ГДБОП наскоро хвана 46-годишен мъж, който изнудвал над 20 деца през интернет. Полицията е установила, че мъжът се прикривал зад фалшиви самоличности в мрежата и е използвал маршрутизиращи системи. Тази история съвпадна със старта на дебата за по-суровите наказания за киберпрестъпленията.
Нищо не може да се направи за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията. Опитите за редакция на законодателната рамка засега не удрят на камък, но се движат с близо двегодишно закъснение. След като 44-тият парламент добута по-високите наказания за киберпрестъпления до приемане на първо четене, в зала, силите на депутатите тогава - през 2020-а - не стигнаха и така промените останаха за 47-мото НС.
С времето се оказа, че предложенията за промени са доста трудно защитими. И това пролича от дебата в Комисията по електронно управление. Депутатите демонстрираха неохота да подкрепят по-високите наказания за киберпрестъпления с данни, отчитането на които застиват до 2019-а. От старата статистиката разбираме, че през 2015 година има 57 постъпили жалби и сигнали от жертви на киберпрестъпления. До 2019 година броят им се увеличава до 2882, 2049 от които имат отношение към Наказателния кодекс. И връзката между престъпление и наказание е правопропорционална.
Всичко това се случва преди пандемията, заради която работа, учене и социален живот изцяло се пренесе в интернет. И преди навлизането на Русия в Украйна. Което накара хората да се замислят не само за водената с танкове и ракети война. Но и за водената през интернет война. На последното заседание дигиталната комисия едва успя да изкопчи от електронното министерство обещание за актуализиране на данните към мотивите. А младите депутати дадоха ясно да се разбере, че със стари данни нова подкрепа няма как да се търси. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев е наясно с проблема и обеща да информира колегите си в министерство на правосъдието. Защото тепърва ще се наложи юристите да застанат пред колегите си от вече ресорната за промените правна комисия. И не само да търсят подкрепа за промените с нови данни. А и с юридическите аргументи дали предложенията са адекватни са ситуацията. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев каза пред БНР:
"Екипът на Министерството на правосъдието ще обсъдим дали да не се предвиди още по-голямо увеличение на размера на глобата. Аз съм привърженик на това глобата да бъде процент от имуществената вреда. Това е много по-ефективен метод, защото не зависи от инфлацията, а не при нарастваща инфлация постоянно да се променя размерът на глобата, за да се догонва размерът на инфлацията".
Какво в момента се предлага. Онлайн сексуалните престъпления към малолетни и непълнолетни ще се наказват със затвор до шест години. Сега максимумът е или три, или пет години. Наказанията за хакерски атаки също ще бъдат завишени. При умишлено заразяване с компютърен вирус затворът може да стигне до девет години и глоба до 20 хиляди лева. Нов текст предвижда наказание за умишленото заразяване на компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура. Виновният за това може да получи затвор до 12 години и глоба до 20 хиляди лева. Дали тези наказания ще решат проблемите. "Не", казва зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев:
"Законопроектът не може да реши всички проблеми, свързани с компютърните престъпления. ... Този вид престъпност, бидейки сложна в интелектуално отношение, тя трудно се разследва и трудно се доказва".
Полицията не се оплака, че им е трудно да разследва. Поне официално това не стана дори и когато директорът на ГДБОП Калин Стоянов отчете дейността за 2021-ва. Статистиката за миналата година показа, че боят на киберпрестъпленията не е намалял. От началото на пандемията от Covid-19 се наблюдава изместване на някои престъпни дейности във виртуална среда и тенденция на покачване с 3-4 пъти на компютърните престъпления.
Разкрити са нови механизми за извършване на компютърни престъпления, каза Калин Стоянов. Трябва ли да се побърза с дебата за новите по-високи наказания за кибепрестъпленията? Задочен отговор дава Ева Жечева от дирекция „Права на детето" към националния омбудсман. Тя припомни, че децата, дори и по европейското законодателство, имат по-особена защита срещу онлайн сексуалните престъпления. Само за миналата година Центърът за безопасен интернет е разгледал над 15 000 сигнала, подадени заради сексуално насилие над деца и вредно съдържание. 5 000 от тези сигнали са били подадени в ГДБОП като наказуеми. Затова Ева Жечева е „за“ увеличаването на наказанията. И призова по-скоро прокуратурата да се образова, за да повдига адекватни обвинения.
