В съседна Сърбия утре ще се проведат президентски и парламентарни избори, а в Белград ще има и местни.
Президентът Александър Вучич, който спечели убедително първия си мандат преди 5 години още на първи тур, сега отново е фаворит. Неговата Сръбска прогресивна партия и коалиционните й партньори в правителството също се очаква отново да имат мнозинство в Народната скупщина. Изборите за нея са извънредни, след като на редовните преди 2 години демократичната опозиция обяви бойкот.
Вотът за градската скупщина на столицата може да се окаже пробивът във властова хватка на Вучич, който опозицията търси вече 10 години.
Темата коментират за БНР двама сръбски политолози.
Вук Вуксанович е доктор по международни отношения от Лондонското училище за икономика и политически науки и старши сътрудник в Белградския център за политика на сигурност.
„Мир. Стабилност. Вучич.“ Тази мантра на сръбския президент поразително прилича на „мира и сигурността“, с които приятелят му Виктор Орбан се надява да не загуби властта в Унгария, където утре също ще има парламентарни избори. Орбан се позиционира като опитния държавник, който единствен може да спаси страната и народа си от бурята в Украйна. Вучич копира, но той няма проблеми като орбановите - няма опасност братството и приятелството с Владимир Путин да го катурнат от власт.
Олицетворяването на Вучич с мирния просперитет стана насред кампанията и със завидна политическа пъргавина - смяна на основната тема пред избирателите, отбеляза Вук Вуксанович:
„Вече не може да се каже точно кой е главният въпрос. В началото управляващите залагаха на мантрата, че икономиката се развива доста успешно, въпреки шока от пандемията. Опозицията от друга страна насочваше вниманието към цял ред корупционни афери, организираната престъпност и екологичните протести.
Междувременно обаче войната в Украйна напълно промени дискурса. Управляващите в лицето на президента Вучич започнаха да се представят като главен и единствен гарант за мира и стабилността в страната. На опозицията това не носи дивиденти.Защото не е в неин интерес да противоречи на Вучич по този въпрос. Огромна част от сърбите хранят топли братски чувства към Русия - помнят как тя ги подкрепяше при натовските бомбардировки, не им наложи санкции и продължава да е сред големите спънки пред членството на Косово в ООН. Освен това съзнават дълбоката си енергийна зависимост от Москва.“
Лозунгът на Вучич обаче може да звучи и като негативна перспектива за Сърбия - стабилокрация между Запада и Русия.
„Донякъде да. Когато започна предизборната кампания - преди началото на войната - кампанията на Александър Вучич и на коалицията му имаше малко по-различен тон. Това беше класическа кампания на управляваща партия - на преден план се изкарваха постиженията й, преди всичко на икономическия фронт“, коментира Вуйо Илич.
„За около седмица, след като започна войната в Украйна, кампанията беше пренагодена. И посланието е двояко. От една страна се внушава, че оцеляването на тази партия във властта е единствената възможна гаранция, че породената от войната нестабилност няма да връхлети Сърбия и че страната няма да търпи последици заради външната си политика. Така че - да това наистина звучи като послание на стабилократ, както се нарича в науката.“
Главният опонент на Вучич за президентските избори е генерал от запаса и бивш началник на генералния щаб на армията. На тема мир и стабилност Здравко Понош критикува президента, че всява страх сред хората за лична корист.
„Уважаеми граждани, казва Понош, войната е в Украйна, не в Сърбия!" И призовава сърбите да изберат достойнството вместо унижението и да спасят държавата си от автокрацията. Ако обаче оставим популизма на Вучич настрана, за какво ще е истинската битка утре?
„Бих казал, че истинската битка се води за това дали опозицията ще се върне наистина в играта - на първо място със значимо присъствие в парламента - и освен това дали ще успее да вземе столицата. Белградските може би са единствените от всички избори в неделя, на които имат шанс да победят“, казва Вук Вуксанович.
Така мисли и Вуйо Илич, но той дори смята, че опонентите на Вучич могат да постигнат и нещо повече, въпреки вече 10-годишната му доминация в политическия живот на Сърбия.
„Това, което опозицията иска да постигне на тези избори, е тази доминация по някакъв начин да започне да се разгражда. Реалистично е опозицията да се надява на смяна на властта в столицата и на балотаж на президентските избори - Вучич да не успее да спечели веднага 50 процента плюс 1 глас, както преди 5 години. Ще видим обаче в неделя.“
„Никога не казвай никога. Възможни са изненади в политиката, разбира се. Но популярността, на която се радва Вучич, това, че е въздесъщ в общественото пространство, политическите способности, които демонстрира досега, това, че контролира всички източници на информация и всички институционални ресурси - всичко това накланя везните на негова страна“, посочва Вук Вуксанович.
