През Страстната седмица във Враца отново се възпламениха горещите въглени по тема, която периодично бълва огън в обществения живот в града. Темата е за съдбата на първия паметник на Христо Ботев и по-точно да бъде ли той възстановен в неговата цялост в архитектурна среда. В публичната дискусия участваха експерти, историци, общественици, музейни работници и представители на местната власт.
Богата е историята на първия Ботев паметник във Враца, който е и първият скулптурно-архитектурен монумент на национален герой в Следосвобожденска България. Създаден е от Густав Еберлайн през 1890 година. Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, семейството на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран. През 90-те години на миналия век отново е възстановен частично в градинката на площад „Руски“ и отново демонтиран, за да бъде издигнат на това място паметник на видния врачанин Васил Кънчов. След 2010 година бронзовата скулптура на Христо Ботев, оцелелите барелефи, орелефи и метални посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Споровете за съдбата и мястото на първия паметник на Христо Ботев се разгоряха отново в публичното пространство и социалните мрежи, след като кметството на село Косталево заяви желание да го възстанови и постаментът му преди няколко месеца бе преместен на „Ботева поляна“ край селото. Започна и дарителска кампания за събиране на средства за възстановяване му.
Засега обаче тази идея е стопирана, защото последната дискусия по темата извади на преден план нови проблеми и нерешени въпроси около съдбата на Ботевия монумент. С решаването на проблемите се ангажира председателят на Общинския съвет във Враца Владимир Христов.
"За мен беше ново това, че паметникът вече е част от музейния фонд, което повдига различни въпроси, включително и темата за собствеността на паметника, защото когато е в музейния фонд опитвам се да намеря експерти да изчистим тези въпроси, би трябвало да е държавна собственост. В момента, в който паментикът е държавна собственост решението за неговата съдба няма да е общинско, в това решение ще участва и министерството на културата без значение дали ще се излиза от музея, дали ще остане в музея. Друго ново нещо за мен е, че директорът на музея изрази притеснение за физическото съхранение в атмосферни условия. Досега за първи път чувам, че има риск за накърняване на паметника, ако излезе от музея поради което ние следва да проучим и тази хипотеза - да видим може ли този паметник да бъде поставен в градска среда без да се рискува неговото физическо оцеляване".
Той заяви за БНР, че се търсят отговори на ключови въпроси, свързани с консервирането и охраната на паметника.
"За пълнота трябва да се каже, че има прекрасни идеи като интегрирането на паметника пред стадион "Христо Ботев" особено ако успеем да получим финансиране по проекта за ремонт на парка, би се получил според мен интересен ансамбъл, в който старият паметник бъде оставен там при гаранции за сигурността му, би било изключително интересна идея, но това е нещо, което е евентуално за бъдещето, ако можем да гарантираме физическото му оцеляване като артефакт".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
Северна Македония тръгва към югославското си минало . Това заяви пред БНР председателят на Съвместната комисия по историческите въпроси проф. Ангел..
На тържествена церемония в Големия дворец на Кремъл на 7 май Владимир Путин официално встъпи в петия си президентски мандат. След като положи..
" На украинците им трябват повече хора. Ще успеят да спрат руснаците, но няма да е лесно ". Това заяви пред БНР проф. Бранислав Сланчев, преподавател..