В Израел показват Лонгинското копие, наричано "копие на съдбата"

"То е едно от запазените метални наконечници, донесени в Европа по времето на кръстоносните походи на Светите земи, които претендират да са автентични. Не знам къде се съхраняват останалите, но обърнете внимание колко добре е запазен металът. Изотопен анализ доказва, че е наистина на 2 хиляди години. Според Новия завет с него римският центурион Гай Касий Лонгин умъртвил разпънатия Христос. Това бил "удар на милосърдието". Копието се забива между ребрата. Пронизва белия дроб и сърцето. Така припадналият от болките Христос вече е умъртвен. Точно този удар на центуриона се смята за доказателство, че не са погребали полужив човек, а наистина е бил мъртъв, след това е възкръснал. Знам, че и на други места се пазят подобни наконечници, които претендират да са автентични. Втората история, свързана с това копие, е доказано автентична, доколкото е записана в личния дневник на Хитлер. През късната есен на 1909 година младият художник Адолф Хитлер, който през лятото е бил скъсан на приемния изпит във Виенското училище за изящни изкуства, прави ескизи на фасадата на замъка Хофсбург. Влиза в залата, за да се сгрее. Отправя се към една от галериите, която се оказва залата със съкровищата. Ето как е раказано това от самия фюрер:

"Група туристи спря точно срещу място, където се намирах. Екскурзоводът показа наконечника на Лонгин. Не му бях обърнал внимание. Тогава чух думите, които промениха живота ми: „С това копие е свързана легенда, според която той, който го държи може да вземе съдбата на света в свои ръце, да достигне до съвършенство в доброто или злото”. 

Бъдещият фюрер изпада в транс, вперил поглед в наконечника. При затваряне на музея, служителите го изваждат, но на следващият ден от сутринта, той е там. Какво е изпитвал, отново е описал в „Моята борба“: 

"На секундата разбрах, че моментът е решаващ за моя живот. Копието беше нещо като магически носител на откровения: то отвори такива прозрения към идеалния свят, че човешкото въображение се оказва по-реално, отколкото реалният материален свят. (…) Бях се разтреперил, пред зараждащата се фигура на свръхчовека – опасен и всесилен разум, с безстрашно и жестоко лице. Потискайки опасенията си, му предложих душата ми, за да стане инструмент на неговата воля".

Този текст има многобройни тълкувания още от излизането на книгата, та и до днес. Привържениците на окултизма, виждат в това изпадане в транс, сделка с Дявола. Бъдещият фюрер е продал душата си в замяна на обещание за господство над света. Психиатрите обясняват случилото се с това, че от депресивно състояние, пациента преминава в маниакално. Под влияние на легендата за копието на Лонгин, Хитлер има халюцинации."

Тази странна история се отразява както на съдбата на Европа, така и на самото копие, продължава Ханк. 

Втората среща на фюрера с копието, 30 години след първата, също е документирана. Приближените напускат залата и оставят Хитлер насаме с неговата "светиня". След това копието, заедно с други реликви, станали военна плячка. Били пренесени в църквата "Света Екатерина" в Нюрнберг. Там са се провеждали състезанията на майстерзингерите, така добре пресъздадени от Вагнер.

Оттам са го конфискували американските войски в края на войната. Копието, заедно с други реликви като зъб на Йоан Кръстител, покривката от Тайната вечеря, кесията на свети Елм, камък от стената на Йерусалим, Библията на първия папа и др. За да достигнат до тях, но войниците от специалната част за паметници на културата е трябвало да се справат със сложна сигнализация – електрическа охрана, да научат кодовете от Вили Либел, който е отговарял за съхраняване на съкровища, придобити като военна плячка. Интересен детайл е, че в самото начало всички тези богатсва са били отнесени в САЩ и предадени лично на Хари Труман. Легендата твърди, че наконечникът на Лонгин се е намирал в залата, където е било взето решение за бомбардиране на Япония с ядрени бомби.

На 4 януари 1946 година генерал Кларк, командващия американските войски, които влизат във Виена и поделението за издирване на паметници на културата, предават на Австрия откраднатите от хитлеристите реликви, сред които е било и копието на Лонгин.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.