Близко до ума е предположението, че нито една структура не раздава пари от чист алтруизъм или защото има толкова много, че направо се чуди какво да ги прави. Раздаващите пари организации искат да получат нещо срещу средствата, които са вложили. В случая става дума за влияние. С грантовете се купува влияние. И затова днес ние в България гражданско общество може и да нямаме, но грантово общество със сигурност имаме. Ето ви пример за това как се купува влияние. Фондация "Америка за България" спонсорира неправителствената организация Х. Тази НПО разработва програми, които обясняват колко хубаво ще бъде България официално да признае "третия пол", примерно, или, което е още по-хубаво, да замени руския газ с американски, пак примерно. Да, обаче, само изготвянето на доклади по темата не е достатъчно. Тези доклади трябва да бъдат популяризирани. Как става това? Чрез медиите става, разбира се. И така, фондация "Америка за България" спонсорира телевизията Y, в чиито предавания почват да гостуват активисти на вече споменатата неправителствена организация Х. Те самоотвержено ви обясняват колко е хубаво да има трети пол и да има замяна на руския газ с американски, примерно. Между другото, освен телевизията Y, се спонсорират вестници, сайтове, радиостанции. Спонсорират се и редица други неправителствени организации, чиито спонсорирани дейци гостуват в спонсорираните медии. И когато в продължение на години от спонсорираните медии спонсорираните експерти ви обясняват колко прекрасно е да има трети пол и американски природен газ, вие няма как да не повярвате в това. Тогава дори и да не ви плащат, ще сте абсолютно убедени, че по-добре да не се къпете, че е по-добре на студено да стоите, само и само да не ползвате лошия руски газ. Защото успешно са ви промили мозъците.
Как се стигна до това положение? Как се стигна до ситуацията, в която фондации като "Америка за България" са основните спонсори на изследвания в областта на обществените науки, на хуманитаристиката, на образованието? Отговорът е обидно прост. Чуждите НПО се настаниха на опразненото от държавата място. Когато държавата отказва да финансира образователни програми, музеи, културни прояви, концерти, конференции, университети, тази работа се поема от чужди фондации. Само че срещу щедро раздаваните грантове, те искат, както обичаше да казва Великият комбинатор Остап Бендер от романите на Илф и Петров - "множество дребни услуги". А колкото и да са дребни въпросните услуги, когато станат множество, оказват голямо влияние. Стипендиантите на чуждестранните NGO-та се превръщат в обикновени агенти за влияние. И как няма да станат такива. Само за един проект, финансиран от чужда НПО и по който ще работят месец-два или най-много три, те ще получат толкова, колкото е годишната им заплата в някой университет.
Има и една много елементарна манипулация с аудиторията. Когато в някоя медия, спонсорирана от чужда НПО, се кани събеседник, спонсориран от същото това НПО, той много често бива представян като университетски преподавател. Само че това представяне не е коректно. Въпросният грантов анализатор трябва да бъде представян именно като човек, чиито средства за съществуване идват основно от чужбински организации. И тогава ние, зрителите, слушателите, читателите, вече ще можем да си обясним защо въпросният събеседник, макар и българин, често защитава позиции, които нямат нищо общо с българския национален интерес.
Да, това не е незаконно. Макар че би трябвало да е незаконно. Между другото в самите САЩ има един чудесен закон за регистрация на чуждестранни агенти. Този американски закон предвижда строг режим за регистрация на фондации и неправителствени организации, получаващи финансиране отвън. Нали постоянно ни повтарят как трябва да прилагаме едно към едно американските практики. Нека приложим веднага тази. От партия "Възраждане" обещаха да внесат такъв законопроект в следващото НС. Да видим дали другите партии ще го подкрепят. Съмнявам се, ако трябва да бъда откровен. Защото много политици, както и много политолози, социолози, журналисти са получавали, получават, а със сигурност и ще продължат да получават грантове от фондации като "Америка за България". Едва ли сами биха отрязали клона на финансовия си просперитет.
Крайно време е властта да започне да работи по въпроса за къмпинг туризма в България, като предприеме стъпки към регулиране. Този призив отправи в интервю за БНР Йордан Ибришимов от Българското кемпер общество. Нарушенията е хубаво да се следят и превантират, технологиите са въпрос на избор , каза той във връзка с намеренията до се..
Националната инициатива "Капачки за бъдеще" представи нова платформа в подкрепа на дарителството и доброволчеството. Успоредно с традиционната си дейност - събирането на пластмасови капачки за детска медицинска апаратури и линейки, доброволците на фондацията популяризират и новата кампания, с която разширяват дейността си - "Човеци за бъдеще"...
До 2030 г. Европейската комисия цели поне 80% от възрастните граждани на Европейския съюз да притежават основни дигитални умения. Идеята е да се насърчи процеса на дигитална трансформация на бизнеса, на институциите и на икономиката. Ускоряването на процеса ще доведе до по-висока производителност и ефективност на работата. И за да не ви звучи..
В навечерието на Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май, Пето бригадно командване в Плевен организира празник за жителите на града. Пред Военния клуб интерес предизвика изложението на въоръжение и бойна техника на Българската армия. Полковник Иван Вълев, командир на Пето бригадно командване обясни: "Втора..
Академията за изучаване на иврит съобщи на бившия израелски заложник Ярден Бибас, че променя името на вид оранжева пеперуда от "Кетмит Йерусалим" на "Кетмит Ариел" в чест на четиригодишния му син Ариел, който беше отвлечен от "Хамас" и убит в Газа. Двете братчета Квир и Ариел станаха символи на борбата за освобождаване на заложниците след..
Дали матурите са реалистичен критерий за оценяване на знанията и уменията на учениците? В дискусията "Матури 2025 – мисията (не)възможна" експерти коментираха проблематичните аспекти на външното оценяване след 7 клас. "Много родители и семейства от много рано планират обучението на децата си спрямо резултатите от външното оценяване. Виждаме..
4400 са акушерките у нас в момента. На 100 000 души се падат 68 акушерки. В ЕС този показател е почти наполовина по-нисък. 48-49 години е средната възраст на практикуващите акушерската професия. В отделни региони обаче тя е много по-висока. Заплатата не е най-важният проблем. Младите момичета, които тепърва трябва да избират..
Две момичета на 14 години са пострадали леко при инцидент с електрическа тротинетка в София. Произшествието е станало снощи около 19 часа...
Не бих си позволил да коментирам това, което знам или не знам за изтребителя Ф-16. Всичко трябва да се случва по съответния ред. Нека на заседанието..
БНР успешно въвежда ИИ за своите програми. От края на април новините в сайта на общественото радио се четат от обучен на български език аватар..