Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разработен е аудиогид, посветен на град Трявна

Трявна
Снимка: METTA/Faceebook- Трявна
Разработен е аудиогид, посветен на град Трявна. Мобилното приложение работи с операционна система Андроид и е разработен специално за градчето, в което възрожденската архитектура и културно наследство от този период привлича много туристи.  

Той включва разходка и разказ за всички културно-исторически обекти на Трявна. Достъпен е на български и на английски език:

Екипът от специалисти – доц. Гергана Георгиева и Георги Бъчваров от сдружение „Институт за приложение в туризма“ са работили повече от година по разработването на мобилното приложение. Гидът е създаден по проект „Миналото на Трявна в дигиталното бъдеще“, реализиран съвместно със Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна и е финансиран със средства от Национален фонд „Култура”:

Аудиогидът позволява на туриста персонално приключение, при което той може да се потопи едновременно в миналото и в настоящето на Трявна, да усети емоциите, да чуе звуците, да се докосне до ежедневието на тревненските занаятчии. Приложението има изчистен дизайн, за да акцентира върху основното съдържание – аудиозаписите. Във външния му вид са вплетени характерните елементи за Трявна, а цветовете са бяло и оранжево. Градската разходка е планирана като кръг – потребителят може да започне разказа от всяка точка в града, а с аудиоразказа ще премине през всички останали части, връщайки се отново до мястото, откъдето е започнал:

В аудиогида са включени всички туристически обекти в града.  

Идеята е, че всеки посетител на Трявна със своя собствен телефон и слушалки, но и със собственото си темпо, може да се разходи и да научи нови и любопитни факти и истории за града без да е зависим масови туристически обиколки. Използването на приложението е лесно. След стартирането му потребителят избира един от двата езика, а след това преминава през кратки насоки как се работи с аудиогида. Създателите посочват, че апликацията не събира лични данни, нито запазва данни за местоположението на потребителя. Интернет е необходим единствено за първоначалната инсталация. Точките от аудиоразходката са означени със специален маркер. След отваряне на приложението, туристът ще види местоположението си на картата и може да започне разказа от най-близката точка, а гласът ще му даде насоки накъде да продължи с разходката. Аудиогидът ще продължи с разказа едва, когато слушателят стигне до следващия обект. Това означава, че човек може да влезе във всяка от музейните експозиции, занаятчийските ателиета или да отдъхне в някое от многобройните заведения в града. При продължаване по маршрута ще продължи и аудиоразказът.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04