Когато тръгнах за Украйна, имах колебание към кой от граничните пунктове да се насоча. Първият и по предварителна информация най-удобен за преминаване, беше този при Галац от румънска страна, където е границата с Молдова и почти в съседство Украйна и нейния град Рени.
Тази врата към Румъния обаче се оказа, че не е предпочитана от бежанците, тъй като губят време и с молдовските власти. Въпреки това първата ми среща беше с Тарана.
„В Одеса е домът ми. Оставих всичко. Взех няколко вещи и нещо за хапване по пътя. Всичко друго остана. Но какво да направиш, когато има вероятност да те взривят. Виждате ли какво става в Киев, в другите градове? Събарят сгради. Има само един паркинг и ако, не дай Боже!, останем под руините, кой ще ни намери. В 12-етажен блок сме. Ще падне и там ще си умрем.
Знаете, че Украйна не се е готвила за война и затова няма нито бомбоубежища, нямаме добра отбрана, нямаме специални средства за ПВО. Ако Украйна се е готвила за война през всичките тези години, то всичко щеше да е готово за война. А ние, оказва се, сме изненадани. Путин! Кой можеше да повярва, макар че след операцията на Изток, можеше да се предположи, че е възможно, но въпреки всичко ние продължавахме да вярваме, че няма да се случи. Особено със съседен Беларус. Смятайте, че Беларус е съучастник в престъпление. Както става обикновено - престъпник и съучастник.
Не мога да повярвам, че е възможно да не се върна! Толкова пъти сънувам, че се прибирам, а домът ми е отворен, ограбен, разбит. Ако се окажем под окупация на Русия, няма да се върна. Не искам да живея под окупация на руснаци!“
Голeмият поток от хора е в Исакча. На отсрещния бряг, с ферибот през Дунава идват хората от южните градове на Украйна през пункт Орливка.
Там и останах. При хората, които наистина пристигаха на тълпи. Първото нещо, което ясно се вижда, е подкрепителния пункт с доброволците. Дължим дълбок поклон на тези хора, които със собствени средства и усилия посрещаха украинците и им предлагаха на две сгъваеми масички най-необходимото на първо време - чай, супа, сандвичи, бисквити, памперси и пюрета за бебетата, плодове, дезинфектанти, вода, сокове... Друг е въпросът, че на следващия ден тези тараби станаха десет, а доброволците - десетки.
Кметът на Исакча Анастасие Морару до полунощ в петък остана с хората си, а рано сутринта го видяхме отново, с по-дебело яке, но там. Всеки пристигнал от Украйна беше любезно поканен да пие чай или да се подкрепи, предлагаше му се подслон в Исакча или съседния по-голям град Тулча, осигуряваше му се транспорт до различни точки в Румъния, включително и до летището в Букурещ. Всичко напълно безплатно. Ето какво каза кметът на граничното градче Исакча Анастасие Морару.
„Това е на румънска земя.“
От другата страна на бариерата са украинците, като поне половината от тях говореха на стар български език. Какъв друг да говорят, като това са наши бесарабски българи, които вече поколения наред живеят в южната част на Украйна в Одеса, Измайл и околностите им. Повечето нямат български паспорти, тъй като не са им били нужни досега. Румънските гранични власти обаче са облекчили режима на влизане в страната им и за украинците не беше нужна нито виза, нито покана, нито декларация за децата само с един родител, нито сертификати или каквито и да било други документи. Само паспорт, какъвто имат всички. Затруднение имаше за младежи от трети страни като Турция и Тунис. Оказа се, че всички те са студенти във флотски специалности или медицина в Одеса и бързаха да се приберат у дома.
„Когато потегли поредният рейс на ферибота между Румъния и Украйна, мислех, че ще бъда сама на борда - нали всички пътуват в обратна посока. Изненадах се, че отново българи бяха с мен - тръгнали към Одеса, при семействата си, за да не са сами. Мъжете им нямат право да напускат страната, затова нашите Катя, Ана, Диана и Александра бяха в каютата за пасажери.“
Още в първите минути на украинска територия, преди дори фериботът да акостира, войник от армията забрани всякакви снимки и разговори по мобилните телефони. Докато не бяха проверени документите на всеки от нас и мотивите му да влезе в страната, тази забрана не отпадна. Оттам нататък трябваше да се уверя, че наистина има 40-километрова опашка от автомобили, каквито информации течаха по каналите. Не, не беше така и въпреки присъствието на стотици хора, нямаше никакъв хаос, напрежение или агресия. Въпреки военната обстановка, граничните войници, полицаите и митничарите си спазваха правилата, отнасяха се с разбиране към всеки, не допускаха пререждане в колоните и не повишаваха тон на никого. Удивително бе да се види как тези хора устояваха на опитите за шмекеруване, за пререждане, за преминаване без билет на ферибота или без всички печати в документите.
