Лидерките на четири държави в Северна Европа демонстрират завидна твърдост спрямо Кремъл

публикувано на 29.04.22 в 11:44

Украйна, 28 април 2022 г.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Репортаж на Весела Владкова в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От началото на войната в Украйна лидерите на четири държави в Северна Европа демонстрират завидна твърдост спрямо Кремъл и настояват за повече решителност на Европейския съюз и НАТО. Тези лидери са жени - премиери на Финландия, Швеция, Литва и Естония - Санна Марин, Магдалена Андершон, Ингрида Симоните и Кая Калас.

Нахлуването на Русия в Украйна принуди двете скандинавски страни - Финландия и Швеция, да проучат дали дългогодишният им военен неутралитет все още е най-доброто средство за гарантиране на националната сигурност. В Стокхолм и Хелзинки се готвят за членство в НАТО. До средата на май се очаква решението на шведския парламент. Финландия планира да вземе решение дали да кандидатства за присъединяване към Алианса "до седмици".

В балтийските републики страхът от руска агресия е голям. Споменът от времената на Съветския съюз е все още жив. След инвазията на Русия в съседна Украйна Естония и Литва не спират да настояват за по-ярко присъствие на НАТО по източния фланг - повече изтребители, повече военни кораби, повече военни. И по-малко енергийна зависимост от Русия.

За всичко това говорят Санна Марин, Магдалена Андершон, Кая Калас и Ингрида Симоните, които оглавяват правителствата на Финландия, Швеция, Естония и Литва. Кои са те?

Санна Марин Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дълго време на финландския премиер Санна Марин се гледаше с умиление - още през 2019 година, когато едва 34-годишна зае поста, тя негодуваше, че възрастта ѝ е водещото заглавие в медиите. Санна Марин извървява целия път на политическата кариера - от общински съветник в Тампере, през народен представител в парламента в Хелзинки и транспортен министър до приемиерски пост след оставката на социалдемократа Анти Рине. Едва встъпила в длъжност, младата Санна Марин трябваше да преведе страната си през пандемията. Днес неутрална Финландия е изправена срещу военната агресия на големия си съсед Русия, с която делят над 1300 километра обща граница. И правителството подготвя кандидатурата на страната за членство в НАТО.

"Разбира се, има много рискове и трябва да сме подготвени за всякакви действия от страна на Русия. Когато отнесохме въпроса до финландския парламент, анализирахме тези възможни заплахи - кибератаки, различни видове влияние от страна на Русия и т.н. Мисля, че трябва да вземем решенията сами, без чуждо влияние и без страх от чуждо влияние. Има различни гледни точки за и против членство в НАТО и ние трябва да анализираме всичко много внимателно. Ще проведем дискусии в парламента и мисля, че ще вземем решение съвсем скоро", заяви Санна Марин след среща с министър-председателя на съседна Швеция, Магдалена Андершон.

Магдалена Андершон и Санна Марин Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тя е първата жена премиер в Стокхолм, и също като Сана Марин зае поста не след парламентарни избори, а след номинация на нейната социалдемократическа партия. За личния живот на 55-годишната Андершон се знае малко - омъжена, с две деца, бивша спортистка, фен на твърдия рок. И на твърдия тон.

"Мисля, че наистина трябва много добре да анализираме новата ситуация, в която се намираме. Да обмислим последствията, плюсовете и минусите. В момента шведският парламент провежда дискусии, преди да вземем решение дали да кандидатстваме за членство в НАТО. Обсъждаме този въпрос и в рамките на моята партия. Приемам сегашната ситуация много сериозно. Трябва да анализираме променената ситуация, за да видим кое е най-доброто за сигурността на Швеция, за шведския народ. Не бива да се бърза с толкова сериозен въпрос. Така работя аз като шведски премиер", подчертава Магдалена Андершон, чиято страна е на път да се откаже от традиционния си военен неутралитет след руската инвазия в Украйна.

Кая Калас Снимка: ЕПА/БГНЕС

И ако редица западни държави бяха изненадани от руската война срещу Украйна, балтийските републики не са сред тях. От години Естония предупреждава за растяща опасност от съседна Русия, отдала се на имперски миражи. За тах днешният премиер на Естония Кая Калас знае от прадядо си, борил се за независимостта на Естония срещу Червената армия. А бащата на Кая Калас, Сийм Калас, като естонски външен министър и по-късно премиер е водил преговорите за членство в НАТО. Семейната история също допринася за твърдия курс на 44-годишната естонска министър-председателка.

"Като се има предвид, че граничим с много агресивна Русия, трябва да подобрим нашите отбранителни способности. Досега заемахме възпираща позиция, но сега вече трябва да подобрим отбраната. Това означава, че разполагаме с войски, но трябва да проведем повече военни учения. Ще обсъдим налагането на ембарго върху вноса на газ и петрол от Русия, но също така разбираме, че трябва да имаме алтернативни енергийни източници. Трябва да бъдем единни в решението си", категорична е Кая Калас, след като прие американския държавен секретар Антъни Блинкън в Талин в началото на март.

Ингрида Симоните Снимка: ЕПА/БГНЕС

В началото на април Ингрида Симоните, премиер на Литва, посети Бородянка, предградието на Киев, където след изтеглянето на руските войски бяха открити десетки цивилни жертви, умишлено убити и вероятно измъчвани. Още тогава украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че зверствата в Бородянка са много по-ужасни, отколкото в Буча, където Украйна обвини Русия във военни престъпления. 47-годишната Симоните, облечена в суитшърт с украинския герб, трудно успя да овладее емоциите си по време на среща с украинския премиер Денис Шмихал в Киев:

"Господи, само преди два месеца седяхме на същото място, облечени в официални костюми. Тогава още се надявах, че няма да има война. Когато изпращахме ракетите "Стингер", казах, че искам Украйна никога да не трябва да ги използва. Но най-вероятно те вече отдавна са използвани".

Година преди да изрече тези думи, Ингрида Симоните, първата жена премиер на Литва, полага клетва като министър-председател. И още тогава предупреждава Запада за растящата опасност от Москва и призовава за по-твърда политика спрямо Кремъл и преодоляване на енергийната зависимост от Русия.

Повече можете да чуете в звуковия файл.