ГДБОП наскоро хвана 46-годишен мъж, който изнудвал над 20 деца през интернет. Полицията е установила, че мъжът се прикривал зад фалшиви самоличности в мрежата и е използвал маршрутизиращи системи. Тази история съвпадна със старта на дебата за по-суровите наказания за киберпрестъпленията.
Нищо не може да се направи за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията. Опитите за редакция на законодателната рамка засега не удрят на камък, но се движат с близо двегодишно закъснение. След като 44-тият парламент добута по-високите наказания за киберпрестъпления до приемане на първо четене, в зала, силите на депутатите тогава - през 2020-а - не стигнаха и така промените останаха за 47-мото НС.
С времето се оказа, че предложенията за промени са доста трудно защитими. И това пролича от дебата в Комисията по електронно управление. Депутатите демонстрираха неохота да подкрепят по-високите наказания за киберпрестъпления с данни, отчитането на които застиват до 2019-а. От старата статистиката разбираме, че през 2015 година има 57 постъпили жалби и сигнали от жертви на киберпрестъпления. До 2019 година броят им се увеличава до 2882, 2049 от които имат отношение към Наказателния кодекс. И връзката между престъпление и наказание е правопропорционална.
Всичко това се случва преди пандемията, заради която работа, учене и социален живот изцяло се пренесе в интернет. И преди навлизането на Русия в Украйна. Което накара хората да се замислят не само за водената с танкове и ракети война. Но и за водената през интернет война. На последното заседание дигиталната комисия едва успя да изкопчи от електронното министерство обещание за актуализиране на данните към мотивите. А младите депутати дадоха ясно да се разбере, че със стари данни нова подкрепа няма как да се търси. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев е наясно с проблема и обеща да информира колегите си в министерство на правосъдието. Защото тепърва ще се наложи юристите да застанат пред колегите си от вече ресорната за промените правна комисия. И не само да търсят подкрепа за промените с нови данни. А и с юридическите аргументи дали предложенията са адекватни са ситуацията. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев каза пред БНР:
"Екипът на Министерството на правосъдието ще обсъдим дали да не се предвиди още по-голямо увеличение на размера на глобата. Аз съм привърженик на това глобата да бъде процент от имуществената вреда. Това е много по-ефективен метод, защото не зависи от инфлацията, а не при нарастваща инфлация постоянно да се променя размерът на глобата, за да се догонва размерът на инфлацията".
Какво в момента се предлага. Онлайн сексуалните престъпления към малолетни и непълнолетни ще се наказват със затвор до шест години. Сега максимумът е или три, или пет години. Наказанията за хакерски атаки също ще бъдат завишени. При умишлено заразяване с компютърен вирус затворът може да стигне до девет години и глоба до 20 хиляди лева. Нов текст предвижда наказание за умишленото заразяване на компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура. Виновният за това може да получи затвор до 12 години и глоба до 20 хиляди лева. Дали тези наказания ще решат проблемите. "Не", казва зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев:
"Законопроектът не може да реши всички проблеми, свързани с компютърните престъпления. ... Този вид престъпност, бидейки сложна в интелектуално отношение, тя трудно се разследва и трудно се доказва".
Полицията не се оплака, че им е трудно да разследва. Поне официално това не стана дори и когато директорът на ГДБОП Калин Стоянов отчете дейността за 2021-ва. Статистиката за миналата година показа, че боят на киберпрестъпленията не е намалял. От началото на пандемията от Covid-19 се наблюдава изместване на някои престъпни дейности във виртуална среда и тенденция на покачване с 3-4 пъти на компютърните престъпления.
Разкрити са нови механизми за извършване на компютърни престъпления, каза Калин Стоянов. Трябва ли да се побърза с дебата за новите по-високи наказания за кибепрестъпленията? Задочен отговор дава Ева Жечева от дирекция „Права на детето" към националния омбудсман. Тя припомни, че децата, дори и по европейското законодателство, имат по-особена защита срещу онлайн сексуалните престъпления. Само за миналата година Центърът за безопасен интернет е разгледал над 15 000 сигнала, подадени заради сексуално насилие над деца и вредно съдържание. 5 000 от тези сигнали са били подадени в ГДБОП като наказуеми. Затова Ева Жечева е „за“ увеличаването на наказанията. И призова по-скоро прокуратурата да се образова, за да повдига адекватни обвинения.
