Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дармендра Канани и Филип Лаусберг пред БНР: По-високи лихвени проценти няма да овладеят инфлацията

"За здрава икономика трябва целево подпомагане на уязвимите групи"

Снимка: Pixabay

На прага на тежката зима новините, че има леко забавяне в темпа на инфлацията в няколко големи държави не звучат особено обнадеждаващо. Ако данните за Съединените щати, Великобритания и дори за Германия се оказаха неочаквани за анализаторите, у нас никой не се изненада, че индексът през август достигна до рекордните 17,7 на сто на годишна база.

Икономистите са разединени в мненията си дали затягането на лихвената политика дава вече ефект, но са единодушни за това, че правителствата трябва да намерят начин да подпомогнат най-уязвимите социални групи и предприятията, засегнати от неимоверно високите цени на енергоносителите.

Дармендра Канани от неправителствената организация "Приятели на Европа" и Филип Лаусберг от брюкселския мозъчен тръст Център за европейска политика са събеседници по темата в предаването "Събота 150".

"Глупостта нарушава понякога установения ход на нещата и позволява да започнете нещо ново", пише гигантът на американската словесност Джон Стайнбек в романа си "Зимата на нашето недоволство". Предстои ни тежка зима с висока инфлация и много хора вероятно ще се опитат да намерят поука от причините за направените в миналото грешки. Сред тези причини, както пише Стайнбек, са корупцията и моралният упадък.

"Когато съзнателно правиш бизнес с нелиберален лидер и не обръщаш внимание на съветите да се освободиш от енергийната си зависимост от него, и в продължение на 10 години не правиш нищо, сега всички плащат цената за тази липса на лидерство и на правилни решения, а не такива, които се отнасят само до нечий собствен двор. Време е да си научим уроците. Първият е да не разчитаме на икономически теории, които не отчитат историческото време, в което живеем. Също така трябва да действаме бързо, с алтернативни източници, за да стабилизираме енергийния пазар. Трябва да помислим и за икономически буфери", коментира Дармендра Канани.

Според него бързите решения за овладяване на енергийна криза трябва да бъдат съчетани с визионерство: 

"Бързината при намирането на алтернативни източници на енергия не бива да води до сключване на лоши сделки. Необходимо е да сме сигурни, че работим със страни, които инвестират в зелени решения - например, в зелен водород, както и в други видове възобновяеми източници. Например в соларна енергия".

Канани смята, че има краткосрочни мерки, които биха могли да помогнат на домакинствата и бизнеса да не изпаднат в крайна бедност.

"Мисля, че правителствата трябва да се намесят с мерки в помощ на домакинствата, за да посрещат те енергийните си разходи. Трябва и да се предприемат радикални действия, свързани с енергийните доставчици, някои от които сега печелят повече от всякога и дори не са си представяли, че могат да печелят толкова. Междувременно не бива да забравяме и за борбата срещу климатичните промени… Високите постъпления на енергодоставчиците трябва да бъдат насочени към правилните социални и бизнес групи, за да се постигне реално овладяване поне частично на високата инфлация. Трябва и да е сигурно, че страните членки ще използват тези средства, за да подпомогнат пряко потребителите, а не за други мерки. Домакинствата трябва да усетят незабавно, че се облекчава бремето им с поскъпването на издръжката на живота".

Което не се изразява единствено в скъпата енергия, но и в свързани с нея сектори - като транспорта. Друг сериозен фактор за високата инфлация са скъпите хранителни продукти, допълва Филип Лаусберг:

"Може например да бъдат предложени стимули за намаляване на потреблението на енергия - нещо като субсидиране на потреблението до определено количество. Това е подходящо за малки семейства или за социално уязвими хора. Идеята е над въпросния праг енергията да се плаща на по-висока или направо на пазарната цена. Също така може да се субсидира работата от вкъщи. По този начин човек, избрал да работи от дома си, получава повече пари, но не се налага отоплението на две помещения - на офиса и на дома".

Други мерки са вече обсъжданото намаляване на температурата в обществените сгради, дори в плувните басейни, както и целеви фискални политики. Например в Германия:

"В основни линии за ресторантите и всички останали елементи от хранителния бизнес получиха намаление на данъка върху добавената стойност. Налогът е намален до 7 процента, а обикновено в Германия той е 18 или 19 на сто. Така се намаляват цените за крайните потребители. Общественият транспорт също е субсидиран. За първи път в Германия беше изпробван този подход за билета за 9 евро месечно. Това помага срещу инфлацията и за овладяване на енергийната криза. Всеки използва билета и така се намалява потреблението на петрол, защото вместо автомобилите си, хората използват обществен транспорт". 

