Елена Йончева: Президентът посочва слабите места в държавата

ЕК прие акт за медийната свобода. В новия регламент са включени клаузи срещу политическа намеса и шпиониране, а също и фокус върху стабилността и независимото финансиране на обществените медии. Предложеният регламент включва още прозрачност на собствеността и на държавните реклами. Предвидено е и създаване на нов европейски борд за медийни услуги, който ще включва национални представители на медиите.

Това е само законопроект. Предстоят дебати, ще видим кое ще бъде прието и кое ще отпадне. Целта на новите правила е да се осигури по-голяма независимост на журналистите. Това обясни в ефира на БНР Елена Йончева, която е журналист и евродепутат от ПЕС.

Още през 2020 година Йончева провежда разговори по темата с комисар Вера Юрова, която е вицепрезидент на ЕК. "Досега комисията предлагаше т.нар. меки мерки – насоки, указания и препоръки, които нямат никакво правна сила. Оставаше единствено на добрата воля на държавите членки дали да се съобразяват с тези стандарти или не“, допълни тя в ефира на предаването "Хоризонт за вас".

Медийната свобода е сред основните ценности на ЕС, напомни Йончева. „Договорите на общността обаче не предвиждат конкретно правно основание, на което да стъпи това. Хипотезата е, че за да се присъединиш към ЕС, трябва да имаш медийна свобода, но няма ясен отговор какво се случва, ако се влоши тя след това. Журналистиката започва да се превръща в ПР структура и в пропаганден орган. Общество, което не е добре информирано, може да бъде манипулирано"

Темата за дезинформацията излезе началото със старта на военната инвазия в Украйна. Няма легална дефиниция за фалшива новина, защото няма законодателство по тази тема, напомни Йончева.  "ЕС ги определя като съзнателно измислени истории, чиято цел е да манипулират читателите. Има правила, които са установени още в Мюнхенската харта от 1981 година. Те важат и до днес, но не са оформени като законово предложение".

САЩ въведоха през 2003 година понятието "патриотична журналистика", за да опишат случващото се в Ирак, напомни Йончева. "Тя е отразяване не на обективната действителност, а на това, което медията или държавата, счита за правилно. Това е пропаганда".

Трудно е да се каже дали има реалистична картина за случващото се в Украйна, смята журналистката. "Имаме едностранно представяне на конфликта, опростяване и липса на контекст. Това води до невъзможност да се намерят правилните инструменти за разрешаването му. Насърчава се омразата. Голяма част от европейските политици виждат врага такъв, какъвто искат да бъде, а не какъвто е".

Преди дни имах възможността да попитам господин Борел- комисарят по външна политика, каква е стратегията на ЕС   да бъде спрян този военен конфликт, разказа Йончева. "Той ми отговори, че целта на Съюза е да помогне на Украйна, а не да спре войната и че тя ще бъде решена на терен с военни средства. Но вчера започна да говори за дипломатическо решение. Всички ние сме активни граждани и от позицията ни зависи какво ще направят и политиците".

Като председател на контактния съвет по миграция и убежище, Елена Йончева коментира и въпроса със засилващия се мигрантски  натиск по южната ни граница. Тя обърна внимание на призива на президента Радев службите да работят по проблема, защото иначе няма как да влезем в Шенген.

"Президентът посочва слабите места в държавата. Тези, които управляват, трябва да вземат необходимите мерки. Темите за бежанците и за Шенген все пак са отделни. Управлението на миграционните процеси е нещо, което българските власти трябва да правят и извън контекста на Шенген. Това е дългосрочна политика, която трябва да се развива. Ние сме изпълнили всички условия за влизане. Приемането ни е свързано с различни политически въпроси. Дълги години основният проблем беше нивото на корупция. А сега добавяме и тази неспособност за справим с миграционната вълна".

Всички бежански потоци съществуват, защото каналите се покровителстват, обясни Йончева. "Всичко това се знае, но се взимат само половинчати мерки. Важна е и политиката на Турция".