Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учредиха Сдружение „Велико Търново - историческа и духовна столица на България“

Целта е предизвикване на конституционни промени за действия по статута, който градът получи с решение на Народното събрание

Учредители на Сдружение във Велико Търново
Снимка: Здравка Маслянкова

25 представители от различни сфери на обществения живот учредиха Сдружение „Велико Търново - историческа и духовна столица на България“. Целта му е реализация на различни проекти за развитие на града и предизвикване на конституционни и законодателни промени за реални действия по статута, който градът получи преди три години с решение на Народното събрание.

С решение на Парламента от 12 април 2019 година, в навечерието на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, Велико Търново беше обявен за историческа и духовна столица на България. Решението от няколко думи си остана само на хартия, а градът има нужда от развитие и статут. Затова на 18 март в музей „Възраждане и Учредително събрание“ се събраха 25 жени и мъже и учредиха Сдружение, чиято цел е да работи по проекти и да търси държавна ангажираност, за да получи Велико Търново специалната подкрепа, която заслужава, посочиха икономистът и общински съветник Росен Иванов, бившият депутат и бизнесмен Станислав Стоянов и екс заместник-министърът на отбраната Пламен Радонов:

„За града трябва да се промени отношението от страна на цялата държава. Една от нескромните ни цели е да има по-особен статут, което означава и по-високо финансиране в посока на историческата столица на държавата. Същевременно очакваме да има по-голямо внимание към културно-историческото наследство на нашия град“, заяви да БНР Росен Иванов.

Учредители на Сдружение във Велико Търново       Снимка: Здравка Маслянкова

Станислав Стоянов коментира за “Хоризонт“

„Тук сме се събрали да обединим усилия във всякакви браншове, всякакви организации, граждани, специалисти, за да може най-накрая Велико Търново да получи специалното внимание, което заслужава - специален статут или специален закон, по примера на много европейски градове. Като пример мога да дам Матера в Италия. Това ще даде потенциал за развитие на града. Естествено няма да стане веднага и бързо. Идеята на това сдружение е да се съберем всички хора специалисти, ентусиасти и съмишленици, за да може да се дискутира и анализира, и да се намери най-добрия начин това да се случи“, посочи Станислав Стоянов.

Този комитет, който се създава е една добра стъпка към ускоряване на този процес, заяви Пламен Радонов: 

Велико Търново съществува от хиляди години и всеки един период е дал своите хора, които са полагали съответния камък, за да стигне до нас, и ние трябва да направим нашата дан към великия град, за да може да го оставим така за деца, внуци, правнуци, да се гордеят с тази наистина културна и духовна столица на българите не само в България, а и по света“. 

Учредители на Сдружение във Велико Търново        Снимка: Здравка Маслянкова

Парламентарното решение преди три години трябва и може да бъде облечено в реални действия, коментира председателят на сдружението адвокат Йордан Цветанов:

„Нашата главна и основна цел е да убедим Народното събрание да направи промяната в конституцията, за която председателят на Конституционния съд към оня момент проф. Борис Велчев призова президента Румен Радев да упражни законодателната инициатива като предложи нова алинея в член 169 от Конституцията,  която да регламентира Велико Търново като историческа и духовна столица на България. Следващата по важност наша задача е за Велико Търново да се приеме специален закон, който, както да го охранява, да му даде възможност, на юридическа основа да се стъпи, за реализиране на нашите идеи за развитие на града като истински духовен, образователен и културен център“.

Търново е признат за историческата столица на България още с Търновската конституция, припомни директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов и разказва за заседанието на Учредителното събрание преди 143 години:

„Това е един доста деликатен въпрос, има най-различни версии, но истината е, че се решава София да бъде административната столица и седалище на княза, а Търново да остане духовната и историческата столица. И ето, в наши дни тази идея е възродена, тя получава нов живот и следва да бъде изпълнена със съдържание“. 

Велико Търново има близо 700 недвижими паметници на културата, архитектурни резервати, средновековни крепости, музейни обекти и църкви, а всяка година се случват над 500 културни събития. Това богатство има нужда от подкрепа и специален закон, и специален фонд, подчерта заместник-кметът Нейко Генчев:

„Общината сама по себе си трудно може да се справи с поддържането и с развитието на това богатство. Ето защо е необходимо да се създадат юридическите и законодателните основи, за да може нашият град да се развива като историческа и духовна столица на България и всички интереси, съсредоточени тук, да заработят като един общ механизъм. С това е уникален Велико Търново, че тук, на това място, съвпадат интересите на всички - на държавата, на общината, на частния бизнес и на гражданите“.

