Министерството на финансите трябва да преструктурира дълговите емисии на вътрешния пазар, препоръча в новия епизод на подкаста „На всяка цена“ асистент Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Според Караиванов именно фиксираната лихва и дългият срок на облигациите от 10 години и половина са предизвикали нисък интерес към обявения аукцион, който се провали миналата седмица, след като министерството отхвърли всички подаден поръчки.
Когато се работи в условията на криза, каквато е в момента, трябва да се прояви иновативност, включително и в дълговата политика, заяви още експертът. От години Министерството на финансите подхожда по един и същи начин към вътрешния дългов пазар, коментира Караиванов и препоръча да се водят разговори с инвеститорите, за да се набере необходимия ресурс.
Къси емисии и плаваща лихва
„В момента периодът на прогнозиране е изключително къс. Затова емисии с фиксиран лихвен процент и много дълга срочност като десет години и половина не са приети добре от пазара“, заяви експертът. Според него, ако финансовото министерство предложи на инвеститорите емисия със срочност от година или година и половина, може да набере ресурс от два – три милиарда лева безпроблемно.
Другият фактор, който отблъсква инвеститорите, е фиксираната лихва, коментира още Караиванов. По думите му в момента всички очакват покачване на лихвите, така че дългосрочна емисия с фиксирани лихви също е изключително неизгодна за инвеститорите. В същото време банките, пенсионните фондове и застрахователите са много ликвидни и имат възможност да финансират държавата, но това има своята цена – или през доходността, или през срочността, коментира още експертът.
Външният дългов пазар – затворен за България
Още в края на миналата година външните дългови пазари се затвориха за държави като България, допълни Караиванов. По думите му в условията на покачваща се инфлация има интерес единствено към облигации на големи държави като Съединените щати и Великобритания, но инвеститори с интерес към емисии от страни с развиващи се икономики практически няма.
Европейската централна банка се набира в изключително незавидна позиция, каза още експертът. По думите му от една страна правителствата имат необходимост от още ресурс, за да овладеят последиците от пандемията, от друга – този ресурс не отива към повишаване на производителността на труда, а към подпомагане.
Централните банкери пак ни съсипаха живота
„След финансовата криза през 2008-2009 година се видя, че бизнесът и домакинствата не искат да поемат твърде много кредити. Държавите обаче искаха и книжата им основно се изкупуват от ЕЦБ. Вдигането на лихвите единствено ще накара банката да печата повече пари, защото правителствата ще имат нужда от тях“, коментира Караиванов, като допълни, че това ще бъде „прекрасното извинение на политиците да кажат: „Ето, централните банкери пак ни съсипаха живота“.
Инфлацията обаче е привнесена отвън и идва основно по линия на горивата и хранителните продукти, което не може да бъде овладяно с покачване на лихвите, допълни експертът.
Съединените щати вече пристъпиха към увеличение на водещите лихви, но това не ги притеснява, защото имат много голям икономически растеж. С това свое действие те подканиха света да инвестира в там, каза още Васил Караиванов.
Цялото интервю с него може да чуете в звуковия файл
Всички епизоди на "На всяка цена" ще намерите:
Как да бъде запазено и поддържано доверието на обществото към медиите – това е централната тема за участниците в медийната конференция на Международната асоциация на обществените медии, която се провежда в София. Събитието беше открито от президента Румен Радев и генералния директор на БНР Милен Митев. Форумът събра в столицата представители на 24..
" Не сме тук, за да отричаме технологиите и да има забрани. А сме тук, за да използваме това, което ни дават технологиите, но да го използваме разумно, етично и отговорно ". Това заяви пред БНР Десислава Бенина от Института за изкуствен интелект и преподавател в Националната търговско-банкова гимназия. Наскоро тя е защитила магистърска теза,..
"Това не е изолиран изблик на агресия, а предсказуем резултат от години натрупани пропуски . Много млади хора в днешно време растат без стабилни възрастни, без подкрепа, без емоционален език, с който да изразяват това, което се случва. Когато не могат да изкажат това, което се случва с тях, го показват понякога и с нож ." Това мнение изрази..
Може ли транспортният стрес да се облекчи, ако виждаме онлайн къде се намира транспортното средство, което чакаме? За София вече има ново мобилно приложение, което показва в реално време къде са всички тролеи, трамваи и автобуси . Направено е обикновен човек с помощта на отворените данни на града. Борихме се за отворени данни 10 години ,..
Да се спрат незаконните строителни дейности в и около територията на Боянското блато - това искат природозащитници и жители на столичния район "Бояна", които излизат днес на протест. Те призовават кмета Васил Теризев и главния архитект на София да спрат застрояването на природния резерват, местообитание на редки видове птици. Според експерти..
Резистентността към животоспасяващи антибиотици е широко разпространена, с критично високи нива и продължава да нараства. За това предупреди Световната здравна организация в специален доклад по темата, публикуван тази седмица. Експертите подчертават, че антимикробната резистентност подкопава някои от основите на съвременната медицина...
"Наблюдавахме емоционална сцена без особен план. Плам имаше, но план нямаше . Не виждам нищо друго, освен нищо друго, освен раздразнението на човек, който вижда, че Пеевски настъпва, а Борисов няма ход . Това е терапевтично говорене пред група." Този прочит прави политологът Първан Симеонов, основател на социологическа агенция..
БСП няма да влезе в парламента при следващи избори, Борисов е унижен от Пеевски и ДПС-НН няма да влезе пряко във властта, защото не иска да носи..
Физиономиите, които се съревновават за властта в България днес, са безобразни - техните силуети деградират сами по себе си, техният политически език е..
Без яснота за постигнатите договорености приключи коалиционният Съвет за съвместно управление. На него партньорите в кабинета от ГЕРБ-СДС, БСП и..