Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музикално-драматичният театър „Константин Кисимов“ отпразнува 70 години

През годините великотърновският театър се е утвърдил като културен център на града и региона

Театърът във Велико Търново
Снимка: Здравка Маслянкова

С юбилеен концерт - спектакъл и изложби на театрални афиши, костюми и реквизит от различни спектакли, играни през годините на великотърновска сцена, екипът на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ ще отпразнува 70 години от създаването на професионален драматичен театър в старата ни столица и 50 години от откриването на музикално-драматичния театър. С любопитни истории назад в годините ни връщат актьорът Иван Митев, сценографката Лидия Къркеланова, гардеробиерката Светла Терзиева и театралният директор Васил Вълчев.

Началото на професионалния театър във Велико Търново е поставено на 14 юли 1952 година, когато официално започва да функционира Професионалният Окръжен народен театър в старопрестолния град. Помещавал се е историческото читалище „Надежда“. Първото заглавие в афиша на новосъздадения театър е пиесата „Любов“ на Орлин Василев, чиято премиера е била на 18 септември 1952 г. 

През 1971 г. е построена новата сграда на театъра в центъра на Велико Търново, а първото изиграно представление в нея е „Под игото“ по романа на Вазов на 20 април. Година по-късно театърът е обявен за драматично-музикален. „Службогонци“ е първото заглавие в афиша на музикалния състав. Премиерата на мюзикъла от Парашкев Хаджиев е била на 24 декември 1972 година.  

За това време през театъра са минали зрители, колкото три Българии, казва доайенът сред търновските актьорите Иван Митев: 

От 1952 година до сега имаме около 600 постановки, около 50 хиляди изиграни представления и над 15 милиона зрители, които са минали през театъра“. 

Иван Митев постъпва във великотърновския театър през май 1984 година и през годините издаде три книги за театралното дело в старопрестолния град, а днес се връща към началото: 

Един от големите ветерани на търновския театър, един от големите български артисти Стоян Сърданов на един наш разговор каза: „Театърът е последният рубеж преди нищото. Когато изчезне българската култура, няма да има нищо, а артистите са апостолите на българския театър. През 1972 година по време на снимките на „Сватбите на Йоан Асен“ Апостол Карамитев ме извика и ме попита защо искам да стана актьор. Аз му казах, защото искам да уча хората на добро. Неговите думи бяха: „Аз си отивам, момче, да знаеш, в гроба ще се обърна, ако предадеш идеята“. 

И Иван Митев вече близо четири десетилетия не предава идеята, както и останалите му 80 колеги от драмата, хора, оркестъра и балета на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново.  

Най-голямата гордост на храма на Мелпомена в старата столица е изключителната въртяща се сцена с четири подвижни подиума, с които не може да се похвали друг театър в страната. Театърът е забележителен и с уникалната си завеса. Огромният гоблен е истинско произведение на изкуството и няма аналог в света със своите размери – 8,60 на 12,50 метра, ушит е в полския град Краков през 1975 г. Композицията е на великотърновския художник Григор Спиридонов, наречена е „Алегория“ и представя 150 човешки фигури в естествена големина. Сред тях се виждат маските на Трагедията и Комедията, а централно място заема прочутият надпис от Омуртаговата колона в църквата „Свети 40 мъченици”: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил”. 

Да се прави изкуство днес е предизвикателство, казва музикантът и диригент Васил Вълчев, който от 1990 година е във великотърновския театър и негов директор от края на 2009 година: 

През годините великотърновският театър се е утвърдил като културен център на града и региона, както и трайно се вписва в общото културно пространство на страната с репертоар, който покрива и художествено аргументира целия жанров спектър на сценичните изкуства, с уникалната симбиоза между два театъра – драматичен и музикален. Забележителните възможности на този формат са доказани през годините, потенциалът за самостоятелна изява на изкуствата, съчетанието на всички тях. Това днес е един от пътищата пред изкуството, когато на пазара на културата оцеляват действително качествените художествени продукти“.  

