Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арх. Алексиев: Малцина могат да си позволят нещо, което изглежда добре, останалите са зад оградата

Старите и новите гета илюстрират липсата на жилищна политика

Арх. Булев: Гетата за богатите имат не по-малко недостатъци от ромските, държавата е абдикирала от функциите си на регулатор

Снимка: БГНЕС

"Има нужда от истинска, амбициозна жилищна политика, а не просто да се етнизира проблемът. Парите, които се отделят за жилищна политика, са изцяло и единствено по европейски програми, с изключение на програмата за саниране, националната програма. За последните две оперативни програми са похарчени общо 38 милиона, което е далеч от необходимото." 

Това мнение изрази пред БНР Росица Кратункова от международната хуманитарна организация "Лекари на света", един от авторите на доклада "Дом за всеки: мисия (не)възможна".

85 000 души имат нужда от жилища, отбеляза Кратункова, като се позова на неприета национална стратегия.

Държавата няма политика към архитектурата, тя е като безпризорно дете на улицата, заяви в предаването "Хоризонт до обед" проф. арх. Тодор Булев, председател на Съюза на архитектите. 

Когато говорим за жилище, имаме предвид не само стаята, а архитектурната среда, уточни той.

Нещата, които пълнят списанията, са много малка част. Затворените комплекси не създават пълноценна градска среда, коментира Булев.

Снимка: БГНЕС

Арх. Веселин Алексиев смята, че съществуващото положение с жилищата илюстрира ситуацията в страната – малка шепа хора могат да си позволят на картинка нещо, което изглежда добре, а останалите са зад оградата.

"Това буди големия въпрос за кого е здравословно, добре ли е това. Как би израснало едно дете зад една ограда, където от вътрешната страна е чистичко и спретнато, и светът отвън? (…) Разкъсва се социалната тъкан, която държи едно общество заедно. Това е смисълът на едно общество."

Това е друга форма на гето – това са гета за богатите, но те имат не по-малко недостатъци от ромските гета", подчерта арх. Тодор Булев.

Сливенският ромски квартал  Снимка: БГНЕС

Квартал "Надежда" в Сливен например е ограден с бетонна стена, а единственото читалище е превърнато в казино, разказа Росица Кратункова. По думите ѝ това е уязвима среда, концентрация на проблеми и бедност, а огромна част от обитателите на квартала живее без постоянно течаща питейна вода.

Арх. Алексиев изтъкна, че когато говорим за жилищна среда, става дума и за безопасност, достъп до социални дейности, елементарно здравеопазване, транспорт, зеленина.

Според проф. Булев от началото на промените държавата е абдикирала от функцията си на регулатор, а в сферата на градската среда нейната функция е незаменима.

Снимка: БГНЕС

"Цените на жилищата, в София специално, са спекулативни. Предприемачите искат даже да се узаконят изцяло северни жилища, което по нашите норми е абсолютно недопустимо. За да могат да ги продават пак на висока цена. Грубо казано – да няма връзка със слънцето. Те се строят, но се кръщават по друг начин – ателиета, офиси, сега трябва да ги узаконим като жилища. Това е скъсване с цялостната история на модерната архитектура. Да не говорим за психологическия контакт със слънцето", каза арх. Тодор Булев.

"Не виждам принципна разлика между това, което правят ромите в своите квартали и това, което се прави по блоковете – с остъклявания, призастроявания, допълнителни. Това е една и съща тенденция, но в различна среда се изявява и с различен мащаб", коментира още той.

Снимка: БГНЕС

"Една съвкупност от "всеки сам си преценя" не прави държава, не прави и политика. Трябва малко по-дългосрочно планиране за бъдещето, за да не виждаме това, което виждаме и в новите квартали на София", обобщи арх. Веселин Алексиев.

По темата предстои обсъждане в Съюза на архитектите тази вечер. Ще присъстват експерти от Франция и Сърбия.

Трите мнения чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04