Войната от първо лице - Анатолий Волчо: Украинският град Николаев е обстрелван и обкръжен

Проф. Михайл Станчев: В Харков ми остана целия архив, за мен това е животът ми

публикувано на 07.03.22 в 07:49 | обновено на 07.03.22 в 10:24

Кадри от Николаев

Снимка: Анатолий Волчо

Интервю на Лора Търколева с Ирина Кипоренко с превод в ефир на Вили Балтаджиян

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Намирам се сега в Централната час на Украйна. Аз работя по принцип в Киев. Моето семейство успя навреме да се евакуира от Киев и сега сме в централната част на страната, където засега е спокойно", каза пред БНР Ирина Кипоренко, програмен мениджър в Украинския институт, режисьор на документални филми.

"Тук в момента, за разлика от Киев, има всичко по магазините. Всичко работи със съкратено работно време, но има всичко. Пристигат и пратки хуманитарна помощ от други региони. Но засега зная, че в Одеса нещата са наред.

Аз не мога да си представя, че този град може да бъде обстрелван и разрушен, макар че се боя много. Одеса е с богато културно наследство и не вярвам, че самите руснаци могат с лека ръка да посегнат на Одеса. Защото тя е скъпа и за тях като град.

Най-страшно е в Мариупол, където вече трети ден няма вода и храна, а хората не могат да напуснат града, а също и в градовете в северната част на Киевска област. Това знам от мои близки и от медиите.

Много хора се подготвят за евакуация, но всички те се питат - ние ще отидем някъде в Полша или другаде - но какво ще правим там, кой ни чака там, как ще работим и точно този въпрос лично мен не спира да мисля за евакуация и затова се надявам войната да свърши и да се върна в Киев, на своето работно място", разказа още Ирина Кипоренко.

Интервю на Лора Търколева с проф. Михайл Станчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Тук е тихо, спокойно, няма бомбардировки, няма самолети...това е друг свят...", коментира в "Преди всички " и проф. Михайл Станчев, който вече не е в Харков, а е на брега на Днепър, при свой приятел, в Полтавска област.

Той е професор в Харковския университет и бивш временно управляващ украинското посолство в България.

(Разстояние от Киев до Полтава 333 km бел. ред.)

"За пръв път се наспах нормално...събудих се , но славя Богу не от изстрели и сирени...Пътувахме дори и доста спокойно, без много хора, но хората мълчат, пълна тишина беше във влака, само децата си играеха...

Това, което ми остана в Харков е домашния ни любимец и библиотеката и моят архив, а за мен като учен това е целият ми живот. Най-вероятно ще тръгна пак, предлагат ми за Америка, но искам да бъда в родината си, към България, при децата ми там. Какво ще правя в Америка не знам. Но не знам дали ще мога да се върна и някога в Харков....(разплаква се...бел. ред.), сподели за БНР проф. Станчев.

Интервю на Лора Търколева с Анатолий Волчо

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"В момента стрелят, ние сме обградени отвсякъде, сутрина се събудихме от залпове", коментира за БНР Анатолий Волчо от Терновка, той е част от териториалната отбрана, той се намира днес в украинския град Николаев, който е на пътя към Одеса.

"Събудихме се под ракетен обстрел, градът е ограден от руски части. Вчера към Одеса пътят беше свободен, но днес всичко е оградено. Войната протича тежко, нямаме интернет при нас.

Очакваме, че идва към нас голяма колона от 12 км танкове от север, около 200 танка и очакваме да бъдем щурмувани в селото", заяви още Волчо.

Още по темата в звуковите файлове.