На руско-украинските преговори в Истанбул тази седмица украинците обещаха, че няма да влизат в НАТО, но руснаците не се отказаха да искат Крим да бъде признат за руски, а Донецк и Луганск - за независими републики. В обръщението си от нощта на сряда срещу четвъртък украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че руските сили се прегрупират, за да засилят натиска си върху украинските войски в Донбас и че „украинците ще се сражават за всеки метър от земята си“.
Без всестранна подкрепа на Запада Украйна губи тази война на изтощение и трябва да очакваме нова война след няколко години, каза Мошес в интервю за предаването „Преди всички“.
Г-н Мошес, аспирациите на Киев към членство в НАТО и възможността за разполагане на натовско оръжие на украинска територия, в съседство с Русия, бяха най-важните аргументи за Путин да нападне Украйна. Защо сега, когато самите руснаци констатират, че Украйна е напът да изпълни тези искания, излиза, че според Кремъл преговорите не са много обещаващи? Украинският неутралитет не е ли достатъчен на Путин?
„Неутралитет на Украйна не е достатъчен за Путин, защото Путин не иска неутрална Украйна. Официално той иска демилитаризирана Украйна, т.е. страна без армия, която винаги ще може да сплашва лесно. И защото Путин иска да унищожи Украйна като модерна демократична държава. Макар и да бе необвързана държава, преди войната Украйна развиваше военно сътрудничество със Запада и успя да изгради силна армия - сега вече виждаме това. Така че, ако на Киев бъде позволено да остане неутрален, но със сериозна способност да се отбранява, това ще означава, че руският план за отслабване на суверенната украинска държава ще бъде неприложим.“
На срещата в Истанбул украинската страна представи подробно предложенията си за гаранционен пакт, за недопускане на чужди военни бази на украинска територия, за отлагане на кримския въпрос с 15 години, за преки преговори между Зеленски и Путин относно Донбас. Искането за изтегляне на руските войски от завзетите територии като че ли остана на заден план. Михайло Подоляк засегна въпроса като условие за бъдещия референдум върху мирните условия. И все пак, склонни ли са украинските делегати да приемат временна окупация на част от земите си?
„Такова тълкуване е допустимо. Може би управляващите в Киев оценяват реалистично възможностите си, а именно че Украйна не разполага с ресурсите за успешна офанзива, с която да принуди руснаците да се върнат на позициите си отпреди нападението на 24 февруари. Може би Киев допуска негласно компромис.
Мисля, че Украйна тълкува сигналите от някои западни столици като желание да изпробват отново Минския механизъм - нещо като Минск III, с който конфликтът да бъде „замразен“ в полза на агресора Русия и за сметка на потърпевшата Украйна (както бе сторено с Минск II през 2015).
Трябва обаче да разберем, че без решение на териториалния въпрос няма да стигнем доникъде. Каквото и да приемат украинските преговарящи, то ще трябва да бъде демократично узаконено - било то чрез ратификация на бъдещия договор от украинския парламент, било то чрез референдум или чрез нови избори. За украинските лидери ще бъде много трудно да убедят народа си, че след всичките разрушения, след всичките страдания и жертви и след всичките бойни успехи на украинската армия ще е най-добре да се примири със загубата на една пета от земите си.“
Нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че санкциите трябва да останат в сила, докато трае руската окупация на украински територии. Британският лидер Борис Джонсън каза нещо повече - санкциите трябва да бъдат засилени, докато руснаците не се оттеглят. Не би ли било по-логично, ако сега Москва обещава деескалация на бойните действия, макар и само в Северна Украйна, Западът да отговори реципрочно с намаляване на икономическия натиск?
„Първо трябва да отбележим, че деескалация няма. За деескалация не може да се говори, докато руската армия обстрелва брутално Чернигов. Киев остава повече или по-малко под обсада. Освен това Западът е нащрек, защото разбра, че трябва да се отнася с крайна подозрителност към Русия. В продължение на три месеца Москва твърдеше, че няма намерения да напада Украйна, и изведнъж всичко се промени и чухме от Кремъл, че нямали друг избор освен да предприемат тази т.нар. превантивна операция.