Сред многото проблеми, ускоряването на дебата за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията, като че ли е бял кахър. Но и той трябва да бъде решен. А не да отлежава още години, потънал в спорове за данни, за възможности или за вероятности.
"Законодателството винаги изостава от развитието на обществените отношения и развитието на технологиите. Приветствам тези усилия, които се полагат в момента за промяна в наказанията, за завишаването им и за актуализиране на Наказателния кодекс, защото това е много важно за противодействието на тези престъпления".
Този коментар направи пред БНР Явор Колев, експерт по киберсигурност, дългогодишен ръководител на Отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП.
Той изтъкна, че в системата на МВР няма достатъчно подготвени кадри, освен работещите в отдел "Киберпрестъпност", които са на много високо ниво, но капацитетът му не може да отговори на огромния брой киберпрестъпления, които се извършват:
"В момента де факто няма престъпление, което да не е извършено с помощта на използване на високи технологии. Трябва масово обучение на всички оперативни и разследващи полицаи, за да могат ефективно да поемат този огромен натиск".
Според Колев експертите по киберсигурност трябва по-често да се появяват в медиите, за да информират обществото за предизвикателствата в интернет, защото превенцията е най-важна. Той подчерта, че гражданите трябва да са подготвени, за да могат да защитят и личните си данни, които им се налага да използват при различни виртуални операции.
Интервю на Валерия Николова с Явор Колев и репортаж на Добромир Видев в предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете от звуковите файлове.
Предстоящото поскъпване на тока, парното и топлата вода от 1 юли с близо 5 процента средно за страната ще бъде обсъдено на открито заседание в Комисията за енергийно и водно регулиране. На него производителите, електроразпределителните дружества и топлофикациите ще изложат своите становища по предлаганите от регулатора цени. Най-голямо увеличение на..
Тази вечер от 20 ч ще бъде напълно спряно движението по Дунав мост между Русе и Гюргево заради авариен ремонт. Дейностите ще продължат до 4 ч на утрешния ден. Ремонт на дилатационна фуга на мостовото съоръжение ще спре напълно за 8 часа движението по моста. Това е извънредна аварийна ситуация и няма общо с основния ремонт на съоръжението в българския..
Британският премиер Киър Стармър е отхвърлил искането за среща от лидера на Бангладеш по време на посещението му в Лондон, целящо да получи подкрепа за усилията за възстановяване на милиарди долари, откраднати от сваления режим на Шейх Хасина, съобщи „Файненшъл таймс“. Временният лидер на Бангладеш Мухамад Юнус заяви пред “Файненшъл таймс“, че..
Потребителите в Кипър вече разполагат с „електронна кошница“, която ще им помага за изгодно пазаруване. От днес работи новата дигитална платформа, водеща инициатива в правителствената програма, която е достъпна като мобилно приложение и уебсайт. Новата онлайн платформа „електронна кошница“ /„e-kalathi“/ е полезен инструмент за гражданите, която засилва..
Започва прибирането на зърнената реколта в Ямболска област. Традиционно зажънването на ечемика е в община Тунджа, която разполага с близо1 млн. декара обработваема земя. Очакванията на от региона са за по-ниски добиви в сравнение с миналата година, както при зърнените, така и при техническите култури. Като основни причини се..
Значителен брой полицаи допълнително са разположени в райони на Северна Ирландия, засегнати от три дни на безредици, в резултат на които има ранени, арестувани, опожарени коли и сгради. По време на насилията,които засегнаха най-тежко град Балимина, бяха ранени 32 полицаи и бяха арестувани шестима души. Безредиците започнаха в понеделник след мирен..
Вътрешният министър Даниел Митов е отстранил директора на Областната дирекция на МВР във Варна Андрей Ангелов. Това научи БНР от свои източници. За утре е насочено и съвещание на Oбластната дирекция на вътрешните работи в морския град. Действията на министъра са във връзка със смъртта на Явор Георгиев, който почина на 7 юни след..
"Полезно е и ни харесва. Намерихме нещо, което би ни било приятно да произвеждаме. Знаем, че го правим хубаво и качествено. Нямаме никакви притеснения..
Да спрем сечта на гори заради вятърни и соларни централи – призовават от инициативата "Зелени закони". От организацията са започнали подписка –..
"Може би съм старомоден, но силно вярвам в демокрацията". Това са думи на президента Румен Радев на въпрос на CNN, дали все още желае провеждането..