Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Любка Любенова е майсторка на везбата и на совалковата дантела

| обновено на 25.04.22 в 13:39
Д-р Любка Любенова
Снимка: Здравка Маслянкова

Традициите на нашите майки и баби в бродерията, дантелата и тъкането днес ни спасяват и лекуват в забързаното ежедневие, те лекуват не само душите, но и телата ни. Това казва общопрактикуващият лекар от Велико Търново доктор Любка Любенова. Тя e създател и председател на националното сдружение „Седянка“, което обединява десетки майстори на приложни занаяти в България.
Казват за доктор Любка Любенова, че е необичаен и различен лекар, защото освен с безспорните си знания по обща медицина и педиатрия, тя лекува своите над 2000 пациенти, записани в листата ѝ на общопрактикуващ лекар във Велико Търново, със своята човешка благост и с добрите си думи. Д-р Любенова е и творец, майсторка е на везбата и на совалковата дантела. Българката е творческа натура, казва създателката и председателка на сдружение „Седянка“: 

"Всяка българка търси за себе си творческа изява, дали ще прави нещо с ръцете като тъкан или ще прави нещо в кухнята, тя търси какво да твори“.  

Д-р Любка Любенова отделя всяка свободна минута от тежкото си ежедневие на художествените занаяти и казва, че това е нейното лечение от стреса: 

На всяка моя пациентка бих казала, че това е опит да спася душата си от напрегнатото ежедневие. Тези две години ми беше много тежко. Това е моят опит да търся мигове на щастие в миговете на болест, на тежките неща, които понякога трябва да кажа на пациента, и когато правя нещо с ръцете, душата почива. Арт терапията много помага“. 

Лекарката е превърнала хобито си в обществено полезно занимание и е привлякла малки и големи в сдружение „Седянка“, като е един от учителите по совалкова дантела. Традициите са ни спасявали и затова трябва да бъдат продължени, разказва д-р Любка Любенова и споделя за новото си увлечение в приложните занаяти: 

Тази година аз съм в друго амплоа. Обикновено или бродирам, или правя калоферска дантела, тази година съм ви показала, че съм и тъкачка. Между калоферската дантела и тъкането има нещо общо – прави се със совалки. Явно совалката е тази, която ме насочи към един невероятен човек, който стана мой учител. Първо опитах да тъка черги, чанти, раници, но мисля че всичко това беше подготовка към това, че аз всъщност искам да тъка тънки тъкани и направих една малка колекция от шалове. Като идеята ми е по-нататък да направя още по-тънка тъкан като на бабите ни. Аз още не съм достигнала това съвършенство на бабите ни“, каза за БНР Любка Любенова

А шаловете на общопрактикуващата лекарка от Велико Търново са толкова ефирни, сякаш са листа на цветя или пеперудени крила. Шаловете на д-р Любенова са и поетични, а в тъканите си лекарката влага обичта на душата си: 

Толкова много ги обичам, че не смея да си ги сложа. Интересно е, че докато ти тъка, всеки шал, докато го правя, си мисля, че това е най-доброто, което излиза под ръцете ми. Като стане готов, много време прекарвам да му се наслаждавам и започвам следващия, който се оказва, че е най-доброто, което ще направя, и мисля, че така всеки път имам провокация отново и отново. Измислям им имена, хваля се на приятелките си, вкъщи ги показвам и им казвам, изиграйте швейцарски часовник да поцъкат малко. Доставя ми огромно удоволствие, само така си почивам“.

Разглеждам пъстрите шаловете на д-р Любенова и тъканите издайнически разказват сюжетите, които са минавали през съзнанието и душата на майсторката, за да бъдат претворени от ръцете ѝ чрез конците и совалките: 

Слънцето, като си излиза, е розово. Това пък си мислех, че е морето. Различни сплитки съм използвала. Всички са с тънък конец направени. Докато го тъка си мисля за това точно – за лавандуловото поле, как ще цъфне лавандулата, какво е за мен и всеки път се получава различно. Накрая като го погледна си казвам – тръгнах с една идея, нещо съвсем различно се получава, но крайният резултат прилича. Далеч съм от истинското, все търся големия майсторлък, не съм още там, имам още какво да уча. Имам още какво да направя и ръката се научава с правенето“, допълни за "Хоризонт" Любенова.

