Три години – от 2017 до 2019, следих оперния фестивал „Барток плюс“ в унгарския град Мишколц, където всеки път се представяха съвременни оперни творби, отличени на международния конкурс „Ключ към бъдещето“. Мисията на конкурса беше да се начертае пътя, по който в днешно време могат да се създават слушаеми и привлекателни за публиката оперни творби. Съвременните опери, които слушах и гледах на сцената на театъра в Мишколц, бяха в обхвата от поп и рок опера до „работа по модел“ на големите класически композитори отпреди втората половина на ХХ век.
В областта на неслушаемата или трудно слушаемата съвременна оперна музика, след студентските години в Музикалната академия съм гледала немного творби у нас и извън България, на живо и в кино/интернет прожекции. С този багаж от познания и опит тръгнах към залата на Софийската национална опера за спектакъла на операта „Чичовци“ от Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов. Нека да направя уточнението, че тя също влиза в границите на съвременната музика – от втората половина на ХХ век насам, очертани от музикознанието.
В тази продукция най-голямото постижение е на постановъчния екип и затова искам да го откроя, въпреки че се състои в създаването на хомогенен цялостен продукт. Резултатът е привлекателен за публиката съвременен оперен спектакъл, за какъвто говорих по-горе. Либретото на Лазар Николов по драматизацията на Методи Андонов на повестта на класика на българската литература Иван Вазов е интелигентно допълнено от „Текст на съвременника“, създаден от един от най-големите български писатели на нашето време със световна известност – Георги Господинов. Този текст обгръща по най-добрия начин либретото, насочва публиката към паралелите между оригиналната епоха и съвременноста. Без назидателност или поучаване, а съвсем естествено води зрителя, поддържа интереса му през цялото време и провокира размисъл. Така старият вазов текст е като инкрустирана скъпоценност в едно съвременно либрето, отправящо поглед назад към миналото.
Същото се отнася и за времето на действието и визуалната страна на спектакъла. В началото режисьорът акад. Карталов пренася действието във футуристична клиника, където се запознаваме с героите и през техните изявления, клюки и насмешки в един театър на абсурда – с оригиналното действие. В много оперни продукции подобно пренасяне във времето изглежда самоцелно и нелепо, но тук е майсторски направено и аз го възприемам не като дисонанс с вазовия текст, а като съзвучно с музиката на Лазар Николов и пресътвореното либрето на Лазар Николов и Георги Господинов. Отново екипната работа на акад. Карталов и художниците на декорите – Свен Йонке, костюмите – Станка Вауда, осветлението – Иван Лушичич Лиик, и мултимедията – ELEKTRICK.ME, е забележителна, сякаш всички елементи са създадени от една и съща творческа сила! Действието е изключително динамично, бих го определила като кинематографично, а за това възприятие значително допринасят декорите, които сякаш те пренасят на снимачната площадка, където се прибавят осветлението и мултимедията и филмът започва. И във визуалната част, както и в текста, умело е дозирано съвременното и оригиналното за епохата на Чичовците. Тук свързващото са добавените щрихи на големия български график и карикатурист Борис Димовски в оформлението на спектакъла.
Както често повтаряме и звучи като клише, най-важно е как певците артисти ще пресъздадат оперната творба, дали те са убедени в замисъла на една продукция и съответно дали ще успеят да убедят и публиката. В „Чичовците“ на Софийската национална опера имах усещането, че всички певци артисти, както и хора и оркестъра, са приели като свой този проект, въпреки предварителните притеснения, че това е трудноизпълнима и труднослушаема музика. Без да правя опит за музикален анализ, в основата на музикалната тъкан на Лазар Николов стои сонорно-алеаторната техника, т.е. впечатлението е за напевна рецитация върху звукови съчетания, в които ухото не различава отделните елементи на структурата така, както при класическата хармония. След като два часа такова звучене не ми натежаха, нито ми досадиха по някакъв начин, значи и музикалният постановчик маестро Жорж Димитров и неговите сътрудници са си свършили много добре работата.
И накрая, макар и вазовите послания за манталитета на българина да оставят горчив вкус, спектакълът на „Чичовци“ на Софийската национална опера остава в съзнанието ми като заслужаващо най-висока оценка постижение.
Новото място за култура - "Сцена СПАМ" в София, прекратява дейността си само 3 месеца след като отвори врати в зала "Академик" в Националния студентски дом. Това се случва след рязка смяна на условията от страна на ръководството и чрез устно предизвестие , уточни пред БНР Ана Батева, един от създателите на "СПАМ студиос"...
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и началото на 90-те, щеше да навърши 60 години . Воев и група "Нова генерация" не просто създават музика, те изразяват духа на едно бурно време на социални и политически промени. Димитър Воев е един..
Зджислав Зембжуски е българският Шиндлер, спасил множество евреи от ужасите на нацизма . Определението е на неговия внук Димитър Гачев. Зджислав Зембжуски е българин от полски произход. Участвал е в Балканските войни и в Първата Световна война в редиците на българската армия. Награден е с кавалерския кръст на ордена на "Св. Александър" от..
В Плевен започва Шестият международен конкурс за млади оперни певци, който носи името на примата Гена Димитрова. 55 певци от 12 държави участват в тазгодишното издание, което ще продължи до 22 май. Според програмата, от 10.00 ч. е първият тур за младите оперни певци, които ще покажат своя талант пред журито в зала „Катя Попова“ .Вторият тур е..
Българският филм "Сватба" беше представен в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутата от ГЕРБ - ЕНП Андрей Ковачев. Продуцент и режисьор на лентата е Магдалена Ралчева, а сценарист Юрий Дачев "Сватба" е българска драма от 2024 г., базирана на едноименния разказ на Николай Хайтов. Българската премиера на филма бе на 8..
Какво кара едно дете да загуби вярата, че животът има смисъл? Какво остава, когато мълчи семейството, обществото? Какво става, когато не познаваме Бог? Темата е тежка, но важна, защото става въпрос за самоубийството сред младите, агресията и липсата на страх от Бога и закона в обществото ни. Разговорът е на кореспондента ни в Силистра..
Цигуларката Лия Петрова пропътува от Мадрид до Токио и после до Монпелие за няколко дни в края на април. Нейните ангажименти стават не просто повече, те са и все по-престижни, а на 6 юни в зала "България" тя ще солира на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Екхард Вичик в Първия цигулков концерт от Сергей Прокофиев. С голяма радост научаваме, че..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..