Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще станат ли по-строги наказанията за киберпрестъпленията

Снимка: ЕПА/БГНЕС

ГДБОП наскоро хвана 46-годишен мъж, който изнудвал над 20 деца през интернет. Полицията е установила, че мъжът се прикривал зад фалшиви самоличности в мрежата и е използвал маршрутизиращи системи. Тази история съвпадна със старта на дебата за по-суровите наказания за киберпрестъпленията.   

Нищо не може да се направи за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията. Опитите за редакция на законодателната рамка засега не удрят на камък, но се движат с близо двегодишно закъснение. След като 44-тият парламент добута по-високите наказания за киберпрестъпления до приемане на първо четене, в зала, силите на депутатите тогава - през 2020-а - не стигнаха и така промените останаха за 47-мото НС.

С времето се оказа, че предложенията за промени са доста трудно защитими. И това пролича от дебата в Комисията по електронно управление. Депутатите демонстрираха неохота да подкрепят по-високите наказания за киберпрестъпления с данни, отчитането на които застиват до 2019-а. От старата статистиката разбираме, че през 2015 година има 57 постъпили жалби и сигнали от жертви на киберпрестъпления. До 2019 година броят им се увеличава до 2882, 2049 от които имат отношение към Наказателния кодекс. И връзката между престъпление и наказание е правопропорционална. 

Всичко това се случва преди пандемията, заради която работа, учене и социален живот изцяло се пренесе в интернет. И преди навлизането на Русия в Украйна. Което накара хората да се замислят не само за водената с танкове и ракети война. Но и за водената през интернет война. На последното заседание дигиталната комисия едва успя да изкопчи от електронното министерство обещание за актуализиране на данните към мотивите. А младите депутати дадоха ясно да се разбере, че със стари данни нова подкрепа няма как да се търси. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев е наясно с проблема и обеща да информира колегите си в министерство на правосъдието. Защото тепърва ще се наложи юристите да застанат пред колегите си от вече ресорната за промените правна комисия. И не само да търсят подкрепа за промените с нови данни. А и с юридическите аргументи дали предложенията са адекватни са ситуацията. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев каза пред БНР: 

"Екипът на Министерството на правосъдието ще обсъдим дали да не се предвиди още по-голямо увеличение на размера на глобата. Аз съм привърженик на това глобата да бъде процент от имуществената вреда. Това е много по-ефективен метод, защото не зависи от инфлацията, а не при нарастваща инфлация постоянно да се променя размерът на глобата, за да се догонва размерът на инфлацията".

Какво в момента се предлага. Онлайн сексуалните престъпления към малолетни и непълнолетни ще се наказват със затвор до шест години. Сега максимумът е или три, или пет години. Наказанията за хакерски атаки също ще бъдат завишени. При умишлено заразяване с компютърен вирус затворът може да стигне до девет години и глоба до 20 хиляди лева. Нов текст предвижда наказание за умишленото заразяване на компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура. Виновният за това може да получи затвор до 12 години и глоба до 20 хиляди лева. Дали тези наказания ще решат проблемите. "Не", казва зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев: 

Емил Дечев

"Законопроектът не може да реши всички проблеми, свързани с компютърните престъпления. ... Този вид престъпност, бидейки сложна в интелектуално отношение, тя трудно се разследва и трудно се доказва".

Полицията не се оплака, че им е трудно да разследва. Поне официално това не стана дори и когато директорът на ГДБОП Калин Стоянов отчете дейността за 2021-ва. Статистиката за миналата година показа, че боят на киберпрестъпленията не е намалял. От началото на пандемията от Covid-19 се наблюдава изместване на някои престъпни дейности във виртуална среда и тенденция на покачване с 3-4 пъти на компютърните престъпления. 

Разкрити са нови механизми за извършване на компютърни престъпления, каза Калин Стоянов. Трябва ли да се побърза с дебата за новите по-високи наказания за кибепрестъпленията? Задочен отговор дава Ева Жечева от дирекция „Права на детето" към националния омбудсман. Тя припомни, че децата, дори и по европейското законодателство, имат по-особена защита срещу онлайн сексуалните престъпления. Само за миналата година Центърът за безопасен интернет е разгледал над 15 000 сигнала, подадени заради сексуално насилие над деца и вредно съдържание. 5 000 от тези сигнали са били подадени в ГДБОП като наказуеми. Затова Ева Жечева е „за“ увеличаването на наказанията. И призова по-скоро прокуратурата да се образова, за да повдига адекватни обвинения. 

Сред многото проблеми, ускоряването на дебата за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията, като че ли е бял кахър. Но и той трябва да бъде решен. А не да отлежава още години, потънал в спорове за данни, за възможности или за вероятности.

