколкото ползи.“
Путин можеше да се ограничи с кибератаки, за да не се стоварят тежки санкции върху Русия. Но Кремъл очевидно не се страхува от западните санкции. Защо?
„Очаквах по-мек военен удар на Русия, като например разполагането на модерни ядрени оръжия в сепаратистките републики или кибератаки. Вместо това Путин реши на прекрачи червените линии на Запада - да нахлуе в Украйна.
През последните години Русия успя до известна степен да изгради защитни механизми срещу западните санкции. Русия намали зависимостта на икономиката и външната си търговия от американския долар. Това важи на първо място за руските валутни резерви. Путин разполага с напълно обезпечен военен бюджет в размер на 641 милиарда долара и фонд за извънредни ситуации в размер на 185 милиарда долара. Така че Путин може спокойно да преживее известно време с наложените тежки санкции.“
„За Путин - и това стана ясно от наистина странната и плашеща реч в понеделник - разрешаването на украинската криза е толкова съдбоносно, че е готов да плати високата цена на западните санкции. В обръщението към нацията президентът се опита да подготви руснаците за предстоящите тежки времена. Спомнете си, той каза: „Дори и нищо да не правим, те пак ще ни наложат санкции.“ С тези думи, повторени няколко пъти, Путин обясни на руснаците, че санкциите не са резултат от неговите действия, а защото Западът иска да отслаби Русия.“
Ако обаче западните санкции останат години наред в сила, това ще повлияе ли на подкрепата на руснаците за президента им?
„В момента руснаците може и да обвиняват Запада за санкциите, които първоначално ще обединят народа около президента. Но с течение на времето тези санкции неминуемо ще влошат живота на обикновените хора и тогава все повече руснаци ще обвинят президента и външнополитическите му авантюри за обедняването си. С политиката си към Украйна Путин поема огромен риск да предизвика вътрешна нестабилност.“
Как оценявате протестите още в първата вечер след нахлуването на руската армия в Украйна?
„Това са много смели хора. Да не забравяме, срещу какъв репресивен апарат се изправят - заплашват ги арести, тормоз, финансови глоби и какво ли още не. И въпреки това хиляди излязоха на улицата. През следващите дни ще видим дали протестиращите ще се увеличават. Много правозащитници и журналисти бяха принудени да емигрират, има задържани и затворени без съд и присъда. Така че мисля, че репресиите срещу руската опозиция през последните две години бяха своего рода подготовка срещу очаквана вълна на недоволство в Русия.“
Последната ескалация на напрежението започна в понеделник вечерта с речта на Владимир Путин за историческата принадлежност на Украйна. Част от историята е и онова прословуто обещание на Запада за неразширяване на НАТО на изток. Наскоро в западните медии се появиха писмени следи от преговорите, които се водят след падането на Берлинската стена. Достоверни ли са според Вас, проф. Мангот?
„Това е доказателство, че тогава действително е разговаряно по този въпрос. И че въпросът е бил не само за територията на бившата ГДР, а и за това какви намерения има НАТО към бившите държави от Варшавския договор.
Ние разполагаме с протоколи от разговорите. Разполагаме и с публични речи на участващите политици, например на тогавашния германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер от януари 1990 година, когато казва, че извън територията на бившата ГДР НАТО няма да се разширява на изток.
Но няма писмено споразумение! Това може би е пропуск на Михаил Горбачов. Той самият години по-късно също каза, че с разширяването на НАТО на изток е прогонен духът на тогавашните преговори. В международната политика духът на преговорите няма значение! Важат само писмените документи. Тогавашният Съветски съюз е пропуснал да запише черно на бяло условието за неразширяване на НАТО. Но честно казано, не вярвам Западът да е бил готов да сложи подписа си под такова обещание.
Освен това, по време на тези преговори козовете на Горбачов постепенно се изчерпваха. Вътрешното напрежение в Източна Германия беше на път да взриви държавата. ГДР беше на път да се присъедини към Западна Германия, независимо дали Съветският съюз е съгласен или не. В крайна сметка Москва получи немалка сума пари, милиарди дойче марк, за да даде съгласието си за обединяването на двете Германии.
„Към момента на своето обединение Германия получава пълен и неограничен суверенитет“ - думите са на канцлера на обединението Хелмут Кол през 1990 година. Осъществената мечта на германците. И все пак, какво обеща Западът на руснаците, за да се съгласят на германското обединение? Обещано ли им е действително, че НАТО няма да се разширява на изток? В тези години Хорст Телчик е външнополитически съветник на Хелмут Кол:
„От самото начало съветските ни партньори се интересуваха единствено от гарантирането на сигурността на СССР. Затова канцлерът Кол тогава каза, че е готов на договор между обединена Германия и Москва, който да бъде обсъден още преди германското обединение и сключен след това. Този договор съдържа ясни гаранции за сигурността на Съветския съюз. Включително, че Германия никога няма първа да нападне СССР. Но разширяването на НАТО не беше тема.
Ставаше дума за това, че няма да се разполагат сили на НАТО на територията на бившата ГДР, докато там има съветски войски. Съветските войници останаха в Източна Германия 4 години след обединението.
Тема на разговорите е било изграждането на общ европейски дом, намерил израз в Парижката харта от 1990 г. В този дом всеки трябва да има еднакви гаранции за сигурността си. Да няма разделение между изтока и запада, спомня си Телчик:
„Според мен източноевропейските държави трябваше първо да влязат в ЕС, а след това в НАТО. Западът се поддаде на натиска на Полша, балтийските републики и Унгария бързо да влязат в НАТО, а не трябваше. Често се забравя, че договорът за присъединяване към ЕС също гарантира сигурността на страните-членки.
НАТО е военен съюз. Членството в Алианса можеше да бъде втора или трета стъпка в интеграцията на Източна Европа, но не и първата.
Винаги съм казвал: независимо какви планове имаме за Украйна, преди това или едновременно с това трябва да помислим за Русия.“
Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности. Но балансът в този свят е..
Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври , сочат доклади на различни лидери в киберсигурността. Данните цитира пред БНР Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в международна компания, базирана във Варна. Той се занимава още с експертизи по компютърна криминалистика..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи". Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...
В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..
На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...