Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Не историята задава имената на нашите места"

Мила Минева: Историята ни хваща в капан да не можем да изграждаме бъдеще

"Винаги, когато се провеждат символни политики, има опасност от крайност"

Мила Минева
Снимка: Ани Петрова, БНР

"Решението на областния управител ме огорчи. Не защото смятам, че трябва да се казва площадът "Героите на Украйна" или не трябва да се казва. Тук става дума за символни политики. Провеждането на символни политики е провеждане на политики в извънредна ситуация, не е въпрос на всекидневие. Ние се опитваме като общества да дадем знак къде седим ценностно." Това мнение изрази пред БНР социологът и преподавател във Философския факултет на Софийския университет Мила Минева.

"Този дебат не е толкова исторически, колкото се отнася до настоящето. Историята е алиби, колкото да можем да заемем някакви морални позиции днес. Разделението на реакциите не е изненадващо. Съвременните общества са фрагментирани по такъв тип ценностни дебати", поясни Минева.

Снимка: БГНЕС

"Не историята задава имената на нашите места. Ние го правим и го правим, защото избираме да наследяваме едни или други парчета от историята си", посочи преподавателят.

Според Мила Минева всякакво преименуване на улици би трябвало да води до включване, а не до изключване на сегменти от обществото.

"Това, което виждаме като политическо управление, е едно непрекъснато следване на общественото мнение. Постоянно публични политики се оправдават с това, че мнозинството от хората искат едно или друго. Политическото не би трябвало да следва, а да насочва общественото мнение. Непрекъснато политическите елити се държат така, като че ли  следват волята на някакво хомогенно мнозинство. Обществото не е разделено на равни части. Политиките би трябвало да отразяват тези части", подчерта Минева в предаването "Хоризонт до обед".

Снимка: БГНЕС

Плоскостта на историята непрекъснато ни хваща в капана на това да не можем да си изграждаме бъдеще, смята Мила Минева.

"Непрекъснато сме в този капан – такъв е спорът ни със Северна Македония. Всъщност се опитваме да наложим нашия исторически разказ, произведен от националната държава и обслужващ нашата национална държава – на друга национална държава. До такава степен сме повярвали на този простичък разказ, че блокираме шансовете си за разумни отношения в момента."

Винаги, когато се провеждат символни политики, има опасност от крайност. Това може да се прецени, когато се обърнем назад и те станат исторически, изтъкна социологът.

"Може да се окаже, че сме заели неправилната позиция, но това можем да го знаем впоследствие. Символните политики са рискови, но не можем да се страхуваме да поемаме рискове. Не може да се оставим да конструираме живота си през страховете си."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тежка катастрофа с един загинал край Кресна

Тежка катастрофа с един загинал е станала тази сутрин около 6 часа на главен път Е-79 в района на Кресна. Ударили са се лек автомобил и товарен камион. На място е загинал водачът на леката кола, който по информация от полицията е на 20 години. Движението е спряно и в двете посоки. За леките автомобили има осигурен маршрут, а..

публикувано на 25.05.25 в 10:04

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04