Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Любка Любенова е майсторка на везбата и на совалковата дантела

| обновено на 25.04.22 в 13:39
Д-р Любка Любенова
Снимка: Здравка Маслянкова

Традициите на нашите майки и баби в бродерията, дантелата и тъкането днес ни спасяват и лекуват в забързаното ежедневие, те лекуват не само душите, но и телата ни. Това казва общопрактикуващият лекар от Велико Търново доктор Любка Любенова. Тя e създател и председател на националното сдружение „Седянка“, което обединява десетки майстори на приложни занаяти в България.
Казват за доктор Любка Любенова, че е необичаен и различен лекар, защото освен с безспорните си знания по обща медицина и педиатрия, тя лекува своите над 2000 пациенти, записани в листата ѝ на общопрактикуващ лекар във Велико Търново, със своята човешка благост и с добрите си думи. Д-р Любенова е и творец, майсторка е на везбата и на совалковата дантела. Българката е творческа натура, казва създателката и председателка на сдружение „Седянка“: 

"Всяка българка търси за себе си творческа изява, дали ще прави нещо с ръцете като тъкан или ще прави нещо в кухнята, тя търси какво да твори“.  

Д-р Любка Любенова отделя всяка свободна минута от тежкото си ежедневие на художествените занаяти и казва, че това е нейното лечение от стреса: 

На всяка моя пациентка бих казала, че това е опит да спася душата си от напрегнатото ежедневие. Тези две години ми беше много тежко. Това е моят опит да търся мигове на щастие в миговете на болест, на тежките неща, които понякога трябва да кажа на пациента, и когато правя нещо с ръцете, душата почива. Арт терапията много помага“. 

Лекарката е превърнала хобито си в обществено полезно занимание и е привлякла малки и големи в сдружение „Седянка“, като е един от учителите по совалкова дантела. Традициите са ни спасявали и затова трябва да бъдат продължени, разказва д-р Любка Любенова и споделя за новото си увлечение в приложните занаяти: 

Тази година аз съм в друго амплоа. Обикновено или бродирам, или правя калоферска дантела, тази година съм ви показала, че съм и тъкачка. Между калоферската дантела и тъкането има нещо общо – прави се със совалки. Явно совалката е тази, която ме насочи към един невероятен човек, който стана мой учител. Първо опитах да тъка черги, чанти, раници, но мисля че всичко това беше подготовка към това, че аз всъщност искам да тъка тънки тъкани и направих една малка колекция от шалове. Като идеята ми е по-нататък да направя още по-тънка тъкан като на бабите ни. Аз още не съм достигнала това съвършенство на бабите ни“, каза за БНР Любка Любенова

А шаловете на общопрактикуващата лекарка от Велико Търново са толкова ефирни, сякаш са листа на цветя или пеперудени крила. Шаловете на д-р Любенова са и поетични, а в тъканите си лекарката влага обичта на душата си: 

Толкова много ги обичам, че не смея да си ги сложа. Интересно е, че докато ти тъка, всеки шал, докато го правя, си мисля, че това е най-доброто, което излиза под ръцете ми. Като стане готов, много време прекарвам да му се наслаждавам и започвам следващия, който се оказва, че е най-доброто, което ще направя, и мисля, че така всеки път имам провокация отново и отново. Измислям им имена, хваля се на приятелките си, вкъщи ги показвам и им казвам, изиграйте швейцарски часовник да поцъкат малко. Доставя ми огромно удоволствие, само така си почивам“.

Разглеждам пъстрите шаловете на д-р Любенова и тъканите издайнически разказват сюжетите, които са минавали през съзнанието и душата на майсторката, за да бъдат претворени от ръцете ѝ чрез конците и совалките: 

Слънцето, като си излиза, е розово. Това пък си мислех, че е морето. Различни сплитки съм използвала. Всички са с тънък конец направени. Докато го тъка си мисля за това точно – за лавандуловото поле, как ще цъфне лавандулата, какво е за мен и всеки път се получава различно. Накрая като го погледна си казвам – тръгнах с една идея, нещо съвсем различно се получава, но крайният резултат прилича. Далеч съм от истинското, все търся големия майсторлък, не съм още там, имам още какво да уча. Имам още какво да направя и ръката се научава с правенето“, допълни за "Хоризонт" Любенова.

Практикуването на приложни занаяти създава не само красота, но е и полезно за организма, защото развива мозъка, казва д-р Любка Любенова: 

Много е полезно това за децата – да се научат, че ръката трябва да се учи да прави нещо, да се развива мозъкът. За жените в зряла възраст – пак. Мозъкът има нужда от това, да прави нещо и да усеща удоволствието от направеното“

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изложба с рисунки на деца с епилепсия

Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот"

Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..

публикувано на 16.02.25 в 06:35
Виктория Бешлийска

Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона

Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света.  Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..

публикувано на 15.02.25 в 11:42

С "Пеперудена прегръдка" мисията на Гого от Перник ще продължи

Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..

публикувано на 14.02.25 в 16:24
Анна Малешкова

Поредицата "Бесарабски хроники" с нов том - "Следа в историята"

Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии.  Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..

публикувано на 08.02.25 в 06:15

Момчил Искренов: Кафето е ритуал, културата и удоволствието за сетивата

Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..

публикувано на 08.02.25 в 06:15

Росен Гацин: От февруари започва новият цикъл на стопанската година

На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители.  В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството.  На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..

публикувано на 02.02.25 в 10:24

Музиката на акордеониста Исус Ангелов прави хората щастливи

Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..

публикувано на 02.02.25 в 06:16