Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арх. Алексиев: Малцина могат да си позволят нещо, което изглежда добре, останалите са зад оградата

Старите и новите гета илюстрират липсата на жилищна политика

Арх. Булев: Гетата за богатите имат не по-малко недостатъци от ромските, държавата е абдикирала от функциите си на регулатор

Снимка: БГНЕС

"Има нужда от истинска, амбициозна жилищна политика, а не просто да се етнизира проблемът. Парите, които се отделят за жилищна политика, са изцяло и единствено по европейски програми, с изключение на програмата за саниране, националната програма. За последните две оперативни програми са похарчени общо 38 милиона, което е далеч от необходимото." 

Това мнение изрази пред БНР Росица Кратункова от международната хуманитарна организация "Лекари на света", един от авторите на доклада "Дом за всеки: мисия (не)възможна".

85 000 души имат нужда от жилища, отбеляза Кратункова, като се позова на неприета национална стратегия.

Държавата няма политика към архитектурата, тя е като безпризорно дете на улицата, заяви в предаването "Хоризонт до обед" проф. арх. Тодор Булев, председател на Съюза на архитектите. 

Когато говорим за жилище, имаме предвид не само стаята, а архитектурната среда, уточни той.

Нещата, които пълнят списанията, са много малка част. Затворените комплекси не създават пълноценна градска среда, коментира Булев.

Снимка: БГНЕС

Арх. Веселин Алексиев смята, че съществуващото положение с жилищата илюстрира ситуацията в страната – малка шепа хора могат да си позволят на картинка нещо, което изглежда добре, а останалите са зад оградата.

"Това буди големия въпрос за кого е здравословно, добре ли е това. Как би израснало едно дете зад една ограда, където от вътрешната страна е чистичко и спретнато, и светът отвън? (…) Разкъсва се социалната тъкан, която държи едно общество заедно. Това е смисълът на едно общество."

Това е друга форма на гето – това са гета за богатите, но те имат не по-малко недостатъци от ромските гета", подчерта арх. Тодор Булев.

Сливенският ромски квартал  Снимка: БГНЕС

Квартал "Надежда" в Сливен например е ограден с бетонна стена, а единственото читалище е превърнато в казино, разказа Росица Кратункова. По думите ѝ това е уязвима среда, концентрация на проблеми и бедност, а огромна част от обитателите на квартала живее без постоянно течаща питейна вода.

Арх. Алексиев изтъкна, че когато говорим за жилищна среда, става дума и за безопасност, достъп до социални дейности, елементарно здравеопазване, транспорт, зеленина.

Според проф. Булев от началото на промените държавата е абдикирала от функцията си на регулатор, а в сферата на градската среда нейната функция е незаменима.

Снимка: БГНЕС

"Цените на жилищата, в София специално, са спекулативни. Предприемачите искат даже да се узаконят изцяло северни жилища, което по нашите норми е абсолютно недопустимо. За да могат да ги продават пак на висока цена. Грубо казано – да няма връзка със слънцето. Те се строят, но се кръщават по друг начин – ателиета, офиси, сега трябва да ги узаконим като жилища. Това е скъсване с цялостната история на модерната архитектура. Да не говорим за психологическия контакт със слънцето", каза арх. Тодор Булев.

"Не виждам принципна разлика между това, което правят ромите в своите квартали и това, което се прави по блоковете – с остъклявания, призастроявания, допълнителни. Това е една и съща тенденция, но в различна среда се изявява и с различен мащаб", коментира още той.

Снимка: БГНЕС

"Една съвкупност от "всеки сам си преценя" не прави държава, не прави и политика. Трябва малко по-дългосрочно планиране за бъдещето, за да не виждаме това, което виждаме и в новите квартали на София", обобщи арх. Веселин Алексиев.

По темата предстои обсъждане в Съюза на архитектите тази вечер. Ще присъстват експерти от Франция и Сърбия.

Трите мнения чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15