Когато се започнат едни неща, трябва да се завършат, а Велико Търново заслужава, посочи историкът професор Милко Палангурски:

„Мисля, че е крайно време обществеността да вземе в ръце поне идеята за промяна на състоянието на града като общоевропейски културен феномен. Не може в Италия, в Португалия, във всяка друга държава подобен тип градове да функционират като туристически центрове, като културни ансамбли, а у нас да бъде различно, а Търново си има всички дадености. Ако съумеем да предизвикаме интереса и ако успеем да направим нещичко за промяна на настроенията в тази сфера, мисля че ще бъде добре“.

Конституционният съдия проф. Атанас Семов заяви, че в Конституцията трябва да бъде записано, че образованието, науката, културата и националната идентичност са стратегически национален приоритет:

„Ако това бъде направено, Велико Търново ще има естествено своето място сред най-ключовите, най-несъмнените огнища на духовността, на историческата памет и на националното оцеляване. Всеки статут го прави не акта за обявяването му, а волята на хората, за които този статут се отнася. За това съм убеден, че на България ѝ е много необходимо Търново да бъде велико, защото великото в българската история е това, което е свързано със саможертвата за отечеството, с работата за отечеството, с осмислянето на националната идентичност. В този смисъл Търново е историческа и духовна столица на България и затова е изключително важно търновци да продължат своята вековна мисия за отстояване на историческата памет и на духовната ценностна система на нацията“.

От членски внос и дарения за Великден ще бъде реализиран първият проект, поясни секретарят на сдружението „Велико Търново - историческа и духовна столица“ Мила Милчева:

„Като за начало ще се започне с осветяването на един от емблематичните храмове за града  - църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята е наред с всички останали по-мащабни проекти, законовите промени и други да се започне и с чисто знакови сгради, които заслужават да бъдат възстановени, реновирани, реставрирани, поддържани, а духовността е нещо, без което не можем“. 

25 представители от различни сфери на обществения живот учредиха Сдружение „Велико Търново - историческа и духовна столица на България“. Целта му е реализация на различни проекти за развитие на града и предизвикване на конституционни и законодателни промени за реални действия по статута, който градът получи преди три години с решение на Народното събрание.

С решение на Парламента от 12 април 2019 година, в навечерието на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, Велико Търново беше обявен за историческа и духовна столица на България. Решението от няколко думи си остана само на хартия, а градът има нужда от развитие и статут. Затова на 18 март в музей „Възраждане и Учредително събрание“ се събраха 25 жени и мъже и учредиха Сдружение, чиято цел е да работи по проекти и да търси държавна ангажираност, за да получи Велико Търново специалната подкрепа, която заслужава, посочиха икономистът и общински съветник Росен Иванов, бившият депутат и бизнесмен Станислав Стоянов и екс заместник-министърът на отбраната Пламен Радонов:

„За града трябва да се промени отношението от страна на цялата държава. Една от нескромните ни цели е да има по-особен статут, което означава и по-високо финансиране в посока на историческата столица на държавата. Същевременно очакваме да има по-голямо внимание към културно-историческото наследство на нашия град“, заяви да БНР Росен Иванов.

Станислав Стоянов коментира за “Хоризонт“

„Тук сме се събрали да обединим усилия във всякакви браншове, всякакви организации, граждани, специалисти, за да може най-накрая Велико Търново да получи специалното внимание, което заслужава - специален статут или специален закон, по примера на много европейски градове. Като пример мога да дам Матера в Италия. Това ще даде потенциал за развитие на града. Естествено няма да стане веднага и бързо. Идеята на това Сдружение е да се съберем всички хора специалисти, ентусиасти и съмишленици, за да може да се дискутира и анализира, и да се намери най-добрия начин това да се случи“, посочи Станислав Стоянов.

Този комитет, който се създава е една добра стъпка към ускоряване на този процес, заяви Пламен Радонов: 

„Велико Търново съществува от хиляди години и всеки един период е дал своите хора, които са полагали съответния камък, за да стигне до нас, и ние трябва да направим нашата дан към великия град, за да може да го оставим така за деца, внуци, правнуци, да се гордеят с тази наистина културна и духовна столица на българите не само в България, а и по света“. 