Явор Колев

"Законодателството винаги изостава от развитието на обществените отношения и развитието на технологиите. Приветствам тези усилия, които се полагат в момента за промяна в наказанията, за завишаването им и за актуализиране на Наказателния кодекс, защото това е много важно за противодействието на тези престъпления".

Този коментар направи пред БНР Явор Колев, експерт по киберсигурност, дългогодишен ръководител на Отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП.

Той изтъкна, че в системата на МВР няма достатъчно подготвени кадри, освен работещите в отдел "Киберпрестъпност", които са на много високо ниво, но капацитетът му не може да отговори на огромния брой киберпрестъпления, които се извършват:

"В момента де факто няма престъпление, което да не е извършено с помощта на използване на високи технологии. Трябва масово обучение на всички оперативни и разследващи полицаи, за да могат ефективно да поемат този огромен натиск".

Според Колев експертите по киберсигурност трябва по-често да се появяват в медиите, за да информират обществото за предизвикателствата в интернет, защото превенцията е най-важна. Той подчерта, че гражданите трябва да са подготвени, за да могат да защитят и личните си данни, които им се налага да използват при различни виртуални операции.

Интервю на Валерия Николова с Явор Колев и репортаж на Добромир Видев в предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете от звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Вълчев

Красимир Вълчев: Резултатите от матурите са съпоставими с тези от предходните години

На матурата по български език и литература в края на миналия месец дванайсетокласниците са постигнали по-нисък общ успех в сравнение с година по-рано. Резултатът от нея е 57,53 точки от максимални 100, или "Добър" 4,27. Миналата година са били 58,48 точки, или резултат "Добър" 4,32 година по-рано. На изпита по профилиращ предмет тази година..

публикувано на 11.06.25 в 12:20
Майк Хъкаби

US посланикът в Израел предлага "мюсюлмански страни" да дадат свои земи за палестинска държава

В интервю за Би Би Си посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби предложи "мюсюлмански страни" да се откажат от част от земите си, за да създадат бъдеща палестинска държава.  Тръмп: Доста близо сме до споразумения за Газа и Иран Посланикът също така остро критикува съюзниците на САЩ, включително Обединеното кралство и Австралия, за санкционирането..

публикувано на 11.06.25 в 11:59

Обмислят покриване на коритото на река Банщица през Кюстендил за осигуряване на паркоместа

Покриване на коритото на река Банщица, която минава през Кюстендил, би осигурило стотици паркоместа, предлагат съветници.  Паркоместата в града не достигат. Така е от години, а от два дни се прилага контрол с издаване на безприсъствен фиш. Има и глобени. При покриване на коритото може да се оформи и паркова зона с атракциони, да се промени..

публикувано на 11.06.25 в 11:51
Незаконният хоспис в с. Ягода

Венелин Стойчев: Превърнахме обществото в казарма, в която всеки е виновен

През 2019 г. твърдяхме и сега се вижда, че насилието се е превърнало в нов социален регулатор. Същия разговор по БНР сме водили в началото на 2019 г. Тук са няколко проблема. Как толкова лесно забравяме ? Най-лесно е човек да се отърве от проблем, като забрави, каза социологът Венелин Стойчев в интервю пред БНР.  С колегата си Светла Енчева..

публикувано на 11.06.25 в 11:50

Феминистки организации в Румъния се борят срещу домашното насилие: За какво настояват?

В Букурещ се проведе най-големият протест срещу домашното насилие в съвременната история на страната. Той беше провокиран от разтърсващото убийство на 23-годишна бременна жена. Владимир Митев разговаря по темата с Андрея Брага, център FILIA: - Н а  всеки  няколко  години  Румъния  е  разтърсвана  от  ужасен  инцидент , при..

публикувано на 11.06.25 в 11:45
Стела Николова от ПП-ДБ

ГЕРБ и ДБ с предложения за решаване на проблема с нелегалните домове за възрастни

ДБ и ГЕРБ излязоха със свои предложения за решаване на проблема със съществуването на нелегални домове за възрастни хора. От ДБ предлагат създаване на институцията социален омбудсман, който да има правомощията да извършва проверки. "Това, което основно предлагаме е, на първо място, да се избере омбудсман, който по националния превантивен..

публикувано на 11.06.25 в 11:37

Предложение за сваляне на имунитета на 4 депутати от "Възраждане" не влезе в дневния ред на НС

Парламентът за пореден път отхвърли предложението на Хамид Хамид от ДПС-Ново начало да се обсъди свалянето на депутатските имунитети на Славчо Крумов, Ивайло Чорбов, Йордан Тодоров и Никола Димитров от "Възраждане". Предложението беше внесено от изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов в края на февруари. Христо..

публикувано на 11.06.25 в 11:24