Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Не историята задава имената на нашите места"

Мила Минева: Историята ни хваща в капан да не можем да изграждаме бъдеще

"Винаги, когато се провеждат символни политики, има опасност от крайност"

Мила Минева
Снимка: Ани Петрова, БНР

"Решението на областния управител ме огорчи. Не защото смятам, че трябва да се казва площадът "Героите на Украйна" или не трябва да се казва. Тук става дума за символни политики. Провеждането на символни политики е провеждане на политики в извънредна ситуация, не е въпрос на всекидневие. Ние се опитваме като общества да дадем знак къде седим ценностно." Това мнение изрази пред БНР социологът и преподавател във Философския факултет на Софийския университет Мила Минева.

"Този дебат не е толкова исторически, колкото се отнася до настоящето. Историята е алиби, колкото да можем да заемем някакви морални позиции днес. Разделението на реакциите не е изненадващо. Съвременните общества са фрагментирани по такъв тип ценностни дебати", поясни Минева.

Снимка: БГНЕС

"Не историята задава имената на нашите места. Ние го правим и го правим, защото избираме да наследяваме едни или други парчета от историята си", посочи преподавателят.

Според Мила Минева всякакво преименуване на улици би трябвало да води до включване, а не до изключване на сегменти от обществото.

"Това, което виждаме като политическо управление, е едно непрекъснато следване на общественото мнение. Постоянно публични политики се оправдават с това, че мнозинството от хората искат едно или друго. Политическото не би трябвало да следва, а да насочва общественото мнение. Непрекъснато политическите елити се държат така, като че ли  следват волята на някакво хомогенно мнозинство. Обществото не е разделено на равни части. Политиките би трябвало да отразяват тези части", подчерта Минева в предаването "Хоризонт до обед".

Снимка: БГНЕС

Плоскостта на историята непрекъснато ни хваща в капана на това да не можем да си изграждаме бъдеще, смята Мила Минева.

"Непрекъснато сме в този капан – такъв е спорът ни със Северна Македония. Всъщност се опитваме да наложим нашия исторически разказ, произведен от националната държава и обслужващ нашата национална държава – на друга национална държава. До такава степен сме повярвали на този простичък разказ, че блокираме шансовете си за разумни отношения в момента."

Винаги, когато се провеждат символни политики, има опасност от крайност. Това може да се прецени, когато се обърнем назад и те станат исторически, изтъкна социологът.

"Може да се окаже, че сме заели неправилната позиция, но това можем да го знаем впоследствие. Символните политики са рискови, но не можем да се страхуваме да поемаме рискове. Не може да се оставим да конструираме живота си през страховете си."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20