Как Европа може да се отърси по-бързо от енергийните си връзки с Русия? Този въпрос си задават европейците още отпреди войната в Украйна, но събитията там и особено опитът на Москва от последните дни да пренапише условията, по които ще ни продава природен газ, го изтикаха на преден план.
Камила Тоулмин от базирания в Лондон Международен институт за околна среда и развитие и Антъни Фрогат - експерт в Кралския институт по международни отношения „Чатам Хаус“, споделиха мнението си пред „Събота 150“.
„Ясно е, че Русия е най-големият доставчик на фосилни горива в Европейският съюз, който все още е твърде зависим от тях, особено в конкретни сектори като транспорт и отопление. Отказът от руските горива ще бъде труден. Русия доставя 40% от газа, потребяван в Европейския съюз. Също така обаче ние добре знаем, че в електроенергията има алтернативи благодарение на технологиите за възобновяеми източници, каквито са слънцето и вятърът. За последните десет години цените им паднаха драстично, а употребата им в Европейския съюз се удвои за същия период. Казано по друг начин, има вариант да отказ от фосилните горива и това ще направи произвеждания ток доста по-евтин“.
Камила Тоулмин, която членува в неправителствената организация „Приятели на Европа“ и е експерт към Международния институт за околна среда и развитие, е съгласна, че възобновяемите източници са най-бързият и сигурен път към постигане на енергийна независимост:
„Мисля, че трябва да направим редица ходове, първият от които е да намалим търсенето на природен газ. Това от своя страна означава да впрегнем много повече усилия в енергийната ефективност. Необходимо е да помислим как може в много кратки срокове да ускорим употребата на възобновяеми източници. На мен ми се струва, че това са соларните мощности. Те могат да бъдат инсталирани и закачени за мрежата за няколко седмици. Това е много бърза мярка, с която можем да увеличим количествата електроенергия. Газът обаче се употребява и за други цели, заради което трябва да се помисли и за намиране на алтернативни доставки... В същото време видяхме много хора, които казват, че е необходимо да се увеличат добивите на петрол и природен газ в съюзническите страни или в официалните находища, които имаме. Струва ми се обаче, че тук трябва да си зададем въпроса колко време отнема процесът по откриване на находище и изграждане на необходимите съоръжения, за да се добива ефективно. Отговорът е пет до десет години, което е много различно от времевия хоризонт, който ни поставят настоящите предизвикателства. Именно заради това е нужно да удвоим усилията и да ускорим процеса по преминаване към възобновяема енергия, а не толкова да търсим нови фосилни находища, което ще отнеме време и ще ни тласне към погрешна посока“.
Именно времевият хоризонт обаче води Европейския съюз към търсене и на алтернативи на руския природен газ, защото решение от днес за утре няма. Най-коментираният вариант е замяната на доставки по газопроводите с такива от танкери - втечнен природен газ, коментира Антъни Фрогат.
„За Европейския съюз е трудно да увеличи доставките поради ред причини. Първата е свързана с инфраструктурата. Втечненият природен газ се доставя в специални танкери, които акостират на специални терминали. В момента те работят с около 60-70% от капацитета си. Разбира се, може да се увеличи натовареността им, но няма как да изградите нов терминал за една година. Ако Европейският съюз - заради отказа от получаване на газ по тръбопроводите си от Русия, се насочи към втечнения природен газ, това ще има отражение върху цената му. Все пак говорим за лимитирани възможности за производство и доставка на тази суровина. Това е първото нещо, което трябва да се осъзнае. В същото време Европейският съюз като блок е способен да купи много по-голямо количество втечнен природен газ, отколкото всяка отделна страна - членка. На теория заради икономиката на мащаба и политическата сила от закупуване на толкова големи количества би трябвало да се постигне по-евтина цена. Въпросът обаче е и политически за разпределението на закупеното количество и транспортирането му във вътрешността на съюза през съответните терминали“, допълни Фрогат в отговор на въпроса дали обща поръчка от страна на Европейския съюз би могла да намали цената на втечнения природен газ - така или иначе скъпа суровина, чието по-високо търсене няма да я направи по-евтина.
Камила Тоулмин също намира идеята за добра, но не за достатъчна:
„Очевидно е, че Европа е много голям потребител на природен газ. Струва ми се, че подобен подход може да има значение, ако се водят преговори с други държави - производителки на синьо гориво, какъвто е Катар. Няма какво да спорим, Европа е голяма сила от гледна точка на потреблението на газ. Също така ми се струва, че като колективна стъпка Европа би могла да погледне към други държави и континенти, например към африканските страни. Там има държави, които произвеждат газ и могат бързо да увеличат добивите му, ако бъдат направени правилните инвестиции“.
