Бежанци от Украйна молят правителство за компромис в хуманитарната помощ за етническите българи

Снимка: Здравка Маслянкова, БНР

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

85 таврийски българи от района на Запорожието в Украйна близо два месеца и половина живеят в хотел в центъра на Горна Оряховица и са притеснени, че след 31 май ще се наложи да напуснат и да бъдат преместени от българската държава на друго място.

"Искаме да останем в този хотел и да работим", казаха бежанките и отправиха призив към правителството за компромисно решение за етническите българи, бежанци от войната в Украйна.

Украинските бежанци във Великотърновска област са 596, с карти за временна закрила са 54% от тях. В общински бази, социални центрове и студентски общежития са настанени 133-а и имат право да останат в тях след 31 май, ако не са започнали работа. 463-а украински граждани живеят в хотели и частни имоти в региона. Най-много са бежанците в Горна Оряховица – 169. Половината от тях са в хотел "Раховец“, таврийски българи са и идват от Запорожие. Притеснени са къде ще отидат след 31 май.

Една от жените е Альона, майка на две деца, която отправи молба към българското правителство да преразгледа хуманитарната помощ за украинските бежанци:

"Ние молим българското правителство да продължи тази програма, защото имаме деца, защото не можем да вървим на държавните бази, защото сме тук и искаме да започнем да работим. Тук имам леля, която може да гледа моите деца, да бъда спокойна и да мога да работя“.

Украински бежанц

Таврийските българки са притеснени, че с минималните заплати, които ще получават за каквато и да е работа, която започнат, няма да могат да се издържат на пазара на свободните наеми, посочи бибилотекарката Наталия:

"Искаме да работим и да се интегрираме. Проблемът е в това, че ако получаваме заплата, няма да можем да си издържаме децата, аз имам две момчета, както и да платим за жилището. За това много молим да ни оставят възможност да живеем в хотела и да работим, да издържаме децата си“.

"Започнахме да се интегрираме в Горна Оряховица", разказва учителката Елена и обяснява защо не иска да бъде местена на друго място:

"Нашите деца започнаха да ходят на хоро, възрастните жени – също. Наше момченце го взеха във футболен клуб и той помогна на отбора да вземе първо място. Едно момиченце ще свири на 24 май на кларнет с оркестъра. Вярвайте ни, на нас никой не ни плаща заплати от Украйна, защото там вече няма работа. От Украйна пари вече никакви, ние останахме, с каквото пристигнахме в България. Парите ни свършват. Повече пари нямаме да си плащаме всичко. Затова търсим помощ от България да ни остави в хотела и да можем да работим“.

Украинските бежанки ясно си дават сметка, че не може безкрайно да са на издръжката на българската държава, и настояват за компромисно отношение към бесарабските и таврийските българи, дошли от Украйна:

"Ние сме носители на българския език, за нас е по-лесно да се интегрираме в българското общество, защото ние по-лесно можем да тръгнем на работа. Ние сме една общност“.

"Ако няма възможност да помогнете на всичките украинци, да помогнете, да направите някакъв компромис само за етническите българи. Ние сме съхранили традициите много време и езикът на нашия народ. Нашите деца се учат в българските училища“.

Във Великотърновска област няма държавни станции, които да приемат украинските бежанци след 31 май. В общинските бази в областта и в студентските общежития в Свищов има 300 легла, които веднага могат да приемат украински граждани, поясни заместник-областният управител на Велико Търново доц. Соня Будева, председател на Областния координационен щаб:

"Там, където има групи, които са живели заедно, които идват от един общ район, както са в хотел "Раховец“, там хората са от Запорожието, от близки населени места, живеят вече доста време заедно, тези хора ще бъдат релокирани по възможност заедно. Идеята не е да ги разделят. За нас това ще бъде лесно. Хората, които са настанени в област Велико Търново, като цяло са малки групи – по 20, 50, 100 човека. Ще се търси начин те да бъдат на едно място релокирани“.

Хотел в Горна Оряховица

Възрастните украинки от хотела в Горна Оряховица са притеснени дали на друго място ще получат същата подкрепа, каквато им е дала хотелиерката, при която живеят сега, казва пенсионерката Людмила:

"Госпожа Димитрова силно, хубаво ни прие нас. В първия ден, когато дойдох, се бях простудила и тя ме кара с колата си в "Спешна помощ". Ние сме възрастни жени, ако някъде ни закарат, ние не сме уверени, че така ще се грижат за нас. Тя ни гледа като родна майка. Ние сме ѝ много благодарни“.

"Трудно ще бъде бежанците да осъзнаят, че в един момент ще трябва сами да започнат живота си в България", коментира заместник-областният управител на Велико Търново доц. Соня Будева:

"И те ще бъдат с усещането, че са оставени сами. Всъщност визията на държавата, на правителството не е тези хора да бъдат оставени сами и след 31 май да им се каже – оттук нататък се оправяйте. Идеята е, след като те ще останат дълго време в България, всъщност не се знае колко, искаме те да бъдат социализирани, интегрирани в нашата общност. Всички, които не могат по една или друга причина – финансова или защото са възрастни, или защото са с увреждане, държавата ще се погрижи за тях като осигури техния престой в България“.

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Здравка Маслянкова.