След няколко отлагания заради пандемията, най-накрая дочакахме Дортмундският балет да гастролира на сцената на Телавивската опера. Сам по себе си този балет е едно от чудесата на съвременния свят на танца. Само за около 15 години една невзрачна провинциална трупа, без специален бюджет и без кой знае какви солисти, се издигна до една от най-оспорваните в света. Независимо дали го харесват или не, Дортмундският балет не оставя никого безразличен! Затова месеци напред билетите за него бяха разграбени, въпреки „солените“ цени.
С първото произведение директорът на трупата – китаецът Син Пенг Ванг, прави жест на признателност към Баланчин и Руските сезони в Париж в началото на миналия век. „Световъртежна тръпка на точността“ се наричаше балетът, чиято хореография беше на Уилям Форсайт по музика на Деветата симфония на Шуберт. Изцяло беше издържан в стил „неокласицизъм“ – в стилистиката на класическия балет, но при много по-бързо темпо и движения, граничещи с акробатика. А иначе – с палцова техника и пачки на балерините, които, обаче, повече приличаха на космически костюми.
Престижната награда за хореография „Златен лебед“ е получило второто произведение с название „Кактус“, на шведския балетмайстор Александър Екман. Самият автор казва, че няма само един начин за тълкуване на произведението му и всеки е верен. На сцената 16 балерини и балетисти танцуваха върху дървени квадратни плочки, наредени шахматно. В движенията и особено при паузите артистите напомняха китайските фарфорни статуетки, където персонажите изразително са застинали в дадена поза. Дори беше трудно да се проследят движенията на всички на сцената, между които нямаше синхрон. Сред балетистите са разхождаха членовете на струнен квартет, които изпълняваха музика на живо. Изведнъж говорител заприказва на английски език. Думите и изреченията се чуваха ясно, но не открих някакъв смисъл. Постепенно замръзващите в някакви пози танцьори се раздвижиха. Направиха купчина от своите плочи. А в това време „влюбена двойка“ донесе свои саксии с кактуси и се опита с магически танц да ги съживи. И те наистина започнаха „да растат“, дори пробивайки асфалта. Скоро и в ръцете на останалите балетисти имаше по една саксия.
Истинското предизвикателство беше интерпретацията на „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински на словенския хореограф Едуард Келог. Мисля, че само „Болерото“ на Равел има повече интерпретации по света. А тази наистина беше смайваща! Митът за пролетното човешко жертвоприношение тук беше решен в буквалния смисъл на думата като „мокра поръчка“. От чигите над сцената се изсипаха няколко десетки литра вода и под „дъжда“, танцьорите играеха, мокри до кости. Не беше в стила „Аз пея под дъжда“ , а истинско пързаляне през получилите се по сцената локви. Танцьорите се носеха не само на стъпалата си, както е при фигурното пързаляне, а с цяло тяло. И във вихъра на този неочакван танц, по-силно изпъкваше човешката жестокост. Балерината, която изпълняваше ролята на жертвата, нямаше къде да се скрие, когато членовете на „добродушното племе“, както изглеждаше в началото, я избраха. И природата се беше съюзила с хората, които искаха живота й. Само човек, подложен на ударите на доскоро близки хора или приятели, би могъл да почувства цялото отчаяние, жажда за живот, опит да им докаже, че не са прави. Но всичко е напразно. В целия танц под плющящата вода и в локвата се достигна момент, в който вече нямаше значение кой ще е жертвата, само да има жертвоприношение... Хореографът твърди, че само се е опитал да изследва възможните значения на танцовите движения във водна среда. Получило се е нещо много жестоко и изразително, показващо потискани черти на човешката природа. Тази „водна хореография“ беше показана само в Тел Авив, където наскоро беше обновена сцената. В другите градове на Израел, където Дортмундският балет гастролира, вместо него беше игран балета „Рай“ със сюжет по Данте Алигери. Не знам дали е било по хубаво, но ми се искаше да видя поне едно произведение, поставено от Син Пенг Ванг, който беше направил танца за щастието с герои Данте и неговата любима Беатриче.
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един композитор и педагог с разностранни интереси в музиката - проф. Бенцион Елиезер. На 8 септември се навършиха 105 години от рождението му. Мнозина са изпълнявали неговите произведения - класически, естрадни, джазови. Поколения студенти са учили хармония..
С бурни аплодисменти лондончани показаха високата си оценка за дебюта на българската диригентка Деляна Лазарова на най-големия и престижен европейски музикален фестивал - Би Би Си Промс. Концертът в Роял Албърт Хол на 10 септември беше част от ежегодните участия на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. С него, по особено тържествен и специален..
Произведения от стъкло, създаващи усещане за движение, за разширяване, за трансформация, за клетъчно деление и образуване на звезди - това съдържа новата изложба на Никола Грозданов, озаглавена "Наяве". Тя може да бъде разгледана в галерия "Пунта" в София. Грозданов проявява интерес към стъклото още от 15-годишен. " Има нещо като..
Това е може би най-личната ми книга! Това каза пред БНР журналистът и продуцент Георги Тошев за "Тишина от думи", посветена на Катя Паскалева, която на 18 септември щеше да навърши 80 години . "Позволих си за първи път, наред с документалните факти и биографични такива, в които се проследява житейският и творчески път на голямата актриса, да..
Есенното издание на XVI международен музикален фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща" ще започне с интригуващо събитие на 17 септември в Епископската базилика на Филипопол. Концертът WONDROUS MACHINE ще събере на една сцена оперната прима с международна кариера Светлина Стоянова, духовия квинтет "Пилекадоне" и джаз триото Константин Костов,..
В 15-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20-21 ч.: Музикални желания на слушатели 21-22 ч.: Един час, посветен на изкуството на маестра Росица Баталова, по повод 95-годишнината от рождението й Музикална загадка с награди Приятно слушане!..
Светът се пренасища от изображения , но аз от много години не гледам чужда фотография, интересувам се от това, което е вътре в мен и него гледам на развивам. Това каза пред БНР фотографът Веселин Боришев , фоторепортер в "Свободна Европа" и подчерта: " Имам себе си за снимащ журналист, а не за фоторепортер". Седем изложби, различни като..
"Честит празник на всички, които обичат София. Аз съм от хората, които много обичат София. Трябва да обичаме града си" . Така певицата Богдана..
Във великотърновското село Шемшево вече няма нито къщи за продан, нито терени. Това каза пред БНР кметът му Кирил Ангелски. Разпределиха..
Управлението на водите в България страда от дефицит на експертиза. Това заяви пред БНР кметът на град Троян и зам.-председател на Националното..