А правилни ли са инвестициите в нови ядрени мощности - въпрос, който става все по-актуален за България, и на който в Германия отдавна са отговорили с „категорично не“.
„Много се надявам именно тази енергийна криза да ни накара да преосмислим значението на ядрените мощности. Струва ми се, че много хора от екологичните движения неправилно оценяват този вид енергия и то по начин, който не е потвърден от официалните данни за починали хора. Ако погледнете статистиката колко хора са изгубили живота си като следствие от добива на въглища, изгарянето им и емисиите от този процес, ще видите милиони в годишен план. И тук не говоря единствено за държави, които са много зависими от въглищата, какъвто е Китай. Числата са категорични и за държави в Африка, например, където много хора си отиват рано от света заради проблеми с белите дробове, причинени именно от въглищните емисии във въздуха... Броят на хората, които са починали заради производство на електроенергия от ядрени мощности, е много малък в сравнение с въглищата. Въпреки това битува разбирането, че съществува много голям риск. Именно по тази причина бих искала да има преоценка на това разбиране дори и в Германия, където едва ли не вече не желаят да се докосват до такъв тип мощности. Разбира се, като казвам това, е важно да уточня, че изграждането на ядрена електроцентрала отнема около 20 години. Затова трябва да разделим въпроса на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни елементи. Важно е обаче сега да вземем тези дългосрочни стратегически решения, които ще ни поставят в много по-добра позиция след десетилетия“, коментира Камила Тоулмин, но Антъни Фрогат има противоположни аргументи:
„Това няма да има влияние върху настоящата ситуация, защото Европейският съюз заяви, че иска да прекрати закупуването на руски газ до 2027. Нови ядрени мощности не могат да бъдат изградени дотогава, така че няма как да бъдат част от решението от прекратяването на енергийните взаимоотношения с Русия. Вторият елемент от този въпрос е свързан с тенденцията по декарбонизация. Тя трябва да бъде постигната възможно най-бързо и евтино. Ядрените мощности са доказали, че са скъпи, така че от гледна точка на приоритетите ми се струва, че трябва фокусът да е върху нефосилните мощности“.
И двамата експерти са убедени, че спешността на ситуацията изисква точни, но не и прибързани или емоционални решения, както и че възобновяемите източници са единственият път към борбата с климатичните промени.
В Кипър е в сила 20-часов жълт код за опасно време, като се очаква островът да посрещне и първия сняг. Падналите от началото на ноември валежи надхвърлиха 150% от месечната норма и постоянният спад на водата в язовирите бе спрян за първи път тази година. Кипър е изправен пред първия силен студен фронт, който пресича Източното Средиземноморие в този..
Неидентифицирани дронове са забелязани над три американски военновъздушни бази във Великобритания, съобщи Би Би Си, позовавайки се на информация на Военновъздушните сили на САЩ. Инцидентите с дроновете са регистрирани между сряда и петък над три бази в графствата Съфолк и Норфолк. От Военновъздушните сили на САЩ, които използват базите, казаха, че на..
Правителството на Обединеното кралство наема нов преговарящ, който да помогне за "рестартиране" на отношенията с Европа. В обявата за работа се казва, че изпълняващият ролята ще ръководи отношенията и преговорите на правителството с Европейския съюз "по ключови интереси на Обединеното кралство", като се споменават търговия, сигурност и гранична политика...
Районният съд остави в ареста четирима от петимата задържани за контрабандата на цигари за над 12 милиона лева в Скутаре и Царацово. Под домашен арест ще бъде мъжът, направил самопризнания и разкрил как е действала схемата. Наблюдаващият прокурор Димитър Пехливанов поиска и петимата да останат в ареста. Той посочи, че групата е отговорна не..
Община Троян е възложила на външни специалисти експертна оценка кои от 142 дървета по една от основните улици в града да бъдат премахнати и с какви да бъдат заменени, след като местните жители се обявиха против намерението всички да бъдат премахнати заради предстоящ мащабен ремонт на улицата. Община Троян има готов проект за цялостна..
Нова книга представя в 444 страници личността, шедьоврите му, художественото наследство на Владимир Димитров-Майстора. Изданието е резултат от работата и амбициите да обхванат гения на художника на колектива на кюстендилската художествена галерия, чиито патрон е Майстора. Включени са репродукции и анотации за над 300 от произведенията на..
В Полша земеделски производители блокираха граничния пункт "Медика" на границата с Украйна в знак на протест срещу търговското споразумение между Европейския съюз и Меркосур - търговски блок от страни от Южна Америка. Според фермерите, то ще намали тяхната конкурентоспособност. Това съобщи агенция Ройтерс. Министърът на земеделието на Полша..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
Живеем в свят, в който не физическото оцеляване е на преден план, а емоционалното . Това заяви пред БНР д-р Ирина Лазарова, председател на Българската..