Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Германия е притеснена от енергийната криза, но е твърдо решена да продължи санкционната политика"

Нико Ланге: Ако Москва спре газовите доставки за ЕС, губи най-мощното си оръжие

"Санкциите ощетяват много повече Русия, отколкото ЕС"

Снимка: REUTERS

В газовия спор Путин застрашава Германия, но се е прицелил в Европа. А прочутата европейска солидарност вече се пропука, както видяхме по време на мъчителните преговори по последния пакет санкции срещу Русия, които наложиха омекотен вариант на забраната за внос на нефт от Русия. За газово ембарго все още и дума не може да става. Все още няма и европейско споразумение за газова солидарност. Големи европейски държави, като Франция, Нидерландия, Испания и Гърция, които не са напълно зависими от руския газ, реагираха меко казано дистанцирано на призивите на Европейската комисия за спестяване на 15 процента от потреблението на газ. От газова солидарност най-много се нуждае Германия. Южна Европа все още помни еврокризата и строгостта на бившия германски финансов министър Волфганг Шойбле. А Източна Европа не е преглътнала спорния проект "Северен поток 2", с който Германия искаше да си осигури още евтин руски газ, заобикаляйки транзитните държави Полша и Украйна.

Газовата криза в икономическия мотор на ЕС обаче неминуемо ще се отрази на целия Европейски съюз. Първите тревожни сигнали вече са налице: Инфлацията е на рекордно ниво, прогнозите са за рецесия, еврото се изравни с долара. От началото на месеца търговският баланс вече е отрицателен.

Богатството на Германия се дължи на енергийно интензивна индустрия, която процъфтява благодарение на евтиния руски газ. Спасеният вчера с държавни пари най-голям газов доставчик "Унипер" е основен акционер във финландския концерн "Фортум". Изглежда санкционната политика ще струва на Германия много пари.

"Санкциите струват пари, така е, но не мисля, че някой си е правил илюзии, че няма да платим тази сметка. Министърът на икономиката Роберт Хабек заяви вчера, че в крайна сметка германската икономика ще излезе по-силна, отколкото ни се струва в момента. Според мен Путин също скоро ще се убеди в това, защото Германия от една страна е притеснена за развитието на енергийната криза, но в същото време е твърдо решена да продължи санкционната политика. Освен това, както е видно от социологическите проучвания, правителството има подкрепата на гражданите", казва политическият стратег и анализатор Нико Ланге. 

Германия навлиза в спирала от компромиси, когато заради недостатъчните количества газ трябва да избира дали да осигури отоплението на германците през зимата, но да лиши от газ големите компании, които от своя страна са работодатели и ще се видят принудени да предприемат съкращения. Дилемата е между това, дали да стоиш на топло вкъщи, но без работа, или на студено, но със заплата.

"В началото нека Ви кажа, че все още няма детайлни анализи за степента, в която са застрашени работни места и за кои отрасли се отнася това. Но иначе сте права - ще има икономически трудности, няма две мнения по въпроса. И те ще си проличат особено за тази зима, защото никоя икономика не е в състояние да се адаптира толкова бързо към новите условия.

А що се отнася до това, кой трябва да се ползва с приоритет при доставките на газ - домакинствата или индустрията - тази дискусия тече не само в Германия, а и на ниво ЕС. Домакинствата са с предимство, това е преобладаващото убеждение. Но в същото време трябва да предпазим ключовите отрасли, които са застрашени".

Европейската комисия призова за пестене на газ. Не е ли това целта на Путин?

"Едва ли Путин иска всички да пестят газ, защото в такъв случай рано или късно няма да има на кого да го продава. От друга страна, след като той намали количествата, нормалната реакция на клиентите на Газпром е да потърсят алтернативни доставчици.

В краткосрочен план Путин вероятно смята, че може да повлияе на политическата и икономическа ситуация в Европа. Мисля си обаче, че европейската енергийна политика би трябвало да може да изработи по-задълбочена стратегия отколкото само да призовава към пестене на газ".

Каква стратегия, г-н Ланге?

"Както вече споменах - по-подробен план за действие в извънредни ситуации. Как да защитим критичната инфраструктура? Това ми се струва важен въпрос за всички в ЕС. Няма нищо лошо в призива за пестене, но Еврокомисията няма инструментите, за да наложи такава мярка".

През май Европейският съюз обяви, че работи в дългосрочен план за независимост от руските газови доставки. А Русия от своя страна драстично намали количествата, за да предизвика енергийна криза в Европа. Защо не го направи по-рано?

"Русия има възможност да влияе върху евентуални преговори с Европа само ако доставя газ. Ако Москва напълно спре газовите доставки, ще загуби най-мощното си оръжие. Путин иска да влияе на политическите процеси в ЕС, а това е възможно само, ако държи силен коз, какъвто е газът. За сега това му се получава добре - всичко, което каже Путин за газа, веднага влиза в новинарските емисии. Всъщност така той може да прави това, което обича най-много - да всява страх и да извлича политически дивиденти от страховете на хората".

Може ли Русия да си позволи да не продава газ на европейските си клиенти?

"Зависи какво разбираме под Русия. Ако говорим за хората - не, разбира се. Но не мисля, че режимът в Москва мисли за хората. Общо взето това е най-голямата разлика между нас и Путин. За разлика от Путин, нашите решения са подчинени на благоденствието на хората. В този смисъл, както войната срещу Украйна, така и енергийната политика на Путин са в ущърб на руснаците".