Практикуването на приложни занаяти създава не само красота, но е и полезно за организма, защото развива мозъка, казва д-р Любка Любенова: 

Много е полезно това за децата – да се научат, че ръката трябва да се учи да прави нещо, да се развива мозъкът. За жените в зряла възраст – пак. Мозъкът има нужда от това, да прави нещо и да усеща удоволствието от направеното“

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Храма Св. Иван Рилски в село Горни Угорелец

"Счупена вяра" - фотопроект с мисия за възстановяване на храмове у нас

В дните, в които се поздравяваме с вяра във Възкресението, ще ви срещнем с хора, които с вяра и много работа се опитват да възкресят рухналите под напора на времето църковни сгради. Става дума за един фото - проект и десетки храмове в страната, за будни хора, хванали се за ръце. Нагледали сме се на православни храмове, изтърбушени и..

публикувано на 22.04.25 в 10:58

Дарителска кампания за нов храм в село Тученица

Дарителска кампания набира средства за изграждане на православен храм в плевенското село Тученица. Местните хора са пожелали новият храм да носи името на Света Параскева .  Градежът вече е в ход, но са нужни още средства за завършването на храма.  За каузата е организиран благотворителен концерт, каза Борислав Ботев, един от организаторите на..

публикувано на 21.04.25 в 17:43

Боряна Данаилова: Трябва да бъдем добри хора, за да ни се случват чудесата

Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското село Красен, сгушено в скалния венец на природния парк "Русенски Лом". Името на село Красен не е непознато за хората от цялата страна. Нека припомним, че то е "родното място" на пастет "Апетит",..

публикувано на 20.04.25 в 11:25

Ученици от София ще защитават свой проект пред космическото общество на САЩ

„През грапавините към звездите“ ще поеме група деца, които учат в столични училища. Български ученици с награда от конкурс за проектиране на космическа колония През юни те ще защитава своя проект за селскостопанска структура за отглеждане на растения в космоса - „Галантус“ пред Националното космическо общество в САЩ. Защото са..

публикувано на 20.04.25 в 10:56

Божият кръст беше издигнат в разрушеното гето в "Захарна фабрика"

Божият кръст беше издигнат вчера - на Велика събота, в разрушеното ромско гето в столичния квартал "Захарна фабрика". В началото на седмицата незаконните постройки бяха разрушени. Жителите на махалата посрещнаха Възкресение Христово под открито небе, с вяра в сърцата си. Убедени са, че Бог е милостив. "Най-важното, което сме..

публикувано на 20.04.25 в 06:18
Бена и Богомил с едно от момичетата

Незрящо семейство отглежда двете си деца в бивше работническо общежитие

Незрящо семейство отглежда двете си малки деца в бивше работническо общежитие в столичния квартал Люлин.  Бена и Богомил се грижат за 4-годишната Лора и бебето Габи върху площ от 30 квадратни метра и от няколко години чакат предложение за общинско жилище.  Справят се сами с пазаруване, готвене, чистене, както и с разходките на..

публикувано на 19.04.25 в 12:27
Мийя Лимберг и кученцето Бела

Щастливата развръзка за Белла и Били - две кученца по време на войната в Газа

За войната между Израел и Хамас, започнала в приграничните кибуци на еврейската държава и продължаваща и до днес е писало много и от различни гледни точки.  Днес разказваме обаче за приключенията на на две кученца по време на война и щастливата развръзка . Мийя Лимберг, ученичка в музикалното училище, нейното кученце Белла..

публикувано на 19.04.25 в 09:18