След няколко отлагания заради пандемията, най-накрая дочакахме Дортмундският балет да гастролира на сцената на Телавивската опера. Сам по себе си този балет е едно от чудесата на съвременния свят на танца. Само за около 15 години една невзрачна провинциална трупа, без специален бюджет и без кой знае какви солисти, се издигна до една от най-оспорваните в света. Независимо дали го харесват или не, Дортмундският балет не оставя никого безразличен! Затова месеци напред билетите за него бяха разграбени, въпреки „солените“ цени.
С първото произведение директорът на трупата – китаецът Син Пенг Ванг, прави жест на признателност към Баланчин и Руските сезони в Париж в началото на миналия век. „Световъртежна тръпка на точността“ се наричаше балетът, чиято хореография беше на Уилям Форсайт по музика на Деветата симфония на Шуберт. Изцяло беше издържан в стил „неокласицизъм“ – в стилистиката на класическия балет, но при много по-бързо темпо и движения, граничещи с акробатика. А иначе – с палцова техника и пачки на балерините, които, обаче, повече приличаха на космически костюми.
Престижната награда за хореография „Златен лебед“ е получило второто произведение с название „Кактус“, на шведския балетмайстор Александър Екман. Самият автор казва, че няма само един начин за тълкуване на произведението му и всеки е верен. На сцената 16 балерини и балетисти танцуваха върху дървени квадратни плочки, наредени шахматно. В движенията и особено при паузите артистите напомняха китайските фарфорни статуетки, където персонажите изразително са застинали в дадена поза. Дори беше трудно да се проследят движенията на всички на сцената, между които нямаше синхрон. Сред балетистите са разхождаха членовете на струнен квартет, които изпълняваха музика на живо. Изведнъж говорител заприказва на английски език. Думите и изреченията се чуваха ясно, но не открих някакъв смисъл. Постепенно замръзващите в някакви пози танцьори се раздвижиха. Направиха купчина от своите плочи. А в това време „влюбена двойка“ донесе свои саксии с кактуси и се опита с магически танц да ги съживи. И те наистина започнаха „да растат“, дори пробивайки асфалта. Скоро и в ръцете на останалите балетисти имаше по една саксия.
Истинското предизвикателство беше интерпретацията на „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински на словенския хореограф Едуард Келог. Мисля, че само „Болерото“ на Равел има повече интерпретации по света. А тази наистина беше смайваща! Митът за пролетното човешко жертвоприношение тук беше решен в буквалния смисъл на думата като „мокра поръчка“. От чигите над сцената се изсипаха няколко десетки литра вода и под „дъжда“, танцьорите играеха, мокри до кости. Не беше в стила „Аз пея под дъжда“ , а истинско пързаляне през получилите се по сцената локви. Танцьорите се носеха не само на стъпалата си, както е при фигурното пързаляне, а с цяло тяло. И във вихъра на този неочакван танц, по-силно изпъкваше човешката жестокост. Балерината, която изпълняваше ролята на жертвата, нямаше къде да се скрие, когато членовете на „добродушното племе“, както изглеждаше в началото, я избраха. И природата се беше съюзила с хората, които искаха живота й. Само човек, подложен на ударите на доскоро близки хора или приятели, би могъл да почувства цялото отчаяние, жажда за живот, опит да им докаже, че не са прави. Но всичко е напразно. В целия танц под плющящата вода и в локвата се достигна момент, в който вече нямаше значение кой ще е жертвата, само да има жертвоприношение... Хореографът твърди, че само се е опитал да изследва възможните значения на танцовите движения във водна среда. Получило се е нещо много жестоко и изразително, показващо потискани черти на човешката природа. Тази „водна хореография“ беше показана само в Тел Авив, където наскоро беше обновена сцената. В другите градове на Израел, където Дортмундският балет гастролира, вместо него беше игран балета „Рай“ със сюжет по Данте Алигери. Не знам дали е било по хубаво, но ми се искаше да видя поне едно произведение, поставено от Син Пенг Ванг, който беше направил танца за щастието с герои Данте и неговата любима Беатриче.
На 24 октомври 2025 г. Столичната библиотека отбелязва 97 години от създаването си. Сред най-старите културни институции на София, тя се гордее с близо 1 милион книги, над 109 хиляди читатели и модерни филиали, Детски център и Дигитална тийн лаборатория. Юбилеят съвпада с 10-годишнината на Литературния клуб на библиотеката, създаден през 2015..
Актрисата Ирина Голева разказва за своето ново представление, което представя тази неделя в Топлоцентралата на София. Спектакълът "Едномременно" изследва различните времеви измерения – миналото, настоящето и бъдещето, и как те се отразяват на човешките преживявания. „Темата е нестандартна, но същевременно универсална. Със спектакъла..
В нашата страна да се проведе 32-ото издание на най-престижния международен конкурс за млади оперни певци Operaliaстана възможно благодарение на българската оперна дива Соня Йончева. Преди 15 години тя спечели оперната олимпиада – тогава на сцената на Миланската Скала, и това отвори пред нея вратите за световната й кариера. И още една причина –..
Да си спомним за една легендарна фигура в българското клавирно изкуство - проф. Константин Ганев. На 13 октомври се навършиха 100 г. от неговото рождение. Често за него мислим като част от тандема Джулия и Константин Ганеви - две личности, които десетилетия наред бяха заедно на сцената като клавирно дуо, в педагогическата си работа у нас и в..
В навечерието на 91-вия рожден ден на големия български композитор Васил Казанджиев в предаването за класическа музика „Алегро виваче“ представихме премиерно нов студиен запис, продуциран от БНР, на едно от късните му камерни произведения - Соната за алт саксофон и пиано "Вълшебната гора". Изпълнители са саксофонистът Горан Ташев, на когото творбата..
И рисунката, и скулптурата са много хубави тогава, когато са искрени и докосват зрителя. Това сподели пред БНР професор Христо Харалампиев , преподавател в катедра "Рисуване и моделиране" на УАСГ. На 30 октомври в галерията на СБХ на ул. "Шипка" 6 ще бъде открита неговата изложба "Скулптури и рисунки". "За мен рисунката е..
"Колекция Страдивариус" е цикъл от три концерта с участието на ярките български цигулари Мила Георгиева, Лия Петрова и Светлин Русев, които ще си партнират с орксетър "Кантус Фирмус" на 28 октомври, 17 ноември и 2 декември. Събитията са в зала "България" от 19:30 часа. Идеята на организаторите на Европейския музикален фестивал в София е да бъдат..
"Пеевски е във властта. Никой не може да го спре. Той има цяло правителство и е в изключително изгодна позиция . Той излиза и той казва какво ще..
"В Европа винаги е имало две тенденции. Едната, която призовава за повече автономност в европейската сигурност , а в последните години и отбрана, а..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред..