Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Европа трябва да започне на произвежда и да съхранява енергия"

Тиери Брос: Европа плаща за грешката да пренебрегне енергийния си суверенитет

"Ембаргото е много по-добър подход от ценови таван"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Западът не трябва да налага ценови таван на руския петрол, защото подобна мярка няма да сработи, но ще наруши принципа на свободния пазар, заяви в интервю за "Събота 150" енергийният анализатор и  преподавател в Парижкия институт за политически науки Тиери Брос.

Идеята за подобен подход се появи на срещата на лидерите от Г 7, а основната й цел е да се ограничат печалбите на Москва от продажбата на нефт, които след това биват пренасочвани към финансиране на военната инвазия в Украйна. По думите на Брос Китай и Индия ще поискат отстъпки от цената на руския нефт, след като са основните му купувачи, което практически ще постигне ефекта на ценови таван.

Според анализатора Европейският съюз трябва не само да прекрати употребата на руски енергоизточници като петрол и природен газ, но и да инвестира в производство на енергия на територията на самия съюз. Сега Европа плаща за грешката, че е пренебрегнала енергийния си суверенитет, смята Брос.

"Знаете, че Русия намали подаването на газ по тръбопровод към Европа със 70 процента. Към момента успяваме да управляваме ситуацията. Пазарът пренасочи втечнен газ към Европа. Разбира се, имаше и известни прекъсвания, но не се стигна до огромни проблеми. Това е точка номер едно. Втора точка - която е много интересна - е, че "Газпром" доставя вече 4 милиарда кубически метра газ месечно. Какво означава това? Означава, че ако реши да намали още повече количествата, може да се сблъскаме с трудности.

Европейският съюз използва целия си инструментариум, за да защити крайните потребители. По тази причина потенциални нови прекъсвания ще ударят индустрията. В Европа 50 процента от индустрията, която е зависима от доставките на природен газ и е много чувствителна към цената на суровината, ще трябва да преустанови работа, ако „Газпром“ напълно спре да доставя синьо гориво. Това е ситуацията, в която се намираме. Смятам, че явлението, което наблюдаваме, е превръщането на природния газ в оръжие.

Това започна още през 2021-а, много преди войната в Украйна, когато „Газпром“ започна да намалява доставките и не попълни газохранилищата в средата на годината. Ако сте в Кремъл, можете да продължите да използвате природния газ като оръжие, единствено ако има доставки. Разбира се, ако ги спрете напълно, ще създадете трудност на Европа, но ще се лишите от това оръжие. Ако доставките продължават, натискът върху Европа ще може да продължи. Затова смятам, че Русия ще продължи да доставя малки количества - от една страна ще ни позволи да не затваряме половината от производствените си мощности, но от друга - няма да успеем да напълним 80 процента от обема на газохранилищата, както иска Европейската комисия. Така „Газпром“ ще си осигури допълнително сила до следващата зима."

Какъв е разумният подход в тази ситуация?

"Първо, трябва да осъзнаем, че „Газпром“ използва принципа на несигурността - не знаем какво ще се случи утре. Затова ние или трябва да се поставим в позиция да реагираме, което Европа вече направи - и това е слаба позиция - или трябва да се опитаме да предвидим насрещните ходове и да накараме "Газпром" да е реагиращата страна. Още в началото на военните действия предвидихме ситуация с нулеви руски доставки на природен газ. Сега е невъзможно, но ще го направим възможно през 2023-та - след зимните месеци.

Освен това трябва да се окаже натиск върху „Газпром“. Именно затова вярвам силно в Европейския съюз. Германия се опитва да разгради „Северен поток“ 2. Ако се стигне до демонтаж на тръбите, ще бъдем в позиция да кажем на Кремъл, че независимо какво ще се случи, нещата вече никога няма да бъдат такива, каквито бяха преди. Тогава в Кремъл ще се замислят дали ще продължат да използват природния газ като оръжие срещу Европа. Всички знаем, че най-сериозните постъпления в хазната на Москва са от продажбата на петрол, макар и природният газ също да е добър източник на средства."

Одобрявате ли идеята за ценови таван на руския петрол в опит да се спре основният финансов ресурс, с който Москва захранва военната си машина?

"Краткият отговор е: „Не, не вярвам. Това няма да проработи“. Нека припомня каква е ситуацията в момента. Европа въведе ембарго върху въглищата, което трябва да влезе в сила от август. Също така се въведе „леко“ ембарго върху руския петрол, макар и някои страни да са изключени от него. Това трябва да влезе в сила през декември, което означава, че през 2023-та няма да получаваме руски петрол. Да се въведе ценови таван ще е много трудно, и то в ситуация, когато след няколко месеца няма да имаме изобщо доставки на руски петрол - не изглежда най-добрият подход, а и затруднява администрацията. Помислете си, че в Брюксел и в другите европейски столици има хора, които работят по темата с ценовия таван, който никога няма да даде резултат, вместо да оползотворяват работното си време с други дейности."

"Ембаргото е много по-добър подход от ценови таван, защото в крайна сметка ще се „отървем“ от руския петрол. Разбира се, определени количества ще бъдат пренасочени към Китай и Индия, но тези държави ще поискат отстъпки и това ще изиграе ролята на ценови таван. В същото време няма да се месим в търговията. Винаги много се плаша, когато започне намеса на пазара, защото вярвам в свободната търговия. Не може да се откажем от нея, само защото цените се увеличават твърде много. Когато в средата на Covidкризата цените падаха, ние казахме, че вярваме в свободния пазар. Сега трябва да потвърдим това, когато виждаме поскъпване на черното злато, въпреки че е не е много добре за нашите икономики."

