Заложник на какво е липсващата магистрала в района на Кресненското дефиле?

Бъдещето на автомагистрала Струма продължава да е най-горещата тема не само в министерските кабинети на Гроздан Караджов и Борислав Сандов. Това засяга пряко хората, живеещи и пътуващи в района. 

Ще продължим ли да наричаме Кресненското дефиле „отсечката на смъртта“ или държавниците най-накрая ще се спрат на един от останалите два варианта.

Двете платна на магистралата да се изградят на изток, по ниските склонове на Пирин, или тунел на запад от сега съществуващото трасе, във Влахина планина. 

За едното платно - от Гърция към София, дори има избран изпълнител, но подписан договор няма. Поне три години ще отнемат процедурите по изготвяне на документацията и проектиране на второ трасе до него. 

Търпението на всички се изчерпва - и на политиците, и на ЕК, но най- вече на пътуващите и на местните жители:

"Парите сигурно ще ги загубим, обаче магистралата няма да се направи скоро."

"Политиците няма да се разберат и този път. Няма да има магистрала. Тази магистрала се прави от 30 години – бях на 20, сега съм на 60 вече. Чакаме магистрала."

"Трябва да се изнесе това движение оттук."

"Толкова години се протака строителството, хората вече са на границата на търпението. Може би ще стигнат до други действия."

В започналия летен сезон и в условията на в пъти увеличен туристически трафик за Гърция, неудобството с днешна дата е, че по цялата дължина на Кресненското дефиле изпреварването е забранено, а ограничението на скоростта е 50 км в час. 

Кметовете на общини по поречието на Струма подготвят обща декларация, с настояване за незабавно решение. Повечето хора от района застават зад варианта цялата магистрала да мине по източното било на дефилето. Според тях прокопаването на тунел на запад от Кресна ще взриви друг проблем - материалът от копаенето е радиоактивен. 

Природозащитниците също се доближават повече до източния вариант, без да изключват напълно тунелния. Искат обаче категорични гаранции, че вариантите през дефилето няма да се случат и няма да се реабилитират. 

"Най-същественото, независимо от това кой от двата варианта ще бъде избран, е да бъде запазен пътят през Кресненския пролом като локален път, който да се използва от местните хора, от туристи, да се използва в случай на екстремални ситуации по магистралата", коментира Андрей Ковачев, един от създателите на общността „Спаси Кресненското дефиле“. 

"Причината тези 13 километра да не бъдат изградени вече над 20 години е една-единствена: досега всички власти опитваха да заобиколят законите и това водеше до невъзможност да се изгради това трасе", допълни Ковачев.

Следват обжалване и произнасяне на ВАС през 2018 г. за отхвърляне на жалбата.

"Тук се намесват НПО-тата и ЕК, с цел да направят приетия вариант по-екологосъобразен, тоест да има специфични цели за защитените територии. Затова работата се протака и до днес", подчерта Личев.

Решението за двете трасета по ОВОС е в сила до 19 ноември тази година, изтъкна бившият служебен министър. 

Според него защо от 2008 г. досега не е реализиран нито един от вариантите за Кресненското дефиле може да отговори само държавата "в сянка".

Чуйте още детайли по темата в звуковите файлове.