Сценографът е този, който решава как ще изглежда чисто архитектурно сцената, какво ще има на нея, какъв реквизит ще е необходим, спрямо историческото време, в което се развива постановката, обяснява за работата си сценографката Лидия Къркеланова, която работи във великотърновския театър от 1985 година: 

Имах усещането, че идвам в един вековен театър, не се помни от кога има театър в Търново, а изведнъж се оказва, че аз повече от половината на 70-годишнината съм била тук. Това е хубавото на моята работа, че един ден с друг няма еднакъв, всеки ден е различно, всеки ден предизвикателство е различно. Дори, когато сме възстановявали заглавия, с които вече сме запознати. Винаги имам някакви съмнения, винаги имам някакви забележки към себе си. Винаги една седмица не стига, ако имаше още една седмица, още 10 дена, нещата щяха да станат още по-добри“. 

Разбирателството с режисьора е рецептата за успешен спектакъл, защото тогава сценографът може да се развихри и да направи постановката още по-силна, коментира Лидия Къркеланова и разказва за гордостта си – спектакъл за Пинокио. 

Тогава в процеса на работа стигнахме до едно решение, роди се едно решение, което беше много ефектно. Татко Карло е майстор на дървени кукли марионетки за куклен театър. Действието започна с татко Карло, който си играе с тази малки кукли, отваря се завесата  и ние виждаме едни огромни ръце и огромни крака, които движат на конци актьорите като марионетки на сцената“. 

25 хиляди са костюмите, които поддържа гардеробиерката на великотърновския театър. Светла Терзиева започнала работа през 1972 година като билетопродавачка, а 6 години по-късно се заела с костюмите и така до ден-днешен. Светла Терзиева се грижи и за над 2000 перуки, за два от оригиналните костюми на Констатин Кисимов, обличала е Стефан Данаилов, Коста Цонев, Георги Калоянчев, а разказите ѝ за преживените комични и трагични ситуации с актьорите са достойни за постановки сами по себе си: 

Играем „Големанов“ и мен като сефте ме хвърлиха да обличам мъжете и кой,кой – Стефан Гецов. Отиваме в Свищов и ме се скъса панталона. Той ми вика: „Малката, я ела насам“. Отивам мирно и „Айде да ми зашиеш гащите, че имам второ представление“. Помолих го да ги събуе, а той седнал на стола и така зашихме гащите, обаче аз нямам ножица и не мога да скъсам конеца. Всичко сеир се хили на Свищов на плаца отвън. Как да скъсам конеца – със зъби. Това няма да го забравя цял живот“. 

Случвало се е да се запалят костюми по време на представление, както и да се забравят, разказва още гардеробиерката Светла Терзиева: 

Костюма на „Вражалец“ на попа го забравихме. Отиваме на турне в Хисаря. Отваряме костюмите, съставът вече е пристигнал, няма кой да ни го прати, представлението ще започва, а попът няма костюм. Ами сега? Отивам в църквата при попа, той казва: „Не мога да го дам, защото имам служба“. Оттук-оттам, намираме от един женски хор черна рокля, вързахме нещо, попът си изигра ролята. На други ден ни го пратиха вече“.

Спектакълът „Хъшове“   Снимка: Здравка Маслянкова

Със спектакъла „Хъшове” по мотиви от повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов великотърновският театър почете тази година и 125-ата годишнина от рождението на актьора Константин Кисимов, чието име носи. 

С този спектакъл е свързано и едно от най-емоционалните преживявания с публиката при турнетата, разказа актьорът Иван Митев: 

Започва представлението, стигаме до първата песен „Боят настана“ и изведнъж се изправят два реда мъже с български знамена и започват да пеят с нас и през цялото представление, където имаше песен, те ставаха със знамената и пееха с нас. Свършва представлението, излизаме през служебния вход и виждаме голяма група от български мъже, седят с насълзени очи и тръгнаха да ни прегръщат. Един от тях каза: „Вие ни върнахте самочувствието на българи“. Нашият репертоар от години е в това, нашите исторически пиеси, актьорски мюзикъли, българската класика. Затова смятам, че нашият театър е един достоен театър, който има абсолютно място в театралната карта на България“.

