Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елка Няголова: Господ ни е създал да се обичаме, а не да се унищожаваме взаимно

Премиерата на новата ѝ книга „Парапет за душата“ е на 11 май от 18 часа

2
Елка Няголова
Снимка: Станислава Пирчева

„Аз не знам дали е опасно да се лети, защото цял живот го правя, въобще не ми действа гравитацията. Не ме приземява животът. Не се научих да го правя това приземяване“, каза за БНР Елка Няголова. Новата ѝ книга е „Парапет за душата“.

По думите ѝ "обичта е златното зрънце, което прави живота съкровище“.

„Понякога цял човешки живот минава без да го разбере човек това. Но открие ли тази проста житейска формула, той става по-устойчив, става по-силен, животът не го плаши. Любовта - това е смисълът. Аз си мисля и в чисто библейски смисъл. Мисля за това, че Господ ни е създал да се обичаме, а не да се унищожаваме взаимно“, допълни в предаването „Нощен хоризонт“ Елка Няголова.

Елка Няголова        Снимка: Станислва Пирчева

Тя заяви, че мълчанието понякога казва повече от думите.

"Много високи октави заемат човешките разговори, много невъздържаност, много грубиянщина понякога".

На въпрос малка или голяма е за нея България, Елка Няголова отговори:

"Огромна е, всичко е и не правя парад от тази фраза. Не свири фанфар тук, тук пищи една кабагайда. Това е тема, която присъства във всяка нова следваща книга. Не защото трябва, а защото не мога без нея". 

Премиерата на книгата „Парапет за душата“ е на 11 май от 18 часа в Българския културен център в София.

Патриарх Неофит и Елка Няголова      Снимка: Личен архив

Тя е родена в Добрич през 1952 г. Член на Съюза на българските писатели. Председател на Славянска литературна и артистична академия. Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите. Действителен член на Академията за руска словесност, на Академията за поезия, на Академията на руската литература. Главен редактор на сп. „Знаци”. Авторка на романа „Немите камбани”, както и на още 20 поетични книги, публикувани в България. Издала е още 11 книги в други държави – Русия (три книги), Франция, Украйна, Сърбия (две книги), Македония, Полша, Хърватия, Гърция. Носителка на национални литературни награди, сред които: „Южна пролет” – за дебют, „Изворът на Белоногата”- за цялостно творчество, Ботевата награда за поезия (на едноименното издателство), наградата „Мара Белчева”, първата носителка на Голямата награда „Дора Габе” – за цялостно творчество и др. Лауреат е на учредената в Полша международна литературна награда „Белият ангел на поезията”, както и на международни литературни награди в Русия, Сърбия, Латвия, Черна гора, Полша, Северна Македония, Великобритания, Република Сръбска и др. Носителка на Златен диплом в международното литературно движение „Золотой Витязь”- 2020. Поезията ѝ е превеждана на 20 езика. Самата тя превежда от 5 езика поети-класици и съвременни поети – главно от славянския свят.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Напусна ни световноизвестната българска оперна певица Стефка Евстатиева

След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева.  През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..

публикувано на 09.11.25 в 22:00

В град Левски бе открита скулптурната композиция "Земляците"

Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..

публикувано на 09.11.25 в 07:00

Седмицата на модата в Тел Авив оживи стари традиции и нови идеи

През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..

публикувано на 09.11.25 в 06:32

Нов живот за стогодишна врачанска къща: Семейният дом на рода Йончеви - културен център

Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви.  Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..

публикувано на 09.11.25 в 06:19

"Земляците" събраха в Левски спомена за Парцалев, Вачков и Цончев

В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..

публикувано на 09.11.25 в 06:00

Хор "Родни звуци" отбеляза Деня на будителите с концерт в Барселона

Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..

публикувано на 09.11.25 в 05:37
Петър Делчев (1949 - 2025)

В памет на цигуларя Петър Делчев

Петър Делчев - един от изявените български цигулари, завърши житейския си път на 24 октомври 2025 г. в Италия - страната, в която живя в последните години.  Той остава в историята на българското цигулково изкуство като носител на награди от престижни международни конкурси - първа на „Ян Коциян“ в Чехословакия и двукратен носител на четвърта награда..

публикувано на 07.11.25 в 15:32