Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво не знаем за Съединението?

Карта на Княжество България и Източна Румелия преди Съединението
Снимка: Архив

Логично ли е Съединението на България да се случи точно в Пловдив, какво не сме прочели в учебниците по история за следовниците на тази тогавашна обща кауза и какво пропускаме като съвременници в интерпретацията на това "светещо“в националната ни памет събитие?

"Княжество България е автономно княжество и можем да кажем, че това е свободната българска държава, но там се сблъскват много интереси на Русия, на българите в лицето на създаващите се основни политически партии – либерали, консерватори, намесата на Русия довежда до суспендиране на Конституцията, до нарушаване на демократичните свободи, които са основа на Търновската конституция". Това разказа за БНР директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев:

"Тази Конституция противно на очакванията, макар и създадена с руска помощ, въвежда изключителен демократизъм, който не е характерен въобще за Русия. На тази база една голяма част от либералите идват в Пловдив, столицата на една от османските провинции, макар и автономна, но изведнъж се оказва, че в Пловдив се провежда един експеримент, който е много интересен. Когато създават Органическият устав на Източна Румелия, се събират посланиците на великите сили в Цариград, техните помощници и решават, че това е един уникален момент. От една страна може да се създаде Органически устав на една автономна провинция, взимайки модели, които тогава са съществували, но от друга страна са си казали – "Защо да не създадем една държава, която да олицетворява добрите неща в Европа“.

Днес Стефан Шивачев и колегите му очакват стотици посетители да прекрачат прага на красивата постройка на площад "Съединение", където се съхранява паметта за случилото се преди 137 години, за да разказват и показват за пътя към българското единство.


"За да разберем саможертвата на подвига на всички, които са оставили костите си заради нашата свобода, ние трябва да видим и срутването на народа в този върховен миг, когато живеем своя втори нов и различен живот". Това коментира в интервю за предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Любомир Котев, писател и журналист, бивш кореспондент на БНР в Ямбол. Той е автор на "Записки по записките на Захари Стоянов“, а сега издава "Затвори или българщината“ (Трети том):

"Захари Стоянов е велик човек, велик българин от мащаба на Левски, Ботев, Каравелов, на най-великите ни революционери, който до ден днешен не е получил заслуженото признание заради полемиката с Благоев и заради прословутото русофобство. Всъщност той самият блестящо казва – "Аз не съм русофоб, аз съм тиранофоб". В това си поведение той следва не друг, а някои от великите руски революционни демократи, едни съвършени интелектуалци. Той следва тях, защото те също са тиранофоби, също са врагове на императора".

Цялото интервю със Стефан Шивачев и Любомир Котев можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Недит Георгиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Ходещо" оръжие на бъдещето

Дронове в небето, а вече и роботизирани кучета на земята за военни употреби има. Те охраняват стартовата космическа площадка на НАСА. Американската армия вече има тестови модели. Дори Китай ги разработва. В България също има млади умове, които се занимават с това как тези военни средства да стане по-сигурна, без това да нарани човека ...

публикувано на 20.05.24 в 18:26
Проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация

Проф. Веселина Вълканова: Журналистите трябва да са на фронтовата линия при обществото, а не при политиците

Журналистите трябва да са на фронтовата линия и при обществото, а не при политиците. Това каза пред БНР проф. Веселина Вълканова, декан на  Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), която  "Журналистиката би трябвало всеки ден да поставя към политиците най-високите изисквания и да им напомня, че са там, за да осигуряват..

публикувано на 20.05.24 в 15:36

Извънредно се събират ректорите да решат ще има ли протест

Съветът на ректорите ще проведе извънредно заседание в 14.00 часа, на което ще се реши дали държавните университети в цялата страна ще затворят врати следващия понеделник заради неактуализирани възнаграждения от 2023 г. Ректорите ще обсъдят и взетите решенията след срещата с финансовия министър Людмила Петкова, на която бяха обещани до края на..

публикувано на 17.05.24 в 10:51

Над 60% от българите не са участвали в нито една културна дейност през 2023 г.

Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Това е една от организациите, които стоят зад индекса "Достъп до култура за 2023 г.", който ще бъде представен днес. "За втора поредна година..

публикувано на 17.05.24 в 10:21

Влиза в сила забраната за реклама на хазарт. Кои са подводните камъни?

Влиза в сила забраната за реклама на хазарт в медиите и на определени обществени места. Измененията в закона целят да ограничат рекламата на хазарт, както и на достъпа до хазартни игри на отделни категории лица. Въвеждат се и нови процедури за изплащане на печалбите. Тези промени са позитивни, но изискват строг контрол . Всяка..

публикувано на 17.05.24 в 09:37

Волфганг Шюсел: Реалистично е до края на годината Австрия да вдигне шенгенското вето

До края на годината е напълно реалистично Австрия да вдигне шенгенското вето, прогнозира в интервю за БНР бившият канцлер на Австрия Волфганг Шюсел.  По негова идея от печат излезе първото специализирано издание за външна политика European Voices с фокус върху бившите социалистически страни.  Австрия няма да бърза с решение за пълноправното..

публикувано на 16.05.24 в 16:48

Учени: България не знае с какви стратегически суровини разполага! Няма дори геоложка служба

Учени настойчиво призовават за приемането на Националната научна програма за критичните и стратегическите суровини . Идеята беше лансирана от БАН и университети миналата година, но няма развитие. Със сигурност в България има от съвременните суровини, необходими за развитието на новите технологии , твърди проф. Ирена Пейчева от Геологическия..

публикувано на 16.05.24 в 12:06