След няколко отлагания заради пандемията, най-накрая дочакахме Дортмундският балет да гастролира на сцената на Телавивската опера. Сам по себе си този балет е едно от чудесата на съвременния свят на танца. Само за около 15 години една невзрачна провинциална трупа, без специален бюджет и без кой знае какви солисти, се издигна до една от най-оспорваните в света. Независимо дали го харесват или не, Дортмундският балет не оставя никого безразличен! Затова месеци напред билетите за него бяха разграбени, въпреки „солените“ цени.
С първото произведение директорът на трупата – китаецът Син Пенг Ванг, прави жест на признателност към Баланчин и Руските сезони в Париж в началото на миналия век. „Световъртежна тръпка на точността“ се наричаше балетът, чиято хореография беше на Уилям Форсайт по музика на Деветата симфония на Шуберт. Изцяло беше издържан в стил „неокласицизъм“ – в стилистиката на класическия балет, но при много по-бързо темпо и движения, граничещи с акробатика. А иначе – с палцова техника и пачки на балерините, които, обаче, повече приличаха на космически костюми.
Престижната награда за хореография „Златен лебед“ е получило второто произведение с название „Кактус“, на шведския балетмайстор Александър Екман. Самият автор казва, че няма само един начин за тълкуване на произведението му и всеки е верен. На сцената 16 балерини и балетисти танцуваха върху дървени квадратни плочки, наредени шахматно. В движенията и особено при паузите артистите напомняха китайските фарфорни статуетки, където персонажите изразително са застинали в дадена поза. Дори беше трудно да се проследят движенията на всички на сцената, между които нямаше синхрон. Сред балетистите са разхождаха членовете на струнен квартет, които изпълняваха музика на живо. Изведнъж говорител заприказва на английски език. Думите и изреченията се чуваха ясно, но не открих някакъв смисъл. Постепенно замръзващите в някакви пози танцьори се раздвижиха. Направиха купчина от своите плочи. А в това време „влюбена двойка“ донесе свои саксии с кактуси и се опита с магически танц да ги съживи. И те наистина започнаха „да растат“, дори пробивайки асфалта. Скоро и в ръцете на останалите балетисти имаше по една саксия.
Истинското предизвикателство беше интерпретацията на „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински на словенския хореограф Едуард Келог. Мисля, че само „Болерото“ на Равел има повече интерпретации по света. А тази наистина беше смайваща! Митът за пролетното човешко жертвоприношение тук беше решен в буквалния смисъл на думата като „мокра поръчка“. От чигите над сцената се изсипаха няколко десетки литра вода и под „дъжда“, танцьорите играеха, мокри до кости. Не беше в стила „Аз пея под дъжда“ , а истинско пързаляне през получилите се по сцената локви. Танцьорите се носеха не само на стъпалата си, както е при фигурното пързаляне, а с цяло тяло. И във вихъра на този неочакван танц, по-силно изпъкваше човешката жестокост. Балерината, която изпълняваше ролята на жертвата, нямаше къде да се скрие, когато членовете на „добродушното племе“, както изглеждаше в началото, я избраха. И природата се беше съюзила с хората, които искаха живота й. Само човек, подложен на ударите на доскоро близки хора или приятели, би могъл да почувства цялото отчаяние, жажда за живот, опит да им докаже, че не са прави. Но всичко е напразно. В целия танц под плющящата вода и в локвата се достигна момент, в който вече нямаше значение кой ще е жертвата, само да има жертвоприношение... Хореографът твърди, че само се е опитал да изследва възможните значения на танцовите движения във водна среда. Получило се е нещо много жестоко и изразително, показващо потискани черти на човешката природа. Тази „водна хореография“ беше показана само в Тел Авив, където наскоро беше обновена сцената. В другите градове на Израел, където Дортмундският балет гастролира, вместо него беше игран балета „Рай“ със сюжет по Данте Алигери. Не знам дали е било по хубаво, но ми се искаше да видя поне едно произведение, поставено от Син Пенг Ванг, който беше направил танца за щастието с герои Данте и неговата любима Беатриче.
Симона Симеонова е възпитаничка на Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" в Плевен. След това продължава и завършва завършва музикалното си образование при доц. Етиен Леви в Нов български университет. Наскоро представи дебютната си авторска песен "momentum" в публичното пространство. Какво вълнува един млад творец, какво й дава..
В шестото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Започва третото издание на международния балетен конкурс “Сара-Нора Прима“, в който на сцената на Бургаската опера ще се състезават млади балетисти от няколко континента. В навечерието му ви срещаме..
Средновековните църкви "Светите Архангели Михаил и Гавраил" и "Свети Георги" в архитектурния резерват Арбанаси за 15-а година стават сцена на фестивала за камерна музика Arbanassi Summer Music. Той се открива тази вечер и ще продължи до 16 юли. Програмата на международния фестивал за камерна музика в арбанашките църкви умело съчетава..
От 28 юни до 6 юли в датския град Орхус се проведоха шестите поред Европейски хорови игри, наред с друг важен за хоровия свят конкурс – "Гран при на нациите". С два златни медала в категориите "Камерни хорове" и "Сакрална музика а капела" беше отличен Младежкият камерен хор „Охана“ с диригент Димитър Костанцалиев. Най-високата оценка на..
В китното село Арбанаси, близо до Велико Търново, вече се събраха музиканти за предстоящото издание на фестивала за камерна музика Arbanassi Summer Music. Концертите в програмата тази година са три – два в църквата "Архангели Михаил и Гавраил" и един – в "Свети Георги". Изпълнителите са както българи от страната и чужбина, така и белгийски гости...
Започна 11-ото издание на Международния фестивал и академия "Алегра", което ще продължи до 19 юли. В края на миналата седмица в София пристигнаха елитни преподаватели от различни европейски държави и млади музиканти от различни краища на света, за да се включат в няколко майсторски класа. В четвъртък започват и концертите - те ще се провеждат в..
След като години наред българското народно творчество сякаш беше натикано и затворено в шкаф, сега любовта към фолклора се възражда и все повече българи търсят корените си в съхранените в хорàта ни и в народната музика традиции. Около това мнение се обединиха в студиото на "Нощен Хоризонт" Ирина Ботева и Максимилян Бояджиев – хореографи,..
Политическият ни елит се изгаври с народната борба срещу корупцията . Това заяви пред БНР бившият премиер Ренета Инджова, след като гръмнаха няколко..
Налице е култура на злоупотреба с т.нар. неотложност . Прокуратурата заедно с МВР прави каквото си иска, а съдът най-често като селски кмет одобрява..
В три последователни вечери, от утре, Софийската опера и балет ще представи пред храм-паметника "Свети Александър Невски" музикалната поема "Рилският..