„Кажете по радиото, че в Украйна има война“, ми каза един от войниците, докато ми подпечатваше паспорта. Да, казвам, затова съм тук. На борда се качиха деца - от пеленачета до тийнейджъри. Беше вълнуващо да се види, как по платформата започнаха да играят - гонеха се, закачаха се, скачаха, за да опитат да разклатят кораба, показваха си домашните любимци - кучета, котки, чинчила, морско свинче, разменяха си играчките и постоянно отговаряха на майките си, че са добре.
Докато плавахме по Дунава отново си дадох сметка колко близки сме с тези хора. Заради реката, която винаги е била другото име на свободата, реката, която ни свързва, която е нашата улица и ни прави всъщност съседи.
Ние не знаем, а вероятно няма и да разберем на кого му трябваше това. Цената ще платят хората, без значение на етноса и гражданството им.
Ще завърша отново с думите на Валентина, изказани на стар български език:
„Всичкото ша бъди хубоу. Неизвесно га, но ша бъди.“
В град Ябланица се проведе традиционният вече празник на халвата и локума, който събира производители и ценители на вкусните сладкарски изделия. Оказва се обаче, че прочутата ябланска халва идва в този край от македонския град Прилеп. "Ние сме най-сладкият град, така е останала традицията, оттук е някогашния производител на халвата и локума -..
С пъстри носии, автентична музика и апетитни аромати село Чуковец, община Алфатар, се превърна в сцена на културно многообразие. Празник на турските обичаи и кухня събра жители и гости от различни етноси, за да отпразнуват заедно богатството на традициите, които съжителстват в малкото, но колоритно добруджанско село. На..
Драматично-кукленият театър в Силистра изигра последната си постановка за лятото, което тепърва започва. Ситуацията в театъра е критична, след като културната институция се озова с 30% по-малък бюджет за дейността си през настоящата година. Съкратеният от Министерство на културата бюджет, получен преди две седмици, ограничава възможностите за..
Високоскоростен интернет за повече от 200 населени места в 140 български общини обеща транспортният министър Гроздан Караджов. В началото на юни той подписа договори с трите мобилни оператора, които ще изпълняват дейности, финансирани в по-голямата си част по Плана за възстановяване и устойчивост, на обща стойност над 440 млн. лева...
В репортажа на Феня и Искра Декало може да чуете повече за готовността на болниците в Израел да приемат ранени. Целта на Израел е свалянето на режима в Иран Иран: Израел премина нова червена линия с ударите срещу ядрени обекти Целият репортаж може да чуете в звуковия файл.
Държавата да придобие царската вила в град Баня . Затова призовават от Сдружение "Заедно за град Баня" в отворено писмо и подписка. До дни ще бъде пусната и подписка на хартиен носител в Баня, обмисля се вариант и за Карлово, обясни пред БНР Мартин Стоянов, председател на сдружението "Заедно за град Баня" и автор на подписката за сградата...
Той се ражда напълно глух, а днес ходи на метъл концерти . Може да чете по устните, но също така да чува думите и да се изразява с тях. Днешният герой в "Горещо сърце" е 19-годишният Венци от София, който живее в света на чуващите, благодарение на кохлеарна имплантация . Този път избират майка му Галя и бащата Венцислав. "Честно..
Ще се повтори ли безводието в Плевен от миналата година? Крайната цел е да се повишат количествата вода, подавани към града , уверява инж...
В момента няма рентабилни превози в БДЖ. Това обясни пред БНР Любен Нанов, заместник-министър на транспорта. Железопътни компании от други държави..
Палома Ландсман и Ирина Бакалова разказаха пред БНР каква е обстановката в Израел в момента. "Вече имахме две сирени тази сутрин. Имаше тежък..