Проф. Марк Шанахан: Великобритания не знае къде точно ѝ е мястото в света

Доколко алтернативната на ЕС антируска коалиция е удачно предложение и не е ли това свидетелство, че Лондон изпитва затруднения с концепцията за "Глобална Британия"?

Да, смятам, че има силно усещане, че Великобритания не знае къде точно ѝ е мястото в света сега. Интересно е, че идеята за нов съюз срещу Русия Джонсън сподели с украинския президент Зеленски, когато посети Киев през април. Тогава тя очевидно не привлече вниманието на Зеленски, нито пък намери привърженици във Великобритания.

Има усещане за това, че Великобритания има нужда от приятели, а премиерът Борис Джонсън е от хората, които искат да бъдат обичани. Той харесва факта, че е герой в Украйна. Приеман е там като "най-великия западен лидер", но най-вероятно от хора, които не го познават много добре, както и политиката му. Джонсън не получава същата любов в Обединеното кралство, където е повече мразен, отколкото обичан. И затова си търси приятели навън.

Но нека погледнем държавите, които се сочат като потенциални съюзници на Джонсън. Те са много разнородни. Балтийските държави са убедени страни членки на ЕС. Полша, въпреки че е една от най-националистическите държави, не показва признаци, че иска да напусне ЕС.

Самият Зеленски се подготвя да вземе участие в следващата среща на върха на ЕС в края на юни. И макар и той високо да оценява помощта и военната подкрепа, която идва от Великобритания и Борис Джонсън, мисля, че след края на войната той иска да се обвърже по-скоро с Берлин, Париж и Брюксел, отколкото с външна за Съюза страна като Великобритания.

Интересно ще бъде да поговорим за позицията на Съединените щати в контекста на "Глобална Британия". "Големият брат" от другата страна на Атлантика заяви ясно, че приоритетите му във външен план са в Индийско-Тихоокеанския район, а наскоро чухме председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси как се закани, че Лондон не може да се надява на добра търговска сделка, ако посегне на Протокола за Северна Ирландия. Това не изглежда добре за бъдещите британско-американски отношения.

Борис Джонсън заложи изключително много на това Доналд Тръмп да спечели изборите. В това той виждаше най-лесния начин да сключи търговска сделка и да обвърже Обединеното кралство много силно със Съединените щати, когато републиканците са на власт. Без съмнение той силно се надява, че на предстоящите междинни избори републиканците ще успеят да спечелят мнозинство в Конгреса. За момента нещата не изглеждат добре за Джонсън.

Да, ние говорим за преориентирането на Байдън към Тихоокеанския регион и със сигурност той отделя много време и енергия да подобри отношенията със страни като Япония, Южна Корея и други силни икономики в Източна Азия. Вероятно това няма да бъде за сметка на Европа, но потенциално ще бъде за сметка на Обединеното кралство.

Наскоро външният министър Лиз Тръс вдигна много шум с меморандума за разбирателство с американския щат Индиана. Но ако Великобритания е готова да падне на нивото да се радва на търговска сделка с Индиана, което всъщност не може и да се нарече търговска сделка, защото Конгресът трябва да я одобри, то страната ни не е с много силни позиции. А целият този шум и измислени аргументи около Протокола за Северна Ирландия на практика отслабва позицията на Обединеното кралство.

Просто опитът на Джонсън да умилостиви някаква малка крайнодясна юнионистка партия в Северна Ирландия и едно крило от Консервативната партия изглежда наистина много лоша политическа тактика. Джонсън може би е застрашен от собствената си партия и предполагам, че ако напусне и някой друг го замени като лидер, тогава ще се премине към по-помирителна позиция. Защото в противен случай Великобритания ще заседне в този затворен кръг с много малко приятели.

• Великобритания: И опозицията е замесена в "Партигейт"

• Все повече депутати от партията на Борис Джонсън искат оставката му

• Борис Джонсън връща в магазините имперските мерки "фунт" и "унция"

Мисля, че силата на този аргумент отслабва с всеки изминал ден. Ако погледнем в нашата историята, Маргарет Тачър бе свалена от същата тази Консервативна партия по средата на Първата война в Персийския залив. Уинстън Чърчил дойде на власт по време на Втората световна война, когато правителството на консерваторите реши, че Чембърлейн не е човекът, който трябва да води страната. Така че има доста прецеденти. Със смяната на лидера цялостната политика на Обединеното кралство в подкрепа на Украйна изобщо няма да се промени.

Борис Джонсън го бива много в омагьосването и ентусиазирането на избирателите. Вероятно и за това той е толкова харесван в Източна Европа. У дома това вече не е така. Изглежда кръгът му от близки приятели се свива за сметка на много по-гласовита група хора, които предпочитат той бъде сменен като лидер на партията. Вътрешната политика е от огромно значение. Задават се общи избори и в момента консервативната партия претегля кой е най-добрият начин или единствен шанс да остане на власт след 12 години управление. От много време Борис Джонсън е смятан за голям актив за партията, но сега все повече се превръща в пречка. Има прекалено много вътрешни скандали.

Няма добри новини и по отношение на икономиката, по отношение на политиката, която да преведе Обединеното кралство през икономическите предизвикателства. Единственото, с което се опитва да доказва, че Великобритания е международна сила е изпращането на още и още оръжия за Украйна и да се сложи някакъв край на тази война. Поличбите за Джонсън хич не са добри. Въпреки че тясното му и до безумие предано обкръжение излиза с опорката, че "лидер по време на война не се сменя", смятам, че това послание вече не се приема в обществото.

Джонсън дори заговори за връщане на имперските мерки с носталгия по миналото и сплотяване на брекзитиърите, когато метричната система вече е добре утвърдена по света.

Това е точно за отклоняване на вниманието. Сега дори се опитва да използва платинения юбилей на кралицата. С други думи, когато нещата тръгнат на зле - изваждаме на показ монархията. Той вече се изчерпа откъм тактики за отвличане на вниманието. Това е опасно време за примиерстването на Джонсън.

Всъщност, британската политика отива към доста куриозна ситуация. Скоро изведнъж можем да се окажем без премиер, ако се съберат необходимите писма в "Комитет 1922" за гласуване на вот на недоверие на Джонсън и в същото време да останем без ръководство на основната опозиционна Лейбъристка партия, ако лидерът ѝ Киър Стармър и заместничката му Анджела Рейнър бъдат глобени за нарушение на локдауна, тъй като те обещаха, че при това положение ще подадат оставки.

Стармър и Рейнър очевидно мислят, че няма да получат глоби. Аз не мисля, че биха направили такова крайно изявление, че ще подадат оставки, ако наистина смятат, че ще бъдат глобени. Но сега примката се затяга. Видяхме обаче как Борис Джонсън успя да избегне много глоби и да прехвърли отговорността на други. Лейбъристите Стармър и Рейнър имат само един инцидент. Случаят при тях е по-различен. Те са заснети на събиране и трябва да отговарят на въпроси.

Освен това не забравяйте, че Стармър е адвокат, бивш ръководител на правителствената прокурорска служба. Той със сигурност добре знае как се играе тази игра. Ще бъда много изненадан, ако бъде глобен. От друга страна, британците виждат в него изключително скучен лидер. Така че за лейбъристите може да не се окаже, че вместо да им извадят око, са им изписали вежди - че ще се отвори път към лидерския пост за по-популярни и харесвани лейбъристи.

Така че има алтернативи, които могат да внесат някакъв живец и някакъв нов политически живот в Лейбъристката партия, която би трябвало да е доста по-напред в проучванията на общественото мнение, отколкото е в момента при наличието на правителство изправено пред колапс.