Падането на "Азовстал", турското вето срещу Швеция и Финландия в НАТО и други акценти от седмицата

В Украйна тази седмица настъпи развръзката на една от най-големите битки от началото на войната.

"Върховното военно командване нареди да бъдат спасени животът и здравето на военнослужещите и да спре отбраната на града," каза командирът на батальона "Азов" подполковник Денис Прокопенко в петък, но тежкото поражение за украинската армия се очерта още преди месец, когато Владимир Путин обяви Мариупол за "освободен". 

• Русия твърди, че е поела пълен контрол над завода "Азовстал"

В началото на тази седмица - само ден-два след като триумфът на Kalush Orchestra на "Евровизия" повдигна духовете на украинците - президентът Володимир Зеленски обяви, че е настъпило времето бранителите на завода "Азовстал" да сложат оръжие.

"Искам да се изразя ясно - Украйна има нужда нашите герои да останат живи. Това е наш принцип. Смятам, че всеки разумен човек разбира това. Операцията за спасяване на защитниците на Мариупол е започната от нашите военни и нашето разузнаване. Връщането на нашите момчета у дома изисква деликатност и време," каза Зеленски.

"Ще бъде направена размяна за връщането на войниците у дома. Защитниците на Мариупол изпълниха всичките задачи, поставени от командването. За съжаление, нямаме възможност да премахнем блокадата на Азовстал с военни средства," поясни заместник-министърът на отбраната Хана Маляр.

• Киев полага всички усилия за спасяването на останалите военни в "Азовстал"

От руска страна обаче не бяха дадени никакви признаци, че ще бъде договорена размяна. Нещо повече - лидерът на сепаратистите в Донецк заяви, че се готви съд за украинските бойци. На Денис Пушилин пригласяха законотворци в Москва, които нарекоха бранителите на Мариупол "нацисти" и "зверове в човешки образ".

До снощи, когато министърът на отбраната Сергей Шойгу обяви, че руските войски  са установили пълен контрол над "Азовстал", бяха взети в плен, по руски данни, общо 2 400 души.

• Сергей Шойгу съобщи, че са се предали над 1900 от обкръжените в "Азовстал"

По-рано през седмицата на запад от Мариупол - в Мелитопол, пристигна висш гост от Москва - вицепремиерът Марат Хуснулин. От него разбрахме, че за да може да ползва електроенергия от атомната си централа в Запорожие, в бъдеще Украйна ще трябва да си плаща. 

"Смятам, че перспективата пред региона е да работи в нашето руско семейство - в нашето задружно руско семейство. Затова и дойдох тук - за да окажа максимална помощ за интеграцията," каза Хуснулин.

Водещите руски осведомителни агенции РИА и ТАСС подразбраха под тези думи намерения за интеграция в Русия на цялата Запорожка област. Но областният център - град Запорожие, остава в украински ръце. Войските на Путин още не са пречупили и украинската отбрана в Донбас. Там като наследник на мрачната слава на Мариупол се очертава фронтовият град Северодонецк. Той е една от последните опори на Украйна в Луганска област - територия, която Путин обеща да даде на сепаратистите. Затова, след като бе изтласкана от Харков в края на миналата седмица, през следващите дни руската армия засили двойно бомбардировките. Руският военен министър Сергей Шойгу не остави никакви съмнения с думите, че: "освобождението на Луганската народна република" ще дойде скоро. Донбас се превърна в пъкъл, призна украинският президент.

"Украинските войски продължават освобождаването на Харковска област. Но в Донбас окупаторите все повече и повече увеличават натиска. Там е ад и това не е преувеличение... Това са не просто бойни действия. Сегашните руски атаки нямат военно обяснение. Това са съзнателни престъпни опити за избиване на възможно най-много украинци, разрушаване на домове и фабрики. Някой ден тези действия ще бъдат квалифицирани като геноцид над украинския народ и за тях окупаторите ще бъдат изправени пред съд," обеща Зеленски.

Заем-наем

В подкрепа на украинската армия и украинската държава, в четвъртък Сенатът гласува пакет от близо 40 милиарда долара. Жизненоважната помощ се забави с близо седмица заради упоритостта на един-единствен сенатор - републиканеца Ранд Пол, под предлог за по-голяма отчетност в харченето на огромните суми.

