Близко до ума е предположението, че нито една структура не раздава пари от чист алтруизъм или защото има толкова много, че направо се чуди какво да ги прави. Раздаващите пари организации искат да получат нещо срещу средствата, които са вложили. В случая става дума за влияние. С грантовете се купува влияние. И затова днес ние в България гражданско общество може и да нямаме, но грантово общество със сигурност имаме. Ето ви пример за това как се купува влияние. Фондация "Америка за България" спонсорира неправителствената организация Х. Тази НПО разработва програми, които обясняват колко хубаво ще бъде България официално да признае "третия пол", примерно, или, което е още по-хубаво, да замени руския газ с американски, пак примерно. Да, обаче, само изготвянето на доклади по темата не е достатъчно. Тези доклади трябва да бъдат популяризирани. Как става това? Чрез медиите става, разбира се. И така, фондация "Америка за България" спонсорира телевизията Y, в чиито предавания почват да гостуват активисти на вече споменатата неправителствена организация Х. Те самоотвержено ви обясняват колко е хубаво да има трети пол и да има замяна на руския газ с американски, примерно. Между другото, освен телевизията Y, се спонсорират вестници, сайтове, радиостанции. Спонсорират се и редица други неправителствени организации, чиито спонсорирани дейци гостуват в спонсорираните медии. И когато в продължение на години от спонсорираните медии спонсорираните експерти ви обясняват колко прекрасно е да има трети пол и американски природен газ, вие няма как да не повярвате в това. Тогава дори и да не ви плащат, ще сте абсолютно убедени, че по-добре да не се къпете, че е по-добре на студено да стоите, само и само да не ползвате лошия руски газ. Защото успешно са ви промили мозъците.
Как се стигна до това положение? Как се стигна до ситуацията, в която фондации като "Америка за България" са основните спонсори на изследвания в областта на обществените науки, на хуманитаристиката, на образованието? Отговорът е обидно прост. Чуждите НПО се настаниха на опразненото от държавата място. Когато държавата отказва да финансира образователни програми, музеи, културни прояви, концерти, конференции, университети, тази работа се поема от чужди фондации. Само че срещу щедро раздаваните грантове, те искат, както обичаше да казва Великият комбинатор Остап Бендер от романите на Илф и Петров - "множество дребни услуги". А колкото и да са дребни въпросните услуги, когато станат множество, оказват голямо влияние. Стипендиантите на чуждестранните NGO-та се превръщат в обикновени агенти за влияние. И как няма да станат такива. Само за един проект, финансиран от чужда НПО и по който ще работят месец-два или най-много три, те ще получат толкова, колкото е годишната им заплата в някой университет.
Има и една много елементарна манипулация с аудиторията. Когато в някоя медия, спонсорирана от чужда НПО, се кани събеседник, спонсориран от същото това НПО, той много често бива представян като университетски преподавател. Само че това представяне не е коректно. Въпросният грантов анализатор трябва да бъде представян именно като човек, чиито средства за съществуване идват основно от чужбински организации. И тогава ние, зрителите, слушателите, читателите, вече ще можем да си обясним защо въпросният събеседник, макар и българин, често защитава позиции, които нямат нищо общо с българския национален интерес.
Да, това не е незаконно. Макар че би трябвало да е незаконно. Между другото в самите САЩ има един чудесен закон за регистрация на чуждестранни агенти. Този американски закон предвижда строг режим за регистрация на фондации и неправителствени организации, получаващи финансиране отвън. Нали постоянно ни повтарят как трябва да прилагаме едно към едно американските практики. Нека приложим веднага тази. От партия "Възраждане" обещаха да внесат такъв законопроект в следващото НС. Да видим дали другите партии ще го подкрепят. Съмнявам се, ако трябва да бъда откровен. Защото много политици, както и много политолози, социолози, журналисти са получавали, получават, а със сигурност и ще продължат да получават грантове от фондации като "Америка за България". Едва ли сами биха отрязали клона на финансовия си просперитет.
"Не виждам смисъл да говоря пред медиите , защото напоследък каквото се случва в държавата и по света е много говорене, но нищо не се случва. От говорене файда няма ". Това каза пред БНР Йордан Лечков , бивш футболист и бивш кмет на Сливен. В интервю за предаването "Радиоточка" по програма "Хоризонт" бившият кмет на Сливен сподели с какво се..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо. Мисля, че уважаемите радио слушатели много добре знаят за какво иде реч. Живеем в много висока корупционна среда . Ние сме в една държава на абсурда, където тези, които са призвани да пазят закона, го..
Всеки здравноосигурен у нас може да провери какво съдържа пациентското му досие чрез сайта на Здравната каса . Това е една от най-често използваните електронни услуги, предоставяни от институцията. 986 с достъп до здравни досиета Чрез сайта на Здравната каса можем да изберем личен лекар онлайн, да проследим статуса на протокол, чрез..
С първата по рода си у нас зала за обучение по анатомия ще разполага Медицинският университет в Плевен. " Системата е уникална . Създадена е от високотехнологична компания, която използва виртуалната реалност за обучение по анатомия на човек . В системата има над 13 000 структури и органи. Всеки студент във виртуалното пространство може да..
"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар. "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо...
Вярвам, че е възможно да има мир между палестинците и гражданите на Израел. Това заяви пред БНР Васил Димитров, наш сънародник, който беше сред..
Във Великобритания вече има случаи министерството на вътрешните работи (Хоум офис) да отнема временен статут за пребиваване на чужденци. Потърпевши са..