"Най-интересната част от историята е в малкия разказ, в личния разказ, в тази моментна фотография на епохата, написана с думи, която дава на читателя и на изследователя изключителен контекст, от който той разбира много повече. Разбира начина на живот, степента на цивилизованост, проникването на европейското и на културата в другия край на континента".
Това каза пред БНР историкът проф. Петър Стоянович, един от авторите на книгата "България от първо лице: Мари Айхорн в София". 
"В основата на тази книга е дневникът на Мари Айхорн. Ние сме го обработили, превели, осъвременили сме езика. В основата на тези усилия е моята колега от Мюнхенския университет проф. Юлиана Рот. Аз съм една почтена, но втора цигулка", сподели той.
По думите на проф. Стоянович читателите на книгата ще научат, че в 20-те години на 20 век България не е имала нужда да си себедоказва, че е западна страна:
"Фактът, че един западняк идва да си вади хляба в България, показва повече от всичко останало. Мари Айхорн попада в едно от разклоненията на рода Вазови".
На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова.
В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една такава подвързана книжка ли беше някаква и пише си, пише си. Едно хубаво така, като печатно излизаше всичко". За щастие дневникът е запазен. Той се оказва неповторим документ за времето, когато в България се полагат основите на редица културни институции, много от които дължим на Консулова-Вазова и нейното обкръжение, поради което попадат съвсем естествено в полезрението на германската гостенка. Дневникът съдържа неподправена информация за политически и обществени събития, на които Мари Айхорн е била свидетел, както и за личности, играли важна роля в културния живот на софийското общество. Днешният читател ще получи вероятно най-голямо удоволствие от описанията на ежедневието на новия, още малоброен образован буржоазен елит - семейните отношения, празничните ритуали, ваканциите, развлеченията, обноските, които се формират в новите условия на контакт с външния, "европейски" свят.
Ценността на разказаното се повишава многократно, като вземем предвид, че българската мемоарна литература не е особено богата на произведения, които представят личности от елита на фона на тяхното ежедневие.
Мари Айхорн започва записките си на 1 януари 1924 г., когато тръгва с влак от родния си град Фюрт, и ги завършва на 6 август 1925 г. при пристигането си в Мюнхен.
(Откъс от книгата)
Интервюто на Георги Марков с проф. Петър Стоянович в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..
В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..
Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково. Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..
Ловеч е град с богато история, като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н. Но може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето. На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..
Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен. 29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ. Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува . След като става свидетел на катастрофа , при която..
Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли. Заниманията са за деца от 6 до 12 години. Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян. "Залагаме както на традиционни..
"Берковица е райско кътче, сгушено в полите на Ком. Връщам се с голямо удоволиствие в най-ранните си години. Всяка ваканция чаках да отида с..
Колко са столетниците в България? Отговор дава Националният статистически институт – към 31-ви декември 2024 година хората на възраст 100 и..
От днес всички магазини в България трябва да показват цените и в лева, и в евро . Законът е ясен – цената в евро стои до тази в лева, за да ни..
Ясно