• Камарата на представителите одобри помощ за Украйна за 40 млрд. долара

В петък финансовите министри от Г-7 обещаха да добавят към 40 милиарда долара на Вашингтон още 20 милиарда. Но те, според Европейската комисия, са нищожна част от стотиците милиарди, които ще са нужни за възстановяване на Украйна. Германският финансов министър Кристиан Линднер попари надеждата за възстановяване, финансирано чрез общ европейски дълг - както бе финансирано възстановяването от пандемията. А германският канцлер Олаф Шолц попари надеждите на Киев за скорошно членство в Европейския съюз, като обвърза евроинтеграцията на Украйна с интеграцията на Западните Балкани:

"Не е само въпрос на доверието им към нас. Ние трябва да изпълним обещанията си, защото днес повече от всякога тяхната евроинтеграция е от наш стратегически интерес."

Гладът като оръжие

Генералният секретар на ООН: Милиони са заплашени от глад

Воюващите в Украйна констатираха тази седмица, че преговорите за мирно уреждане, които вървяха паралелно с бойните действия почти от самото начало на руското нашествие, са на практика преустановени.

Дипломатическата инициатива в тези дни е у генералния секретар на ООН Антонио Гутереш. В сряда Гутереш съобщи, че води "интензивни" преговори както с Украйна и Русия, така и с Турция и Съединените щати, за деблокиране на износа на зърно през Черно море. На карта е заложен животът на милиони хора в Близкия изток, Африканския рог и други бедни региони, особено след като - ударена от невиждана гореща вълна - Индия забрани износа на пшеница.

Храна всъщност има за всички. Няма само желание тя да бъде изнесена безпрепятствено от украинските пристанища, подчерта Антонио Гутереш.

„Разумното решение на глобалния проблем с прехраната изисква повторно интегриране, въпреки войната, на украинското земеделие и на руското и беларуското производство на храни и торове в световните пазари. Полагаме усилия, за да договорим условия, които ще позволят на Украйна да изнася храни не само с влакове, но и с кораби през Черно море. Условия, които ще позволят безпрепятствен износ на руски храни и торове. За да бъде постигнато това, е необходима добрата воля на всички засегнати страни,“ обясни Гутереш в Съвета за сигурност на ООН. Но американският и руският представител в Съвета съвсем не демонстрираха такава "добра воля".

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън обвини Кремъл, че използва глада като оръжие и с прекъсването на доставките на храни държи за заложници не само милиони украинци, но още милиони по целия свят:

"Като резултат от действията на руското правителство, около 20 милиона тона зърно застояват по силозите в Украйна, докато глобалните доставки се свиват, цените скачат до небето и все повече хора из целия свят живеят в несигурност за препитанието си. Руската федерация твърди лъжливо, че санкциите от международната общност влошават глобалната криза с прехраната. Но не санкциите блокират черноморските пристанища. Не санкциите държат в капан корабите, натоварени с храна, и не санкциите унищожават украинските пътища и жп линии. Русия прави всичко това. А мерките, наложени от Съединените щати и много други страни срещу руския експорт, съвсем умишлено допускат изключения за храните, торовете и семената, изнасяни от Русия," каза първият американски дипломат. Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя му отговори, че настъпването на "библейски" глад е било предречено още през 2020 година, че не Русия блокира Одеса и Николаев, а Украйна, която е минирала крайбрежието си, и че Западът - каквото и да говори - е виновен за ситуацията именно заради санкциите:

"След 24 февруари настана истинска вакханалия срещу моята страна. До днес бяха приети, всичко на всичко, повече от 10 хиляди санкционни мерки! Резултатът е, че транспортните маршрути бяха отрязани. Настъпи логистична криза. Руските кораби са застрашени и не могат да излязат от пристанищата си. Проблемни също са товаренето и застраховането, ограниченията върху банковите сметки в чужбина. И това са само част от проблемите!"

Газово-петролната "война"

Европа се включи в усилията на западните съюзници за финансова издръжка на украинската държава, но не напредна видимо в наказването на агресора.

На фона на данните, че все повече руски суров петрол и петролни продукти се пренасочват към Китай, Индия и други дестинации, преговорите за преодоляване на унгарското вето върху евентуално петролно ембарго срещу Москва не помръднаха заради желанието на Будапеща да финансира преустройството на рафинериите си с европейски пари в ущърб на индустрията в другите страни-членки.