За да се стигне изобщо до някакви преговори за смекчаване на санкциите, ще трябва да видим доста по-мащабна деескалация от руска страна - организиране на хуманитарни коридори, оттегляне на войски и преди всичко прекратяване на безогледното бомбардиране на украинските градове. В момента не виждаме никаква основа за такива преговори.
Въпросът за отмяна на санкциите дори няма да бъде обсъждан. След 24 февруари вече живеем в нов свят. Твърде дълго Западът отстъпваше. След войната в Грузия (през 2008 г.) той можеше да избира между санкциите и принципа „всичко по старому“. Избра „всичко по старому“ и последва конфликт. След анексирането на Крим (през 2014 г.) Западът можеше да избира между диалога и конфронтацията. Избра дипломацията и ето че днес получи конфронтация. Западът се учи много бавно, но все пак се учи.
Освен това колкото по-дълго продължава войната, толкова повече компании ще напускат Русия и тези, които напуснат, няма да се върнат скоро. Така че, със или без санкциите, процесът на отслабване на икономическите връзки с Русия ще продължи. Кремъл може би още не е схванал този проблем, но трябва да го разбере.“
Киев настоява вместо членство в НАТО да получи международни гаранции за сигурността си, сходни на член 5-и от Северноатлантическия пакт, от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс още няколко държави като Турция, Полша и Израел. Дори ако приемем хипотетично, че Русия ще се съгласи с такава формула, ще позволи ли тя наистина траен мир в Украйна?
„С право отбелязвате, че това предложение е твърде хипотетично. Аз лично смятам, че то е напълно нереалистично. До днес чухме единствено Великобритания да изразява предпазливо готовност да участва в такъв пакт. Китай отказа, а това означава, че в пакта няма да участват всички постоянни членове на Съвета за сигурност и осъществяването му ще бъде много по-трудно.
Държавите от НАТО не желаят да помогнат на Украйна дори военно-технически. Европейските страни не предоставят на Киев перспектива за членство в Евросъюза. Западните посолства все още са в западния град Лвов. Този факт също е политически значим, защото Лвов от военна гледна не е много по-сигурен от Киев, но липсата на европейско представителство в столицата издава неверието на европейците, че Украйна ще издържи на руския натиск. Западните държави не желаят да се бият с Русия вкупом, като НАТО. Защо тогава отделни натовски държави ще искат да се бият сами, без НАТО, в хипотетична война с Русия? Не мога да разбера логиката на украинското предложение. Това ме кара да си мисля, че целият фундамент, на който се градят тези преговори, е компрометиран.“
Ако, както казвате, украинските предложения за мира са нереалистични, има ли някакъв друг, по-реалистичен план?
„В Европа се води война. Обикновено войните завършват или когато един от воюващите загуби и капитулира, или когато и двете страни осъзнаят, че не могат да спечелят борбата на изтощение и потърсят компромис. В момента сме в ситуация, при която Украйна не може да си позволи много компромиси, защото е застрашена екзистенциално. Ако се предаде, Украйна няма да я има повече. Русия пък все още си мисли, че ще победи. Затова засилва бомбардировките, вместо да ги отслаби. Не сме стигнали до етапа, в който ще можем адекватно да говорим за постижим и траен мир.
Парадоксалното в момента е, че времето работи както срещу Русия - защото тя губи икономически и има явни проблеми с вземането на решения с военен характер, така и срещу Украйна. Дори още повече срещу Украйна, защото тя губи икономиката си, губи убити, губи бежанците, много от които няма да се завърнат в родината си.
Един траен мир трябва да бъде основан на истински компромис, който обаче ще се опира повече на украинските, отколкото на руските условия. Защото иначе ще трябва да очакваме още една война след няколко години и Русия няма да повтори грешките си. Един бъдещ мир трябва да почива и на желанието на Запада да наложи условията на този мирен договор, да гарантира на Украйна всякаква подкрепа - икономическа, военна, техническа, дипломатическа и морална подкрепа. Не виждаме нито един от тези компоненти. Затова не очаквам много от настоящите преговори.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на..
Най-големият проблем на ДПС не е Пеевски, а Доган! Това заяви пред БНР Мехмед Дикме, бивш член на ръководството на ДПС и бивш министър на земеделието...
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно