"Този дебат не е толкова исторически, колкото се отнася до настоящето. Историята е алиби, колкото да можем да заемем някакви морални позиции днес. Разделението на реакциите не е изненадващо. Съвременните общества са фрагментирани по такъв тип ценностни дебати", поясни Минева.
"Не историята задава имената на нашите места. Ние го правим и го правим, защото избираме да наследяваме едни или други парчета от историята си", посочи преподавателят.
Според Мила Минева всякакво преименуване на улици би трябвало да води до включване, а не до изключване на сегменти от обществото.
"Това, което виждаме като политическо управление, е едно непрекъснато следване на общественото мнение. Постоянно публични политики се оправдават с това, че мнозинството от хората искат едно или друго. Политическото не би трябвало да следва, а да насочва общественото мнение. Непрекъснато политическите елити се държат така, като че ли следват волята на някакво хомогенно мнозинство. Обществото не е разделено на равни части. Политиките би трябвало да отразяват тези части", подчерта Минева в предаването "Хоризонт до обед".
Плоскостта на историята непрекъснато ни хваща в капана на това да не можем да си изграждаме бъдеще, смята Мила Минева.
"Непрекъснато сме в този капан – такъв е спорът ни със Северна Македония. Всъщност се опитваме да наложим нашия исторически разказ, произведен от националната държава и обслужващ нашата национална държава – на друга национална държава. До такава степен сме повярвали на този простичък разказ, че блокираме шансовете си за разумни отношения в момента."
Винаги, когато се провеждат символни политики, има опасност от крайност. Това може да се прецени, когато се обърнем назад и те станат исторически, изтъкна социологът.
"Може да се окаже, че сме заели неправилната позиция, но това можем да го знаем впоследствие. Символните политики са рискови, но не можем да се страхуваме да поемаме рискове. Не може да се оставим да конструираме живота си през страховете си."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Тежка катастрофа с един загинал е станала тази сутрин около 6 часа на главен път Е-79 в района на Кресна. Ударили са се лек автомобил и товарен камион. На място е загинал водачът на леката кола, който по информация от полицията е на 20 години. Движението е спряно и в двете посоки. За леките автомобили има осигурен маршрут, а..
"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
Лявото вече няма представителство в парламента. Това заяви пред БНР Корнелия Нинова, лидер на "Непокорна България", бивш председател на БСП и добави,..
"Да празнуваш език, който е толкова невидим и крехък , е невероятно нещо." Това каза пред БНР писателят Георги Господинов. По думите му,..
Добрич се превръща в сцена на традициите, благодарение на Фестивала на занаятите и изкуствата, който се организира от Фондация - "Добруджа -..