Отзвук от Фестивала в Яфо

В много от театрите има драматург, а в музикалните – и музиковед, но по време на един от най-провокативните и интересни израелски фестивали – този в Яфо, стана ясно, че е добре да има и психолог или психотерапевт. Най-невероятното, което тази година предложиха на зрителите, беше театър без актьори. Знае се, че театър без публика е просто репетиция, но без актьори?! Става въпрос за международни проекти, в които провокацията е да привлекат зрителите в интерактивни постановки, в които самите те да бъдат и актьори, и сценаристи, сами да определят как ще се развие сюжета. Обикновено човек рядко се вглежда в останалите зрители, а гледа към сцената. В тези представления не бе така. В първото – с название „Хронотоп“ /Временна връзка/, записан на диск глас посочва условията на всяко задание. Всеки пише на лист своя отговор и го предава на съседа си. Оттук нататък се развихря дискусия.

Вторият спектакъл е епистоларен и носи название „Sender Unknown“ /Подател – неизвестен/. В сандък има 12 писма, които хората от залата четат последователно. Писали са ги истински личности от Украйна, Сибир Туркменистан и Германия. Във всяко от писмата те постават проблеми, които ги вълнуват – войната в Родината им, дали е добре, че се е разпаднал Съветският съюз, или по-интимни – какво е щастие, защо не може да си намерим подходящ партньор или дори дали е удоволствие да накъсаш на парчета 100-еврова банкнота. Всеки може да каже мнението си по тези проблеми, да подпише петиция или просто да се изсмее.

Последният от този вид спектакли е на една от най-странните сцени на Израел. В дъното й няма декори, а огромно стъкло, през което се виждат морските вълни, защото сградата на центъра „Перес ле шалом“ е на брега на морето. В 18 часа, когото започва спектакълът, слънцето се спуска към морето. В края на интерактивната среща започва залезът – едно наистина вълнуващо и нямо представление!

По принцип, театър „Гешер“, който е в основата на яфенския фестивал, е наречен „Руският“, Той обикновено организира гастроли на необикновени спектакли. Част от тях са носители на приза „Златна маска“, други са сред най-обсъжданите в местните медии. Тази година заради войната в Украйна не можеше да си го позволи. Но даде възможност на театрали – бежанци от Украйна, Русия и Беларус, да се представят пред публиката на Израел със свои спектакли. Знайно е, че при емиграция, освен че човек губи дома и приятелите си, много често жертва професията си. Не е рядкост флейтистка да трябва да се грижи за престарели хора или професор да мете улиците. Затова жестът да се даде възможност, попадайки в нова страна, артисти, музиканти и режисьори да стъпят отново на сцена, е уникален. А публиката подкрепи новодошлите, тълпейки се на техните спектакли, концерти, мюзикъли.