В Кремъл, изглежда, смятат, че тези разногласия между европейците ще бъдат преодолени. Защото Путин обяви във вторник, че Европа върши "икономическо самоубийство":

"Днес виждаме, че по абсолютно политически причини, заради собствените си амбиции и под натиска на американския сюзерен и европейските страни въвеждат нови санкции на петролните и газовите пазари. Всичко това води до инфлация."

Вместо отговор, в сряда Европейската комисия представи конкретни разчети по плана си за пълно откъсване на Европа от руските фосилни горива през следващите пет години. Удвояването на капацитета на ВЕИ централите, допълнителното повишаване енергийна ефективност и изграждането на инфраструктура за неруски петрол и газ ще струва 210 милиарда евро, но ред политици в Европа, изглежда, са готови да платят цената. В четвъртък премиерът на Италия Марио Драги заяви пред Сената, че на една от най-зависимите от руския газ европейски държави ще са нужни не пет, а само две години, за да се освободи от тази зависимост:

"Сметките на правителството показват, че ще можем да станем независими от руския газ през втората половина на 2024 година, а първият ефект от този план ще се усети към края на тази година."

Междувременно обаче италианските компании ще се подчиняват на желанието на Путин да купуват природния си газ с евро, конвертирани в рубли. "Eni" обяви през седмицата, че за целта отваря сметка в руска валута в "Газпромбанк". Сториха го и германски компании - според агенция Ройтерс след като германското правителство се допитало до Брюксел.

А тези, които отказват да плащат по руската схема, като България и Полша, остават без доставки от "Газпром". От тази сутрин - заради отказа си да плаща в рубли - Финландия също не получава синьо гориво от Сибир.

Турското вето

• Ердоган: Турция няма да подкрепи присъединяването на Швеция и на Финландия към НАТО

Дни по-рано лидерите на Финландия потвърдиха, желанието си страната им да влезе в НАТО. Откакто води две войни срещу Съветския съюз преди повече от 70 години, страната държи твърдо на неутралитет. Но ситуацията се промени коренно след 24 февруари тази година, подчерта премиерът Санна Марин:

 "Ситуацията в Европа е такава, защото Русия действа твърде агресивно спрямо съседите си. В Украйна се води война. Трябва да си гарантираме, че нещата, които се случват в Украйна, няма да се случат никога във Финландия,"  каза Марин в неделя. Само 8 от общо 200 депутати в Хелзинки не се съгласиха с нея при гласуването във вторник.

Швеция също се отказа от неутралитета си и в сряда нейният посланик в Брюксел подаде молбата за членство в Алианса заедно с финландския си колега.

• Ердоган: Турция няма да подкрепи присъединяването на Швеция и на Финландия към НАТО

"Ако Швеция остане единствената страна в Балтийския регион, която не е в НАТО, ще се озовем в много уязвимо положение. Не можем да изключим, че при такъв развой Русия ще засили натиска върху Швеция. Най-доброто за сигурността на нашата страна е да подадем молба за членство в НАТО и да го сторим сега - заедно с Финландия. Въпреки че политиката на необвързаност ни служеше толкова добре през последните 200 години, смятам, че няма да ни служи толкова добре в бъдеще. Трябва да направим исторически избор и съм убедена, че Швеция е готова да вземе тези решения, които променящата се реалност ни налага," обясни шведският премиер Магдалена Андершон пред Риксдага.

• Геополитическият търговец Ердоган и Швеция, която вече не е неутрална

Андершон и финландският президент Саули Нинистьо бяха приветствани от Джо Байдън в Белия дом и - задочно - от повечето членове на НАТО, без един.

• Шведското правителство взе официално решение страната да кандидатства за членство в НАТО

Турция засега остава твърдо против допускането на двете скандинавски държави в Алианса - не по-малко твърдо от самата Русия - под предлог, че подкрепят Фетулах Гюлен и кюрдските сепаратисти.

"Ясно изложихме всички проблеми, които ни притесняват, включително преговорите на тези две държави (Финландия и Швеция) с ПКК и с Отрядите за народна защита в Сирия, и особено оръжията, доставяни за тези организации от Швеция," каза турският външен министър Мевлют Чавушоглу след среща с колегите си от НАТО в неделя. Интензивните преговори от тогава за преодоляване на турските възражения все още не са дали резултат. А в отговор на опасенията на Хелзинки и Стокхолм, че ще бъдат уязвими спрямо Русия, докато все още нямат гаранциите на член 5 от Североатлантическия пакт, Байдън обеща само да бъде "бдителен".