Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в Александровска болница. Там се намира единствената в страната университетска структура по детско-юношеска психиатрия.

В навечерието на Международния ден за информираност за аутизма д-р Маслинкова и психологът Александра Антонова споделят, че колкото по-рано се установи такова състояние, толкова по-голям шанс има за развитие на потенциала на детето.

Избягване на очния контакт, затруднено общуване между родителя и детето – тези белези на аутизма вече са добре познати на семействата у нас. При някои деца те се проявяват още преди да са навършили една година. И въпреки че все повече родители следят за тях, решението им да потърсят обяснение отнема време, отчита д-р Десислава Маслинкова, като цитира проучване, направено сред семействата на 200 деца пациенти на клиниката. Според тези данни около 60% от родителите са забелязали трудности в развитието на детето между годинка и две, но средната възраст, на която идват в клиниката, е между три и половина и четири години.

• Снежана Радева: Периодът на ранното развитие е критичен прозорец за децата със СОП

Много труден процес е да се приеме, че при детето може да има проблем. Особено при малко дете надеждата, че то ще израсне проблема, е голяма, като това се подкрепя от семейната общност. Личните лекари обръщат внимание повече на физическото развитие на детето. Стигмата за психиатричното разстройство продължава да бъде много голяма, споделя наблюденията си д-р Маслинкова.

Детските психиатри все пак разчитат на личните педиатри, които имат най-чест контакт с децата. А колкото по-рано се установи състояние от аутистичния спектър, толкова по-големи са възможностите за развитие, категорични са специалистите.

"Както учи детето до 5-годишна възраст, с тази сила, интензитет и ефективност, никога вече не успява да го направи. Учим до края на живота си, но качеството в ранната възраст е голямо", изтъква д-р Десислава Маслинкова.

• Какво да направим, за да не бъде аутизмът увреждане сираче?

По данни на Световната здравна организация едно на сто деца е с аутизъм, като състоянията са разнородни. В поставянето на диагнозата участват и психолози, които след това обучават родителите да стимулират развитието на децата, разказва Александра Антонова. Важно е възрастните да разбират какво иска да изрази детето, да опознаят силните му страни и основните му затруднения.

"Децата с аутизъм имат много страхове от околната среда. Те се чувстват по-защитени в по-тиха среда, с по-малко хора, които имат по-предвидимо поведение. Те разчитат възрастният да ги разбира, да се адаптира към техните нужди и потребности и така да моделира ситуациите, че детето да си остане разбрано, да се чувства спокойно." 

По какъв начин ще се развият основните умения на дете с аутизъм е непредвидимо, допълва Александра Антонова. Тя твърди, че на всеки етап от развитието си децата имат нужда от консултиране и от терапия. Не бива родителите да остават дълго време без подкрепа, подчертава тя.

Две деца с една и съща диагноза от спектъра могат да се различават съществено в развитието си, подчертава д-р Маслинкова. А то зависи от биологично заложените способности и от средата.

• Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Има много проучвания за деца, диагностицирани с аутистично разстройство под 2-годишна възраст. На 16-годишна възраст 9 на сто от тях вече не покриват критериите за този тип разстройство. Единият фактор са добрите когнитивни и интелектуални възможности на тези деца, а другият е ранното начало на интервенциите.

Според различни проучвания, цитирани от д-р Маслинкова, между 50 и 75 процента от децата с аутизъм имат изоставане в развитието си. Често, след като чуят оценката на способностите на детето, родителите я питат: моето дете ще бъде ли като останалите?

"Важно е родителите да разберат, че имат прекрасни деца, които имат затруднения и трябва да бъдат подкрепени. Колкото по-рано, толкова по-добре." 

• Технологиите като "глас" на невербалните хора

Родителите да изпробват алтернативни начини за общуване с детето, ако то не се научи да говори до 5-годишна възраст, съветва Александра Антонова. Например системата за комуникиране чрез картини PECS или устройства, които говорят вместо детето. Защото когато детето остане невербално, то се сблъсква с неразбирането на света около себе си.

Според д-р Маслинкова високите технологии са шанс за развитие, ако се прилагат адекватно.

"Но ако са използвани просто да успокоят детето или да го ангажират по-дълго време в някаква област – стереотипно да прави някакви неща, това не е добре."