Законодателството за дроновете в България хем го има, хем го няма

Законодателството за дроновете в България хем го има, хем го няма. Докато професионалисти и любители вече могат да изкарат курсове за управление на дрон, бизнесът все още чака специфичното законодателство, което да позволи в страната ни да има дори дронове таксита.

Георги е професионален фотограф в специализиран новинарски сайт за снимки. Но не за първи път разпъва дистанционното на дрона, с който разполага, за да направи професионални снимки от събитието. Той е един от хората, които е изкарал специалния курс за управление на дронове. Такъв курс е задължителен според европейското и националното законодателство за определени типове дронове. Но не задължението, а нуждата от познаване на правилата, които отварят възможности, кара Жоро да се образова.

Десетки хиляди са дроновете в България, казва и проф. Димо Зафиров. Той е председател на Българската дрон академия и член на Института за космически технологии и изследвания към БАН. И Зафиров отчита необходимостта журналистите да правят снимките с дронове.

Като част и от науката, и от бизнеса проф. Зафиров обяснява – страната ни има нужното законодателство, което идва основно от европейските регламенти. Но те засега регулират предимно гражданската употреба. Бизнес употребата им има нужда от прилагането на по-специфично законодателство за така нареченото "споделено европейско пространство за дронове", в което дроновете няма да има нужда да са под прякото наблюдение на пилота.

България трябва да догонва държави като Полша, Швейцария, Германия. Там има изградена цялостна система, която определя правилата спрямо европейските регламенти.

Проф. Димо Зафиров казва, че и другите европейски държави има какво още да правят за създаването на европейското пространство за дронове. Но за България изискването за писане на разпоредбите, които да прилагат европейските правила, важи в по-голяма сила. Защото, убеден е той, приложенията на дроновете  - и то реалните, са много.

По думите му в момента има интерес към разработки на БАН, като например дронове за гранична полиция, която е имала нужда от машина със специфични способности. Но, обобщава той, при наличието на учени, инженери и комерсиален интерес към използването на дронове, законодателството трябва да е в крак с нуждите и да е прието навреме.