Това каза пред БНР председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите Тодор Джиков след първото заседание на тематичната работна група, която трябва да реагира на 405-те коментара и забележки на ЕК към българския Стратегически план за земеделието. Документът планира как страната ни ще изхарчи 8 милиарда евро за земеделие в следващия програмен период.
"Не може авторският колектив, който е написал условията и плана за предишния програмен период, да напише и този план, без каквото и да е участие на научния елит", изтъкна Джиков. Според него авторският колектив се е "взел много насериозно", поставил си е оценка 5, а в плана, върнат с многобройни забележки, няма реални цели и конкретика.
"Как и с колко ще възстановим примерно производството на плодове и зеленчуци в рамките на три години, как ще направи така, че да се произвежда повече мляко, месо, продукти с български суровини, как ще започне истинско коопериране на земеделските производители."
За Джиков са налице "коректни, дипломатични забележки от страна на Европа и Брюксел", които макар и не в прав текст казват, че нямаме цели.
По най-бързия начин трябва да се сформира екип от Селскостопанската академия, за да се насочи ресурсът там, където трябва и където може, а не "да продължаваме да садим домати и да вземаме пари по баирите на Панагюрище", апелира земеделският производител.
"Затова достигнахме с лавандулата и с розата на този хал. Правим декари, вземаме едни субсидии, а на практика произвеждаме некачествена продукция, защото естественият хабитат, почвено-климатичният комплекс там не позволява да се изкара такова качество, каквото се изкарва в планинските и полупланинските райони."
Тези 16 милиарда са "уникален инструмент и огромен ресурс", с какъвто страната никога не е разполагала за земеделието си, коментира Тодор Джиков в предаването "Преди всички". По думите му има риск от загуба на тези евросредства и през 2027 г. да консумираме 75 на сто вносни продукти.
"Рискуваме 2027 г. да имаме още по-малко стопанства в сектор плодове, зеленчуците почти да изчезнат, тревопасното животновъдство да продължава да е в колапс. Това ли трябва да продължава да се случва?"
"Недопустимо е да продължаваме трети програмен период да се балтаем и да не успеем така да си структурираме инвестициите, интервенциите и схемите, че да развиваме силно земеделие, от което да се изхранваме", смята Тодор Джиков.
Той подчерта, че "не е срамно да изслушаш един земеделец", защото той е на терен и най-добре знае какво куца.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..
Иран няма да се откаже от ядрената си програма. Такава прогноза направи пред БНР Руслан Трад, анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон, след като Доналд Тръмп започна втория етап от близкоизточната си обиколка. "Програмата е важна за оцеляването на режима в Техеран. Не смятам, че страната ще се откаже и от оръжейната. Това е вид щит,..
Какъв е броят на извинените отсъствия на учениците година след като позволените дни отсъствия от клас по семейни причини по настояване на родителите бяха увеличени от 10 на 15 годишно? Отговор на този въпрос по Закона за достъпа до обществена информация потърси и получи от Министерството на образованието и науката Ирина Манушева. Тя е майка..
България е жертва на огромна комуникационна война! С тази констатация започна коментара си пред БНР комуникационният експерт Любомир Аламанов. "Спешно е необходима национална стратегия за комуникационна сигурност. Самите комуникационни инструменти станаха толкова добри, че не може със стандартни средства да се противопоставяме на това, което се..
" Ако нямаме покана и разговор, в който да има разумни предложения от страна на институциите, на работниците няма да им остане друг изход, освен да преминат към ефективна стачка ". Това заяви пред БНР Александър Шопов - председател на Федерацията на транспортните синдикати в КНСБ. София под блокада - осъмна без градски транспорт Към..
Пети ден продължава протестът на работещите в градския транспорт на София. И днес столицата осъмна без трамваи, тролеи и автобуси. Метрото продължава да..
Хубавото би било за въвеждането на предмета "Добродетели и религия, че ще има един стандарт – една учебна програма и учениците във всички училища..
Към 19 часа ще излезем с официално решение за прекратяване на блокадата на градския транспорт в София. Нека първо минат комисиите на СОС,..