Снимка: Здравка Маслянкова

На 14 юли 70 години професионален търновски театър и 50 години музикално-драматичен театър ще бъдат отбелязани с концерт – спектакъл. В програмата са включени откъси от драматични спектакли по Иван Вазов, Бранислав Нушич, Елин Пелин, Чудомир, Стефан Цанев. Ще звучат и музикални произведения от Щраус, Калман, Параскев Хаджиев, Ленард Бърнстейн, Дечо Таралежков, Мич Лий. Режисьор на спектакъла е Бойко Илиев, диригент-постановчик е Игор Богданов, а диригент - Васил Вълчев. В юбилейната постановка участват актьори, солисти, оркестър, хор и балет на МДТ „Константин Кисимов“, с участието на Орлин Горанов и професионален фолклорен ансамбъл „Искра“.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

15 години "Дни на музиката в Балабановата къща" в Пловдив

За 15-и пореден път в Пловдив ще се проведе Международният фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща", който по традиция има пролетно и есенно издание.  Тази пролет форумът ще събере елитни солисти и ансамбли - началото на 12 май от 18.30 ч. ще постави блестящият цигулар Светлин Русев с програма от солови пиеси, а заедно с него на финала ще свирят..

публикувано на 10.05.24 в 17:48
Национален музей „Борис Христов“

Фестивалът "Борис Христов" чества две важни годишнини

През 2024-тa честваме 110 години от рождението на незабравимия български бас Борис Христов, а фестивалът, който носи неговото име, закръгля своите две десетилетия. Организатор и домакин на събитието е Националният музей "Борис Христов" - софийският дом на големия артист. Именно в това издание, което ознаменува двете кръгли годишнини, форумът..

публикувано на 10.05.24 в 17:01
Яйце от крава, мляко от кокошка - изложба

В Художествена галерия - Добрич откриха изложбата "Яйце от крава, мляко от кокошка"

Трима художници откриха изложба в Художествената галерия в Добрич с оригиналното заглавие "Яйце от крава, мляко от кокошка". Творбите на Желко Терзиев, Калина Димитрова и Красимир Терзиев са в различни направления на визуалното изкуство и експериментират по интересен начин с изразните средства на киното, фотографията, инсталацията,..

публикувано на 10.05.24 в 16:19
Стоян Радев

Стоян Радев: Да обичаш е умение, което се придобива с търпение

Тази вечер – 10.05, от 19 часа в Столичния куклен театър е премиерата на "И ние играем Ромео и Жулиета". Режисьор на спектакъла е Стоян Радев. "Идеята на Камен Асенов, който е актьор в Кукления театър, беше да тръгнем от там, че има вражда между  драматичните и куклените актьори. Това е находчиво хрумване, през което навлизаме в шекспировата..

публикувано на 10.05.24 в 15:48
Димитър Карамфилов и Константин Костов (от ляво на дясно)

"Джаз концерт по Мусоргски" на Константин Костов и Димитър Карамфилов на 12 май

В края на 19 век в изкуството се заражда ново направление - така нареченият реализъм . Постепенно Европа започва да излиза от романтичните украси в произведенията на изкуството и в него път си проправят обективизмът и истинската картина на действителността. Може би това е естествен процес, в който изкуството се развива – през замечтания поглед и..

публикувано на 10.05.24 в 14:52
Тони Дуковски

Тони Дуковски - "Детето на Враца", издаде първата си книга

Любимият фотограф на врачани Тони Дуковски, наричан от местната общественост "Детето на Враца", издаде първата си книга. Заглавието ѝ е популярният врачански израз - "И те така, те". Представянето на книгата събра много хора в градското читалище.  "Аз се изправих срещу нещастието, дадено ми от природата и човешка грешка, за да го..

публикувано на 10.05.24 в 14:30
проф. Петър Луканов

Почина доайенът на българския балет проф. Петър Луканов

Почина доайенът на българския балет проф. Петър Луканов. Дългогодишен солист, хореограф и педагог, той е създател е на повече от 80 балетни постановки и автор на балетните фрагменти за някои от най-впечатляващите оперни продукции на сцените на българските театри. Проф. Петър Луканов е роден през 1931 г. в село Брусарци, област Монтана...

публикувано на 10.05.24 в 13:50