„Освен ако не стане някое голямо чудо, господин Вучич ще спечели нов президентски мандат още на първия тур“, прогнозира той.
За президентските избори Вучич смело заяви, че резултат под 60 процента за него би бил едва ли не поражение. Някои социолози му дават точно толкова, други по-малко, но пак над половината гласове. Оставят си обаче и вратичка - важно е колко голяма ще е избирателната активност.
„Със сигурност след края на опозиционния бойкот гражданите значително повече се интересуват от изборите", допълва Вуйо Илич от ЦРТА. По думите му обаче не може да се каже със сигурност какво ще означава това за шансовете на опозицията.
Какво се промени за две години, че тя се отказа от бойкота си?
„Ситуацията всъщност не е много променена. Остават причините, заради които опозицията беше казала, че няма да участва в избори - а те са, че вотът не е честен и че няма равностойно присъствие в медиите. Властта продължава да злоупотребява с обществените ресурси - не прави разлика между държавни и партийни дейности. Има натиск върху избиратели, купуване на гласове. Това са все неща, заради които се жалваше опозицията и преди“, отбелязва Илич.
„Това, което според мен се промени, е, че бойкотът като стратегия е вече изчерпан. След няколко години извънинституционална борба се стигна да вътрешно съзряване на опозицията и осъзнаване, че участието в изборите, макар и да не са почтено проведени, е по-добър стратегически вариант от бойкота.
Логиката на бойкота беше да се делегитимира властта, за която опозицията твърди, че е авторитарна. Но това струва много скъпо на опозицията – тя остана без материални ресурси. Главните й лица се превърнаха в едва ли не третокласни политически играчи, защото не бяха в парламента и не на последно място - допитванията показваха много слаба обществена подкрепа за тях, защото как да отговориш, че подкрепяш някого, ако той не се кандидатира да те представлява.“
„Сега опозицията трябва да поправи грешката си. Единствената им надежда е да водят битка за всеки глас, както опозицията в Турция успя да спечели властта в Истанбул и в други големи градове. Това е единственият прагматичен и разумен начин, по който и сръбската опозиция може да действа“, смята Вук Вуксанович.
3 години продължи опозиционният бойкот - през 2019-а опонентите на Вучич се оттеглиха от Скупщината и не участваха в редовните избори през 2020-а. Сега Сърбия отново ще има плуралистичен парламент, изтъква Вуйо Илич.
„Опозицията е хетерогенна - има центристка, лява, зелена и дясна опозиция. Левите и Зелените съставиха две по-големи коалиции, които критикуват икономическата политика на правителството и корупцията. Важни за тях са и екологичните теми, които напоследък са важна част от политическия живот в Сърбия. Дясната опозиция е по-фрагментирана и партиите от този спектър, които преминат процентния праг, ще бъдат критични към външната политика, и по-специално по отношение на Косово.“
Прогресивната партия на Вучич се очаква да спечели по-малко от 188-те места в 250-местната Народна скупщина, с които разполага в момента, но пак да има мнозинство, а втора сила да е една от опозиционните коалиции – „Обединена Сърбия“.
Какво би станало, ако Сърбия в един момент отново се върне към политическа система, в която властта не е концентрирана в ръцете само на един човек?
„Вучич е само кулминацията на една много сериозна политическа болест, от която страда сръбската политическа система. Винаги има проблем с партии, които напълно доминират над всички други институционални структури на политическия живот. Освен това тези партии винаги имат изключително персонализирано ръководство, което неминуемо се пренася и в управлението на държавата.
Не бива да се мисли, че просто смяна на президента ще е достатъчна да се стигне до промени. За такива промени е необходима много по-задълбочена работа - институционални реформи, укрепване на държавната администрация и на гражданското общество“, казва Вук Вуксанович.
Възможно ли ще е Сърия да продължи с традиционното балансиране между Русия и Запада?
„Бих казал, че след изборите за настоящото сръбско правителство, ако ги спечели, ще е по-трудно да продължи с досегашната политика на балансиране. Когато започна войната в Украйна, Европейският съюз много ясно даде да се разбере каква е позицията му за това балансиране.
