Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съхраняват се материали за милиони левове, повечето от които с висока експозиционна стойност

Хиляди археологически находки стоят струпани на камари в приземието на селско училище. Защо?

Училището в село Леденик е действащо. Специалистите искат общината да им осигури повече пространство, за да изследват и обработват фонда

доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов
Снимка: Здравка Маслянкова

Помещения в действащото селското училище във великотърновското село Леденик днес са хранилище на хиляди археологически находки за милиони левове.

Досега това движимо културно наследство е било съхранявано в сграда от комплекса "Стара Великотърновска митрополия", но е започнала реализация на голям инвестиционен проект и се наложило сградата да бъде съборена.  

Рискът някой да проникне в училището и да краде е нулев, уверяват археолозите доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов от великотърновския клон на Националния археологически институт с музей към БАН. 

"Става въпрос за по-голямата част от тези археологически находки и материали, открити по време на тези вече близо 70-годишни проучвания в Търново", уточнява  Деян Рабовянов.

Времевият обхват на откритията е от праисторията до 19 век.

"Един огромен обем и стои в този склад."

Археологическият фонд включва керамични съдове, каменна пластика, надписи, метални предмети, кост, стъкло.

Този огромен материал е в по-голямата си част с висока експозиционна стойност, подчертава доц. Рабовянов. По думите му материалите трябва да се огледат, разделят и ротационно да се представят.

Археолозите настояват да имат пространство с условие не само за съхранение, но и за последваща обработка, за да бъдат изследвани поместените там предмети.

"Много голяма част от тези находки стоят струпани на огромни камари, с липса на достъп до тях", пояснява доц. Мирко Робов.

Другата половина от приземието, която специалистите искат да ползват, доскоро е била използвана за стопански цели – "като баничарница или вафладжийница".

"Общината трябва да го реши това нещо."

Оттам нататък Археологическият институт следва да се погрижи за подходящи рафтове, осветление и пространство за младите изследователи, които ще работят с находките.

Доц. Робов изтъква, че с минимална лабораторна обработка повечето от находките могат да бъдат излагани.

"Ценни предмети са, с много висока стойност. Останалото ще бъде обработено поетапно, когато условията за това бъдат налице. Цялото фондохранилище трябва да бъде предоставено."

Търновското археологическо дружество е първото в страната. Учредява се през 1879 г. Марин Дринов пък започва да проверява десетките легенди за несметните богатства, заровени на Трапезица.

Днес там археологически проучвания провеждат екипите на доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Залите на Регионалния исторически музей в Русе се превръщат в занимални за децата

За поредна година залите на Регионалния исторически музей в Русе се превръщат в занимални за децата по време на горещите летни ваканционни дни. За поредна година залите на Регионалния исторически музей в Русе се превръщат в занимални за децата по време на горещите летни ваканционни дни. Първото издание за тази година на "Лято в музея" приключи, но..

публикувано на 06.07.25 в 05:30

Домашните любимци след края на войната в Израел

Ако не беше толкова страшно, би било забавно да се види шествие, в което хората водеха към бомбоубежището не само децата си, но и домашните си любимци -  кучета, котки, птички в кафези, хамстери или други животни в клетки. Понякога в скривалището се струпваха повечко животинки и започнаха конфликти между тях. Медиите дълго обсъждаха участта на..

публикувано на 03.07.25 в 17:35
Среща в читалището на Тетевен

Тази година ветераните алпинисти се срещнаха в Тетевен

Миналия месец в Тетевен се състоя традиционната среща на ветерани алпинисти, организирана от тяхното сдружение "Мальовица" . Гости бяха Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков и Кирил Досков, които през 1984 г., в рамките на българската експедиция, изкачват Еверест по Западния гребен.  Подобни срещи има всяка година и са организирани от..

публикувано на 29.06.25 в 13:56
Здравка Шейретова - Столична библиотека

Най-младежкият филиал на Столичната библиотека в район "Студентски" отбелязва 10 години от създаването си

Най-младежкият филиал на Столичната библиотека в район "Студентски" отбелязва 10 години от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития, литературни четения и финал на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“. Един от основните приоритети на най –голямата публична библиотека в..

публикувано на 29.06.25 в 06:28

Над 7000 варненци в подкрепа на защитниците на бездомните животни в града

Във Варна беше създадено Координационен център "Зоопатрули", с цел противодействие на насилието над животните. В кварталите на града ще има представители на структурата, които ще следят да няма посегателства над бездомните животни, за които се грижат. Това разказа за "Хоризонт" Стефан Курдов. "Проведохме среща с ръководството на..

публикувано на 29.06.25 в 05:56
Ангел Бончев с иконата на свети Никифор Прокажения

Чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения във Врачанска епархия

През седмицата в различни населени места във Врачанска епархия посрещат икона с чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения .  Камбаните на храм "св. Николай" във Враца огласиха пристигането на светинята в престолния за епархията град в понеделник сутринта.  Във вторник иконата беше в Мездра, вчера в Бяла Слатина, днес ще бъде в Кнежа, в петък..

публикувано на 26.06.25 в 17:50

"Преди и сега": От ТКЗС до земеделие в тежко състояние

Дядо Момчил от село Ярловица, област Видин, е на 91 години. Той си спомня за времето, когато животът се е въртял около земите, а работата на полето е била с цел прехрана и оцеляване. Разказва как младежите, включително и той, са били карани да обикалят улиците и да агитират хората да се присъединяват към ТКЗС-тата. Баща му отказвал да влезе в..

публикувано на 26.06.25 в 15:18