Сред многото проблеми, ускоряването на дебата за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията, като че ли е бял кахър. Но и той трябва да бъде решен. А не да отлежава още години, потънал в спорове за данни, за възможности или за вероятности.
"Законодателството винаги изостава от развитието на обществените отношения и развитието на технологиите. Приветствам тези усилия, които се полагат в момента за промяна в наказанията, за завишаването им и за актуализиране на Наказателния кодекс, защото това е много важно за противодействието на тези престъпления".
Този коментар направи пред БНР Явор Колев, експерт по киберсигурност, дългогодишен ръководител на Отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП.
Той изтъкна, че в системата на МВР няма достатъчно подготвени кадри, освен работещите в отдел "Киберпрестъпност", които са на много високо ниво, но капацитетът му не може да отговори на огромния брой киберпрестъпления, които се извършват:
"В момента де факто няма престъпление, което да не е извършено с помощта на използване на високи технологии. Трябва масово обучение на всички оперативни и разследващи полицаи, за да могат ефективно да поемат този огромен натиск".
Според Колев експертите по киберсигурност трябва по-често да се появяват в медиите, за да информират обществото за предизвикателствата в интернет, защото превенцията е най-важна. Той подчерта, че гражданите трябва да са подготвени, за да могат да защитят и личните си данни, които им се налага да използват при различни виртуални операции.
Интервю на Валерия Николова с Явор Колев и репортаж на Добромир Видев в предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете от звуковите файлове.
"Могъщи", както ги наричат самите им собственици колекционери, модели коли и мотори от времето на социализма бяха показани на ретро автопарад на централния пл. "Велбъжд" в Кюстендил. Проявата, предизвикала голям интерес, се организира от местния клуб "Дантелетика“, с подкрепата на Общината и бе за седми пореден път. Участваха над 150..
Руският президент Владимир Путин и американският му колега Доналд Тръмп са обсъдили в 50-минутен телефонен разговор войната в Украйна и ситуацията в Близкия Изток, след ударите на Израел по Иран, съобщиха световните агенции. Путин е информирал Тръмп, че Москва е готова да продължи преговорите с Киев за регулиране на конфликта след 22 юни и е..
Политик от Демократическата партия на САЩ в Минесота е убит, а друг е ранен след "целенасочена стрелба", съобщават официални лица, цитирани от АФП. Губернаторът на Минесота Тим Уолц заяви, че нападението в домовете на местните депутати в два града близо до Минеаполис "изглежда е политически мотивирано убийство". Мелиса Хортман и съпругът..
В София се провежда Азиатски фестивал под мотото "Обединени в многообразието", под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. На сцената на фестивала, зад музея "Земята и хората", могат да се видят традиционни танци и носии от Китай, Индонезия, Корея, Виетнам, Индия, Иран, Кралство Камбоджа, Монголия, Пакистан, Палестина, Обединените арабски..
Община Мездра стана собственик на най-голямата сграда за обществено ползване в района – "Дома на железничаря", в града. Сградата беше купена от БДЖ за 910 хил. лв. След близо година преговори с дружеството "БДЖ - Товарни превози", Община Мездра придоби с покупко - продажба собствеността на сградата на "Дома на железничаря" в града. Цената в..
В столицата се провежда "Шествие за семейството". То се организира от граждански сдружения и се провежда с благословията на Българската православна църква. Събитието започна пред катедралата "Свети Александър Невски" в София с концерт, в който участие взеха хора на БНР, хора на катедралния храм "Св Александър Невски", хоровете на Софийската..
18-тото издание на "София Прайд" се провежда под мотото "Ние сме хора, не сме пропаганда". Хората с нетрадиционна сексуална ориентация и поддръжници на техните права се събраха на пл. "Княз Александър Първи", където събитието им продължи с концерт. Отстояването на правата си хората с нетрадиционна сексуална ориентация превърнаха в празник,..
Не смятам, че може да се разберем за историята със Северна Македония. Това заяви пред БНР професор Николай Овчаров и поясни, че той е правил докторска..
Учебните програми въобще не са толкова важни, колкото това да има дисциплина и ред в училище , заяви пред БНР учителят Теодосий Теодосиев...
От вчера в Израел има извънредно положение. Затворено е международното летище. Не работеха училищата, поликлиниките, банките и административните служби...