Имам усещането, че Европейският съюз не беше толкова остър към Сърбия, колкото можеше да бъде - преди всичко защото в ход вече беше предизборната кампания и по-остра намеса в сръбската политика щеше да предизвика дестабилизация на страната“, коментира Вуйо Илич.
„Затова мисля, че Европа беше по-сдържана, но след изборите ще се увеличи натискът върху Сърбия да приведе външната си политика в хармония с тази на Евросъюза, членството в който е нейна стратегическа цел“, допълва той.
За постигането й Вучич трябва да докаже, че е олицетворение на мира и стабилността на Балканите, а не само за Сърбия.
„За съжаление това е голяма дилема, с която съседите на Сърбия са принудени да се сблъскват. Защото за тях някои пропагандни концепции като т.нар. сръбски свят са потенциална заплаха.
Но дори без каквито и да било сблъсъци на Балканите начинът, по който се държи Вучич, трови политическата атмосфера, която и без това, още от преди идването му на власт страдаше от липсата на доверие между държавите от региона“, посочва Вук Вуксанович.
„Междувременно, за това допринасят и много други европейски държави, които възприемат това като политическа акробатика и демагогия. За тях, ако няма кинетичен ефект и насилие на Балканите, всичко е допустимо“, казва още той.
Косовският спор е в задънена улица - Белград и Прищина използват яловите си досега преговори, само за да се провокират взаимно политически, признава Вук Вуксанович от Белградския център за политиката на сигурност.
В дългосрочен план - ако Вучич бъде принуден да прекъсне връзката си с Русия, вероятно ще може и да се стигне до пробив в косовския спор. Най-вероятно обаче западните държави ще трябва да му предложат много големи отстъпки.
„Изборите не са игра и държавата не е играчка“, казва Александър Вучич в един от предизборните си клипове. След като отпразнува утре вечер, нека не забравя, че и той ще трябва да направи много важен избор.
Президентът Румен Радев ще връчи първия мандат за съставяне на правителство на кандидат за премиер, номиниран от ГЕРБ-СДС, след Нова година. Държавният глава подчерта, че времето за преговори, за което настояват политическите партии, е оправдано само, ако Народното събрание заработи нормално: "Очевидно разговорите между политическите сили вървят..
Остават десет дни до Коледа и две седмици до Новата година. Сигурно сте си направили планове за празниците, каквото можете ще завършите, а каквото не можете ще оставите за догодина. Всички правим така. Взимаме си в следващата година и грижите и болежките и лошите навици и оплакванията и стреса. Всичко грижливо си опаковаме и си го..
Да се промени Наредбата за децата със специални образователни потребности, настояват родители на деца с дислексия. Според тях учителите не са запознати със състоянието на тези деца, не го разпознават и не знаят как да работят с децата с дислексия, които трудно се научават да четат и да пишат. Те по нищо не се различават от другите деца,..
Че медицинските сестри в България не достигат е неоспорим факт, с който държавата не може да се пребори с години. Дългият период, през който заплатите на тези специалисти , така нужни на здравната ни система, бяха унизително ниски , доведе до отлив от професията. Много от желаещите пък да ѝ се посветят, още след завършването се отправяха към..
Скалният град на траките край Кърджали е включен в топ 10 на световните обекти, според класация на вестник „Гардиън“. Перперикон попада сред най-добрите места, заедно с обекти в Италия, Гърция и Кипър, които задължително трябва да се видят. Класацията е направена въз основа на анкета на читатели. Стотици хиляди са регистрираните посещения на..
Повече от 1 000 души се включиха в пилотната фаза на проекта „Геномът на България“, който има за цел да събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи . С цялостната инициатива страната ни ще допринесе за мащабен европейски проект, в който всяка държава ще представи референтен геном, типичен за нейното население. Всеки..
Каквито е конфликти да се случват в нашия свят, природни бедствия или икономически кризи, нищо от това не може да попречи на човешкия ум да гледа в бъдещето и да търси нови възможности за развитие на човечеството. Еволюцията на нашия интелект го извежда в орбитата на непознатото, на далечното, на доскоро недостижимото. Развитието на технологиите,..
Главният прокурор трябва да разполага с най-високите професионални и нравствени качества. Това заяви пред БНР с ъдия Владислава Цариградска...
Скалният град на траките край Кърджали е включен в топ 10 на световните обекти, според класация на вестник „Гардиън“. Перперикон попада сред най-добрите..
Осмият в страната Младежки център беше открит в Габрово. Той е разположен в сградата на бившия Летен театър в града, която беше изцяло преустроена...