Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"България дела и документи": Делото и възгледите на Феликс Каниц

Феликс Каниц е един от хората, запознал Европа с българите преди Освобождението

Проф. Николай Поппетров
Снимка: БНР

Усилията на българите за утвърждаване на родния етнос през Възраждането са подпомагани не само от множеството родолюбиви инициативи, но и от дейността на хора, които правят достижение на света важното значение на родните земи и на народа ни в контекста на балканската и европейска история.
Феликс Каниц е една от забележителните фигури, с делото си подпомогнал за процеса на откриване, уточняване и конкретизиране на пределите на историческото и географско разпростиране на българския етнос. Роденият през 1829 година в Будапеща Каниц посещава България осемнадесет пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. Резултат от пътешествията му из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.
"Неговата книга за Дунавска България и Балкана е преведа на руски и на френски, той пише дописки за това, което наблюдава в България", каза за БНР Николай Поппетров от Института за исторически изследвания към БАН.
Как основният му труд, посветен на родните земи - "Дунавска България и Балкана" променя представите за разпростирането на българския етнос на изследваните територии и каква е същността на научните и обществените му приноси?

"Той е един от тези, които потвърждават, че българите не са малка етническа група, която живее на север от Стара планина".
Николай Поппетров заяви, че Феликс Каниц одобрява политиката на Мидхат Паша:
"Той симпатизира на турското население, той смята, че турците са работливи, отворени към другия, с добър характер, без да прикрива всичко, което знае за насилието".
Феликс Каниц е роден на 2 август 1829 година в Будапеща, Австрийската империя. От малък проявява склонност към музика и изобразително изкуство. На 14-годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като „гравьор практикант“ в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се основно към илюстрацията.

Започва изследователски пътувания в Югоизточна Европа - Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България като художествен редактор на списание „Илюстрирте цайтунг“ (1858). Първата му научна студия Римски находки в Сърбия“ излиза през 1862 г.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дизайнер на каменни текстури: Природата е най-добрият художник!

"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят.  "В природата има уникални..

публикувано на 07.09.25 в 05:54
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44
Паметник на Захари Стоянов в родното му село Медвен

Има ли България днес своя Захарий Стоянов или трябва да чакаме още?

След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..

публикувано на 06.09.25 в 11:13

Емил Минчев и криминално-фантастичният свят в "Мрак"

Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...

публикувано на 03.09.25 в 12:27

Artangi. Поезията в модерни времена – новият проект на Ангелина Грозева

Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада".  За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..

публикувано на 03.09.25 в 12:18
Иво Хаджимишев и Виктория Тодорова

Иво Хаджимишев: България е докарана до България на три реки

От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..

публикувано на 02.09.25 в 10:31
Ясен Вакашински и Васко Кръпката

Васко Кръпката, гост в "Нощен Хоризонт": Трудните времена раждат блус!

В поредното издание на "Нощен хоризонт" гостува Васил Георгиев, легендата на българската блус и рок сцена. Васко Кръпката разказва за старата с група "Старт" и за сцената преди 1989 година.  Откъде тръгнахме и докъде стигнахме след 36 години преход? "В трудните времена се ражда блусът, така се и роди онази песен на "Подуене блус бенд" - "Ден след..

публикувано на 01.09.25 в 14:27