Чудомир - любов x 2

Чудомир, е роден на 25 март 1890 г. в село Турия, Старозагорско, като седмото от осемте деца на хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски и Мария Дончева. Началното си образование завършва на село и отива да учи прогимназия в Казанлък. Баща му се надявал будният Митко един ден да стане офицер, или търговец, но момчето го влече рисуването. В автобиографията си Чудомир, в типичния си стил, разказва как слава Богу рухнали плановете на баща му да го направи или военен, или поп. Накрая човекът се уверил, че синът му и за бакалин не става, защото раздавал стока на вересия. "И така попаднах в Рисувалното училище", разказва Чудомир. През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София.

През 1912 година Чудомир сключва брак с колежка - художничката Мара Нонова. След като се дипломира през 1919 г. , и двамата работят като учители в Казанлък. През 1929 г. Чудомир заминава за специализация по рисуване в няколко училища в Париж. След нея прекарва известно време във Виена.

В продължение на шестдесет години Чудомир твори. За пръв път публикува свои карикатури и злободневки в рими през 1907 година. Постепенно се пробва и в по-сериозните жанрове - започва да пише фейлетони, разкази и епиграми в списанията "Барабан", "Въртокъщник", "Остен", "Жило", "Червен смях", както и от вестниците "Слово", "Зора", "Искра" (Казанлък) и др. Сред приятелите му още от ранните години на творчеството му, са други двама колоси на литературата - Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.

Най-голяма популярност му донасят кратките му хумористични разкази. Те са издадени в поредица от книги: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947) и др. 

Няколко дни преди смъртта си, сякаш е предчувствал края си, Чудомир предава на Серафим Северняк свои записки, кръстени "Драсканици в болницата". Там с типичното си чувство за хумор пише: "Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до "вечното ми жилище", ако не вали дъжд." Умира на 26 декември 1967 г. в София. Погребан е по негово желание в градинката пред къщата, в която е живял.