Парламентарното решение преди три години трябва и може да бъде облечено в реални действия, коментира председателят на сдружението адвокат Йордан Цветанов:

Нашата главна и основна цел е да убедим Народното събрание да направи промяната в Конституцията, за която председателят на Конституционния съд към оня момент проф. Борис Велчев призова президента Румен Радев да упражни законодателната инициатива като предложи нова алинея в член 169 от Конституцията,  която да регламентира Велико Търново като историческа и духовна столица на България. Следващата по важност наша задача е за Велико Търново да се приеме специален закон, който, както да го охранява, да му даде възможност, на юридическа основа да се стъпи, за реализиране на нашите идеи за развитие на града като истински духовен, образователен и културен център“.

Хълмът „Царевец“ оцветен във виолетово         Снимка: Здравка Маслянкова

Търново е признат за историческата столица на България още с Търновската конституция, припомни директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов и разказва за заседанието на Учредителното събрание преди 143 години:

„Това е един доста деликатен въпрос, има най-различни версии, но истината е, че се решава София да бъде административната столица и седалище на княза, а Търново да остане духовната и историческата столица. И ето, в наши дни тази идея е възродена, тя получава нов живот и следва да бъде изпълнена със съдържание“. 

Велико Търново има близо 700 недвижими паметници на културата, архитектурни резервати, средновековни крепости, музейни обекти и църкви, а всяка година се случват над 500 културни събития. Това богатство има нужда от подкрепа и специален закон, и специален фонд, подчерта заместник-кметът Нейко Генчев:

„Общината сама по себе си трудно може да се справи с поддържането и с развитието на това богатство. Ето защо е необходимо да се създадат юридическите и законодателните основи, за да може нашият град да се развива като историческа и духовна столица на България и всички интереси, съсредоточени тук, да заработят като един общ механизъм. С това е уникален Велико Търново, че тук, на това място, съвпадат интересите на всички - на държавата, на общината, на частния бизнес и на гражданите“.

Когато се започнат едни неща, трябва да се завършат, а Велико Търново заслужава, посочи историкът професор Милко Палангурски:

„Мисля, че е крайно време обществеността да вземе в ръце поне идеята за промяна на състоянието на града като общоевропейски културен феномен. Не може в Италия, в Португалия, във всяка друга държава подобен тип градове да функционират като туристически центрове, като културни ансамбли, а у нас да бъде различно, а Търново си има всички дадености. Ако съумеем да предизвикаме интереса и ако успеем да направим нещичко за промяна на настроенията в тази сфера, мисля че ще бъде добре“.

Конституционният съдия проф. Атанас Семов заяви, че в Конституцията трябва да бъде записано, че образованието, науката, културата и националната идентичност са стратегически национален приоритет:

„Ако това бъде направено, Велико Търново ще има естествено своето място сред най-ключовите, най-несъмнените огнища на духовността, на историческата памет и на националното оцеляване. Всеки статут го прави не акта за обявяването му, а волята на хората, за които този статут се отнася. За това съм убеден, че на България ѝ е много необходимо Търново да бъде велико, защото великото в българската история е това, което е свързано със саможертвата за отечеството, с работата за отечеството, с осмислянето на националната идентичност. В този смисъл Търново е историческа и духовна столица на България и затова е изключително важно търновци да продължат своята вековна мисия за отстояване на историческата памет и на духовната ценностна система на нацията“.

От членски внос и дарения за Великден ще бъде реализиран първият проект, поясни секретарят на сдружението „Велико Търново - историческа и духовна столица“ Мила Милчева:

„Като за начало ще се започне с осветяването на един от емблематичните храмове за града  - църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята е наред с всички останали по-мащабни проекти, законовите промени и други да се започне и с чисто знакови сгради, които заслужават да бъдат възстановени, реновирани, реставрирани, поддържани, а духовността е нещо, без което не можем“. 

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49

В близост до германския планински масив в Харц от дни бушува пожар

В близост до планинския масив в Харц, в германската провинция Саксония Ахалт от дни бушува пожар. Властите смятат, че е възможно да става дума за умишлен палеж. Горският пожар на Брокен може да е бил предизвикан умишлено. Има индикации за това, казва пред местния вестник "Фолксстийм" началникът на районната пожарна служба Кай-Уве Лозе...

публикувано на 08.09.24 в 13:59

Фестивалът "Ние сме децата на реката" ще се проведе край Марица в Пловдив

"Ние сме децата на реката", под това мото в Пловдив се подготвя най-новият фестивал , който  ще се проведе край река Марица. Целта на организаторите от Фондация InBetween и Община Пловдив е чрез различни форми на изкуството жителите на града да станат съпричастни на  концепцията на администрацията за социализация на пространствата около..

публикувано на 08.09.24 в 07:15