Вероятно споделяте становището, че не трябва да се допускат зависимости не само от Русия, но и от други държави, които в момента са партньори на Европейския съюз. Какъв е най-добрият подход за снабдяването с необходимите енергоресурси?

"Европа трябва да започне на произвежда и да съхранява енергия и да спре да си мисли, че това може да се случи някъде другаде. Много тревожно е, когато от Европейската комисия казват, че можем да купуваме „зелен водород“ от Намибия, който ще замени руския петрол. Това е грешно по много причини. Нямаме технологии за това и не съм убеден, че имаме време да чакаме.

Въпросът е искаме ли да добиваме газ в Грьонинген? Отговорът е суверенно право на нидерланците, които се страхуват от земетресения. Искаме ли още ядрени централи? Суверенно право на французите е да решат дали искат такива на своя територия, както и на другите държави, които ползват този вид енергия. Всяка държава, която има възможност да добива енергоносители в териториалните си води, трябва да реши дали иска да го прави или не. Това трябва да се случи по възможно най-щадящия за природата начин. Трябва ли да увеличим употребата на възобновяеми източници? Това трябва и е всеобща цел."

"И пак ще обърна внимание - ние се нуждаем от възобновяема енергия, но и от начини за съхранението й. Възможно е да съхраняваме чрез батерии, но дали така ще можем да посрещнем дори минималните си нужди. И отново - дали искаме, както с руския газ - това да се случва някъде другаде, а не тук. В крайна сметка плащаме цената за това, че не сме се отнесли достатъчно сериозно към енергийния си суверенитет. Мисля, че това се отнася най-вече за Германия."

Много трудно е в момента да се правят точни прогнози, но видяхме много черен сценарий от "JP Morgan Chase" - 380 долара за барел нефт, ако Русия намали сериозно количествата. Според вас докъде ще стигнат цените - и на природния газ, и на петрола?

"Не мисля, че ще се стигне до чак толкова високи нива. Ще бъде достигнат някакъв баланс. Количествата, които Русия няма да доставя на Европейския съюз, ще бъдат насочени към Азия. Това ще донесе баланса. Струва ми се, че няма да има по-висока цена от 150 долара за барел. Освен това можем и да навлезем в рецесия, което означава, че цените ще паднат.

По отношение на газа е малко по-различно заради „Газпром“, който причинява системен риск за Европейския съюз. Затова може да видим колебания в цената. Когато има масирано прекъсване на доставките, рецесията ще се стовари върху нас."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Животновъди ще блокират Подбалканския път. Отнемат им пасища

Животновъди ще блокират Подбалканския път през следващата седмица заради проблеми с пасищата. Блокадите започват от  4 юни. Животновъдите ще затварят пътя за един час дневно . Ще бъде вдигнат палатков лагер – " за да се види, че има хора в Подбалкана и да останат хора в България , да има бъдеще за децата ни", обяви пред БНР Тодор Диклиев,..

публикувано на 30.05.24 в 09:54
акад. Атанас Атанасов и Славена Родинова

Доайен в генетиката и млад предприемач - двама оптимисти за бъдещето на България

"Никой не може да ме обезсърчи, че България няма бъдеще." Това заяви пред БНР генетикът акад. Атанас Атанасов, участник в предстоящия  научен агрофорум на тема "Устойчива агрохранителна система – национален приоритет за продоволствената независимост на България“. На събитието, организирано от Министерството на земеделието и храните, ще бъдат..

публикувано на 30.05.24 в 08:59
Евгения Тагарева

Народно читалище "Христо Г. Данов - 1904" в Пловдив отбелязва 120 години от основаването си

Читалището е символ на стремежа към образование, духовно просвещение и национално единство. Ролята на читалищата в чествания като 24 май е изключително важна, защото именно те организират различни мероприятия, които подчертават значението на българската азбука, книжовност и културно наследство. За празника и ролята на читалищата в него, които..

публикувано на 27.05.24 в 14:58

В България проблемите на хората с хемофилия са неглижирани

Нужен е консенсус в решенията за повсеместно въвеждане на иновативните терапевтични подходи при децата с хемофилия за осигуряване на сигурна и щадяща профилактика на заболяването по време на тяхното израстване. Ключови сгради в страната светнаха в червено за Световния ден на хемофилията - 17 април. Време е здравните власти да обърнат внимание..

публикувано на 26.05.24 в 07:05

Българската хранителна банка спасява храна, за да я дарява на хората в нужда

Българската хранителна банка е спасила над 169 хиляди килограма храна през миналата година, която е на стойност над 2.2 милиона лева. Това съобщи пред БНР изпълнителният директор на фондацията Цанка Миланова. "Ние сме единствената лицензирана организация у нас, която прави необходимото поне част от храната да бъде спасена, за да достигне до хора..

публикувано на 26.05.24 в 05:30

България отпразнува 24 май

Президентът: Не може да си позволим да загърбим потенциала на нашите учени и преподаватели В седмицата, в която посрещнахме празника на българския език и славянската писменост, в цялата страна бяха организирани тържествени прояви и шествия. Празничното шествие в София започна от Министерството на образованието и науката, където стотици..

публикувано на 26.05.24 в 04:30

20 години памет за Христо Христов

Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ се включи в Европейската нощ на музеите със специалното събитие – отбелязване на 20 години от изкачването на Еверест и гибелта на смолянския алпинист Христо Христов . На събитието бе прожектиран филма „Талай Сагар – между светлината и сянката“ – представящ успешната експедиция в Хималаите и покоряването на..

обновено на 26.05.24 в 04:21