"По ръба" с Калина Андролова: Корупцията като смокинов лист

Ако искат все пак да останат във властта, има вероятност да се излъчи и друго приемливо лице за премиер, например военния министър Драгомир Заков, умерен, многовекторен, имащ подкрепа на САЩ. Така тази коалиция може да се закрепи още малко. Аргументирайки компромиса, че ако има нови избори, то идват "Възраждане", отиваме в Азия, излизаме от НАТО и всеки ден варим кафе на Путин. От друга страна, обаче, отстъпят ли ПП сега, то ИТН ще ги притискат до дупка и за всичко. Слави е костелив орех. Но не може премиерът Петков да нарича Слави пренебрежително "бивш певец с голямо его", защото и Слави може да го нарече "бивш търговец на замразени храни с лингвистични проблеми".

Една от най-опасните манипулации на това правителство е налагането на тезата, че ПП са спасението на България, че те са единствените борци с корупцията, че те са добрите, а всички останали са абсолютното зло. Подобен сценарий е от фентъзи жанра и е достоен за подрастваща психика. ПП си приписват святост, каквато не притежават. Не само това, със своите действия във властта те твърдо придобиват чертите именно на онова, с което заявяват, че се борят. Отделно от това, не може политиката на едно правителство да се основава на вражда и вартоломееви нощи, в които да се избиваме, защото мислим различно. Това е непродуктивно. Две олигархични клики водят война и рушат държавата, използвайки партийни проксита, без да им пука за катастрофата на страната. Трябва да се отбележи изрично, че каквото и да не ни харесва от миналите управляващи, то не оправдава дилетантското поведение и грешките на сегашния кабинет.

Манипулацията, че който не е с правителството, то значи е за мафията, за корупцията, за лошите... че правителството е светлата страна, а всички други са от страната на мрака, е изключително опасна. Тъй като задава вина и дамгосва всеки, който проявява критичност към скандалите, които овластените всеки ден генерират. Друга опорна точка, доста безсрамна, която се ползва за защитен щит, е, че Русия иска да сваля Петков. И всяка критика е част от петата колона на руснаците. Изключително брутален опит за прикриване на истината. А тя я, че властта сама произвежда верижни скандали, сама се дискредитира, сама сътворява грешките си. Ще попитам шеговито: като са толкова мощни и влиятелни руснаците в България, защо изобщо го сложиха този Кирил Петков?! Политическата власт е чувствителен жив организъм и се самоочиства, изхвърля неспособните, случайните.

Не знам как този кабинет си представя да прокара и един милиметър управленски решения под формата на „правителство на малцинството“. Правителството ще мине в период на бездействие, доколкото голяма част от решенията му зависят от парламентарна подкрепа. Така ще агонизира, докато ГЕРБ не решат да го свалят от власт. А ГЕРБ смятат, че кабинетът толкова забележително се проваля, че не е нужно да се намесват в естествения и драматично красив ход на потъването му.

Щатската амбасада у нас добре разбира, че Кирил Петков се оказа несполучлив вариант, който омаскарява задачите им. Американците не обичат техните изпълнители да са карикатурни. Те искат да правят успешни проекти, много бързо се дистанцират от губещите играчи. Като велика сила, която контролира западния свят, САЩ често са безпардонни в налагането на стратегията си, но са много прецизни в избора си на лидерство. Те избират, доколкото имат възможност на локален терен, относително интелигентни хора, които могат да бъдат естествени лидери или добри образци за подражание. Но в никакъв случай не твърде умни, защото интересните, изключителните умове са неуправляеми. Това е част от мрежовата война, от стратегиите за влияние в държавите, с които САЩ имат приятелски отношения. Това е подходът, през който САЩ доминират по естествен начин политическата ситуация в приятелските държави. Затова, не е без значение за САЩ дали Кирил Петков говори небивалици насам-натам и дали губи доверие сред избирателите. Ако губи доверие, не може да е ефективен. Така че ремонтът на този кабинет е добре дошъл. Особено в контекста на проблема с ветото върху Северна Македония.

Хубаво е, че ИТН осветиха намеренията на Кирил Петков да съдейства на европейските лидери да решат проблема с ветото върху Северна Македония. По този начин ИТН се изведоха от отговорност за това, което Кирил Петков се опитва да направи. А той наистина е поел ангажименти, това се доказва и от думите на Мицотакис, който очаква на 23 юни ветото да падне. Шолц и Макрон споделят план, обещават Европа да е гарант, че Северна Македония ще изпълни ангажиментите си към България.

Да обсъждаш с чужди дипломати начините, по които да бъде свалено ветото, да приемаш техните планове, а да искаш да заобиколиш интереса на България, е наистина национално предателство. Разбира се, както винаги очакваме предателството да бъде опаковано с демократична панделка и представено от НПО-агентурата като неизбежна разправа с ретроградното мислене, като справяне с московското влияние, като победа над провинциалното патриотарство, което не е осъзнало, че светът е глобално село и задръства бъдещото ни с някаква архаична историческа истина. Това правителство се отнася лекомислено към два въпроса, свързани с широкия обхват на националната ни сигурност.

Първият е осигуряване на предсказуемост и ниски цени на енергийните доставки. А вторият е свързан с това, че Кирил Петков няма политическа подготовка и не осъзнава опасността северномакедонската антибългарска доктрина да получи легитимност в ЕП. Толкова ли е трудно да се отстоява, че Северна Македония е тази, която трябва да направи отстъпки в полза на историческата истина. А не България. Вместо това Петков трескаво работи за маскировъчна формула, която да прикрие липсата на усилия от страна на Северна Македония за съобразяване с българските искания. Кому е нужно това? Защо натискът не е върху Северна Македония да побърза? Чии задачи решаваме, като приклякаме? А мислил ли е някога Кирил Петков с какво прозвище ще остане в историческите хроники на българската държавност?!