Въпреки че рублата успя частично да се възстанови, икономическият спад в Русия от началото на войната е с около 6 процента. Има непроверени данни, че спадът в руското автомобилостроене, където работят около 600 хиляди души, е в размер на 97 процента. Какво влияние оказват западните санкции върху руската икономика?

"Ако анализирате променената реторика на външния министър Сергей Лавров, а и на самия президент, ще разберете, че санкциите дават резултат и изнервят Кремъл. Според мен санкциите ощетяват Русия повече, отколкото ЕС. Много предприятия в Русия вече фалираха, други са непосредствено изправени пред фалит. Те са вече с 20 процента повече в сравнение с миналата година.

Санкциите не дават резултат веднага. Трябва време. Още при обявяването на първия пакет беше ясно, че няма да можем да прекратим войната по този начин".

Къде сбърка Европейският съюз, и особено Германия, в стратегията си да заложи на евтиния руски газ за икономическия си възход, г-н Ланге?

"От една страна е съвсем човешко да искаш да реализираш печалба. Човешко е също така да не променяш модел, който работи. За Германия този модел на стабилно производство с евтин газ и силен износ с добри приходи работеше дълго време много добре.

Допуснахме обаче две сериозни грешки - не само в Германия, а и в други европейски страни. Позволихме да пропаднем в престъпна зависимост от руските енергийни доставки, която ни върза ръцете във външната политика. Това е недопустимо.

И още нещо - нека го заявя съвсем ясно: Може би от 2006-2007 година политиката на Германия и на някои страни от ЕС години наред се основаваше на една романтична и нямаща нищо общо с реалността представа за Русия и Путин. Никой не искаше да чуе предупрежденията на хора, които познават добре процесите и традициите там.

Тези две фатални грешки не бива да се повтарят. Особено в отношенията с Китай. Да, трябва да говорим за това, как е било възможно да допуснем такива грешки. Но важното е да си извлечем поуките за бъдещата ни политика спрямо Русия, Китай и други авторитарни държави.

По света има все повече авторитарни режими, които са готови да използват не само суровините като лост за оказване на натиск, а и истински оръжия, за да наложат интересите си. С тях се налага да поддържаме отношения и би било добре, ако ЕС си вземе поука от грешките с Русия".

Интервюто на Весела Владкова с Нико Ланге в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Продължават да търсят 13-годишния Николай от село Конаре. Детето е със синдром на Даун

13-годишният Николай от гурковското село Конаре все още е в неизвестност. Момчето, което е със синдром на Даун, изчезна вчера и се издирва. Доброволци са продължили да го търсят през нощта. Използвани са и два дрона с термокамери . Тази сутрин кризисният щаб ще направи ново разпределение за издирването на момчето. "Получих обаждане..

публикувано на 18.12.24 в 06:55

Катерина Василева и Анина Сантова с приз за "Журналист надежда"

За 13-а поредна година бяха раздадени журналистическите награди в конкурса "Валя Крушкина - журналистика за хората". Тазгодишните носителки на наградата за млад журналист - "Журналист надежда", на конкурса, отидоха при Катерина Василева от "Свободна Европа" и Анина Сантова от "Капитал". В интервю за предаването "Преди всички" Катерина Василева..

публикувано на 17.12.24 в 10:20

КТ "Подкрепа": Работещите внасят близо 70% от приходите в бюджета, а фирмите - едва 30%

Работещите внасят близо 70% от приходите в бюджета, а фирмите – едва 30%. Това сочи анализ, изготвен от Конфедерация на труда "Подкрепа". От синдиката изразяват недоволство, че огромната тежест е прехвърлена върху работещите, и припомнят, че над 11% от наетите са и работещи бедни. От КТ "Подкрепа" настояват за промени в данъчната и..

публикувано на 16.12.24 в 13:21

Петко Тотев: Да не се месим в работата на най-великия архитект - природата

Да не се месим в работата на най-великия архитект - природата. Това призова от ефира на "Хоризонт" Петко Тотев, председател на Федерацията по катерене и алпинизъм. В предаването "Хоризонт до обед" той коментира въпросите пред бъдещото управление на природен парк "Витоша".  "Активно участваме във всички обществени обсъждания по отношение..

публикувано на 16.12.24 в 11:44
Д-р Симона Велева

Симона Велева: До 2 години децата да са без екран, след това - поетапно

" За бебетата от 0 до 2 години не бива да се дава никакъв екран , защото техните мозъци все още са много незрели и всяко едно предоставяне на екран по-скоро ще ги престимулира, отколкото да им даде някаква полезна информация". Това заяви пред БНР председателят на СЕМ Симона Велева. Не бива да отричаме устройствата и медиите, напротив - те са..

публикувано на 16.12.24 в 10:31

Катерина Преда: Джорджеску използва методи от времената на комустическия режим на Чаушеску

Облъчени от пропаганда или търсещи нов спасител, оплетени в социалните си трудности и обществена изолация или пък дело на външна намеса. Различни са теориите за това какво се случи в Румъния след първия тур на президентските избори на 24 ноември, спечелени неочаквано от един кандидат, за който по-голямата част от обществото не беше чувало...

публикувано на 15.12.24 в 21:37

Йозгюр Юнлюхисарчъклъ: Сътрудничеството между Русия и Турция прогресивно намалява, но няма да има раздор

Президентът на Турция Реджеп Ердоган спечели гражданската война в Сирия. Загубиха я руският президент Владимир Путин и Иран - поне така изглежда към момента. Тази война винаги е била и част от битката на Ердоган за оцеляване във властта. Той инвестира в нея от самото начало, заставайки на страната на сирийската опозиция и обтягайки спорадично..

публикувано на 14.12.24 в 11:47