Наташа Кахич и сина ѝ Максим от Украйна намериха подслон в Свищов

Посещават безплатния курс, организиран от Община Свищов по български език за бежанците

публикувано на 12.03.22 в 17:36

Наташа Кахич и сина ѝ Максим от Украйна

Снимка: Здравка Маслянкова

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Животът на Наташа Кахич и сина ѝ Максим коренно се променя за няколко дни. Те са сред първите украински бежанци, които преди седмица прие град Свищов.

„Бягахме от Одеса и дойдохме тук във вторник и живеем в Свищов. Всички близки, родителите, всички останаха в Украйна. Рязко започна войната, стреляха и всички се събрахме бързо и дойдохме. Аз сама дойдох с детето и повече никой нямам тук“, каза за БНР Наташа Кахич.

Наташа Кахич и синът ѝ са част от групата украински бежанци, които с организацията на украинския депутат и председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе намериха убежище в Свищов. Наташа живее безплатно в социалните жилища на крайдунавската община и разказва за условията в новия си временен дом:

„Много е хубаво. Всички ни посрещнаха приятно и ни помогнаха да ни преведат от Украйна тук. Всичко е безплатно, хранят ни, дадоха ни хубави стаи. Много сме благодарни за това посрещане. Много е добре. Сега сме тук и чакаме детето да го устроим на училище. Засега ще бъдем тук, докато в Украйна е война. Имаме български произход и гражданство и си чакаме документите за България. Документите ни са в посолството. С мъжа ми сме българи и затова подадохме документи и чакаме“.

Наташа все още не е с уреден статут и не може да започне работа, затова се е заела със сина си. Разказва, че новите им приятели в Свищов са подарили учебни помагала за Максим, който е в четвърти клас. Започнаха да ходят и на безплатния курс, организиран от Община Свищов по български език за бежанците. Наташа се старае да върне стария живот и активности на сина си, който в Украйна е тренирал футбол и карате, ходил е на плуване и на уроци по пиано:

„Докато има време и аз не работя, го организирам – на футбол, пиано, което можем да организираме. Детето да се адаптира, да привикне с вашите деца, с българските традиции хора. Да не седи, организираме го в някакви кръжоци да се занимава. Той се нуждае от спорт, защото е активно дете и без спорт той не може, активация трябва, да се занимава с нещо“.

Момчето вече е записан като ученик в Средното училище „Димитър Благоев“ в Свищов, но преди това проведе първите си тренировки по футбол, а за себе си разказа:

„Името ми е Максим. Аз съм от Украйна. На 9 години съм. Разбирам български език. Обичам да ходя на футбол, плуване, пиано. Искам да се занимавам. Любимият ми отбор е с Максим Шевченко от Украйна. Харесвам треньора. Тренировките тук не са трудни“.

Максим тренира в детската школа на „Академик“ - Свищов Снимка: Здравка Маслянкова
Първите си нови приятели Максим намери сред децата, които като него тренират футбол в детската школа на „Академик“ – Свищов, а българските деца го посрещнаха и приеха. Мартин и Йоан са сред новите съотборници и приятели на украинското момче, което започна новия си живот в Свищов:

„Много се зарадвах, че дойде. Много силни удари има, аз не мога да ги спася“, разказа Мартин.

„Запознахме се. Бърз е, техничен е, аз играх с него. Говорихме си на английски, защото не знаех украински. Мога да кажа, че ако остане да играе в „Академик“ при нас, ще е добре“, сподели Йоан.

Максим тренира в детската школа на „Академик“ - Свищов Снимка: Здравка Маслянкова
25 са децата, които през зимния сезон играят футбол в Свищов под ръководството на треньора Виктор Владимиров. Той вижда спортно бъдеще в Максим:

„Отборът го прие много добре, всички деца разговаряха веднага с него, питаха го разни неща. Даже Максим знаеше отчасти български, което беше много добре. Всички му се радвахме, даже и ние, треньорите. За нас е нещо ново. Даже беше перфектно. За нас всички деца са еднакви, всички трябва да имат равен старт в живота. Помагаме с каквото можем. Говорим си с него, опитваме се. Нашият президент Христо Цветанов ни учи до някъде на руски език да може да си кажем няколко неща с него. С течение на времето ще стане. Има футболни качества в него. Първите упражнения, които му ги показах, най-елементарните, си ги правеше изключително добре, което нас ни радва много. Надяваме се за времето, в което е с нас, да дръпне още нагоре“.

Децата имат бъдеще и мечти без значение дали е мир или война, а ние възрастните трябва да им помогнем, за да се сбъднат и няма значение от къде е и как се казва детето.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.