"Новини с добавена стойност” с Иво Балев: Злобата на деня и наполеонките

На нас даже ни е малко трудно да запазим хладнокръвие при тази бойна обстановка. Настъпиха дни на военна конфронтация недалеч от нашите национални граници. Русия влезе в Украйна и се е захванала да слага в ред неподредената си покрайнина.

Има такова историческо схващане, което се споделя и от полковник Путин - че украинците са едни леко заблудени сънародници от покрайнините на империята. В речите на висшите руски представители напоследък се набляга много на тази чувствителност във великоруската душа. Те казват така: ние, руси и украинци, сме един народ, най-близки роднини, за ваше добро и във ваш интерес е да ни послушате и да се подчините на разумните ни препоръки.

На нас тук в “Новините с добавена стойност” ни е малко трудно да си вършим работата и да произнасяме разните му там пропити с мъдрост добронамерени шеги.

Есхил навремето казал, че истината е първата жертва на войната, но то важи и за хумора - когато пушката от стената гръмне, на човек му замръзва усмивката или хуморът му става зъл.

То направо акъла си губи човек в такива моменти - и той пада жертва на въоръжения конфликт.

Чувствата и емоциите се обострят, умът и хуморът отстъпват, нареждаме се около блатото като някакви жабчета наполеончета и почваме да крякаме с всичка сила срещу тези от другата страна на водоема. Това не е безкрайно интелигентно, ала ние за щастие не сме толкова лекомислени, че да се поддадем на злобата.

Аз например цяла зима ходя с наполеонки и вече се чудя дали пък нямам Наполеонов комплекс! Или пък гледам Паметника на Съветската армия в центъра на София и си викам - колко е висок той, а колко съм нисък аз, като някакъв Наполеон Бонапарт - 160 и няколко сантиметра. Сега пак щели да го махат паметника, разправя местната власт.

Наполеон навремето отишъл до Русия да си избива комплексите и големи ядове брал.

Сега пък някакви грубияни твърдят, че Владимир Путин влиза в Украйна, подгонен от душевните си наполеонки.

Аз това схващане също го считам за лекомислено, защото не ми се вярва имперски решения да се вземат по емоционални подбуди, ако ще най-злобните наполеонки да е нахлузил на душата си императорът.

Това да водиш империя толкова години, не е някаква емоционална работа, ами най-сложни сметки с тънки и дебели съображения. И ако не му излязат сметките, тогава вече може да се отдаде на разни емоции като Михаил Горбачов, да е жив и здрав. Горбачов е най-дълго живелият руски лидер в цялата история на тяхната държава - защото като не му излязоха сметките навремето, падна от властта и оттогава си гледа живота.

Засега обаче на Путин сметките му излизат и ще се помъчи още с тежката царска корона. А това е по-значителен факт и от неговите, и от нашите емоции.

Нашите емоции имат значение за нас и нашите души.

Понякога руската държава оказва силно въздействие върху нашите емоции. Например като ни се каже: ама вие българите сте малко неблагодарни!

Мария Захарова от Външното министерство на Русия оня ден каза, че трябвало да се денацифицираме. Това е същата дума, която употребяват и по отношение на Украйна - денацификация. Отправена към нас малко звучи като пожелание за блестяща политическа кариера.

Ако сме досетливи, може да го разчетем и като съвет да не бързаме с демонтажа на Паметника на Съветската армия.

Щото има една популярна история как Наполеон избягал от изгнанието си на остров Елба и докато се движел към Париж, един вестник провел следната кампания:

Първо драскали злобни заглавия - “Корсиканското чудовище дебаркира в залива Жуан!”

“Канибалът се придвижва към Грас!”

“Узурпаторът навлиза в Гренобъл!”

Колкото повече приближавал Наполеон, толкова по-умерени ставали заглавията - “Бонапарт превзема Лион!”

“Наполеон се приближава към Фонтенбло!”

И най-накрая рязко сменили наполеонките, та написали: “Верноподаническият му Париж, посреща утре Негово императорско величество!”

Това в поезията се нарича палинодия - много полезен жанр.

Той е свързан с един античен поет Стесихор.

Тоя Стесихор първо написал нещо си критично и злобно за Хубавата Елена - и взел че ослепял! Ама че беля.

Обаче явно бил умен поет. И се хванал, та съчинил нова песен за Елена, в която си направил пълна безрезервна самокритика. Нещо си в смисъл - не бях прав да пиша така, тя Елена си е много хубава и добродетелна във всяко едно отношение.

И поетът на секундата прогледнал отново! Върнало му се зрението с превъзходна оптика и никой не казал - пази Боже сляпо да прогледа!

За кървавата злоба на деня

Елено моме, да не се тревожим!

Аз лягам с наполеонките да спя -

да пазим скъпоценните си кожи!