Което има и своя климатичен ефект, коментира Лаусберг, според когото в различните държави има и индивидуални фактори, които водят до високата инфлация - зависимостта от природен газ е очевидният, но идват и други - доколко индустрията е подготвена с резервни планове за действие, каква е структурата на икономиката, доколко икономическите мерки за овладяване на кризата в следствие на пандемията са проработили или са напомпали допълнително инфлация.

"И накрая, както в много страни, така и в Германия, се осигурява помощ за компаниите, които страдат от високите енергийни цени. Тук правителството им осигури евтини кредити чрез държавната банка за развитие, за да не фалират само защото не могат да платят няколко сметки".

Което би имало ефект не само върху структурата на икономиката, но и върху техните кредитори - основно банките, коментира Лаусберг. Дармендра Канани допълва и необходимостта от друг подход - отчитането на регионалните различия:

"Има семейства, които вече живеят в най-лошите възможни условия. И тук ясно се вижда разделението между Западна и Северна Европа от една страна и Източна и Южна от друга. На това трябва да се обърне сериозно внимание - защото в Източна и в Южна Европа ще има много повече семейства, които ще понесат по-тежко удара от кризата, отколкото семействата в Западна и Северна Европа, защото нивата на доходите им са много различни". 

И двамата експерти са категорични, че увеличаването на лихвените проценти не е достатъчна мярка за овладяване на инфлацията, а за да се запази здравината на икономиката в която и да е държава, е необходимо целево подпомагане на уязвимите групи в краткосрочен план. Въпреки това - недоволство ще има, предупреди Лаусберг:

"Белгийският премиер каза наскоро, че се опасява, че иде "зима на недоволството" - ако хората не могат да плащат сметките си, ще излязат по улиците и ще протестират", което по никакъв начин не трябва да отклонява Европа от подкрепата й за Украйна, тъй като руската война там е в основата на икономическите трусове на Стария континент, допълни Филип Лаусберг и както пише Стайнбек в "Зимата на нашето недоволство" - "да живееш, значи да имаш следи от рани".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кипър е усвоил 100% средствата от европейските фондове за периода 2014-2020 г.

Кипър е усвоил 100% средствата от европейските фондове за периода 2014-2020 г. и е над средното за ЕС ниво за сегашния период 2021-2027 г., съобщиха от финансовото министерство при представянето на годишния доклад на Европейската сметна палата. Кипър е получил почти 1,3 млрд. евро от европейски фондове през последните четири години и "нито едно евро не..

публикувано на 24.11.25 в 16:18

И в Силистра подкрепиха националния протест на КНСБ

Служители на Националния осигурителен институт и на Дирекция "Социално подпомагане" в Силистра излязоха в обедната си почивка, за да подкрепят националния протест на КНСБ в столицата. Исканията им са за по-добри условия на труд и по-високи заплати в обществения сектор.  Протест на КНСБ с искане за достойно заплащане в обществения..

публикувано на 24.11.25 в 16:10

КТ "Подкрепа" - против отварянето на училищните дворове в големите градове за външни хора

Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" се обяви против  отварянето на училищните дворове за външни хора в по-големите градове като София и Пловдив. Подходът на български общини и кметове да нареждат училищните дворове да се отварят за гражданите извън учебните часове заради дефицита на спортни и открити пространства в големите градове води до..

публикувано на 24.11.25 в 16:01
Мила Ненова

Директорът на БАИ Мила Ненова е освободена от поста

Директорът на Българската агенция за инвестиции Мила Ненова е освободена от поста, съобщиха от Министерството на иновациите и растежа, без да посочват мотиви. За изпълняващ длъжността е назначен Ангел Иванов , за когото се съобщава, че има дългогодишен управленски опит в държавната администрация, включително в сферата на инвестициите. Бил е и..

публикувано на 24.11.25 в 15:21
Президентът на САЩ Доналд Тръмп

Тръмп загатна за голям напредък в преговорите за мир в Украйна

Основният проблем след разговорите за мир в Женева е искането Украйна да се откаже от свои територии, заяви президентът Володимир Зеленски. В същото време американският му колега Доналд Тръмп загатна, че преговорите са постигнали голям напредък.  Президентът на Украйна заяви, че основният проблем за Киев, на фона на усилията за постигане на..

публикувано на 24.11.25 в 15:10
Ивайло Иванов

Ивайло Иванов: Европа иска Украйна да се развива като суверенна държава

Това което е приемливо за Украйна и за Европа е абсолютно противоречиво на руските интереси. Трябва да се направи така, че да прехвърлим натиска от Украйна към Русия и тя да е тази, която трябва да избира дали да приеме този мирен план, коментира в интервю пред БНР Ивайло Иванов, политолог и международен анализатор. ОТ Вашингтон и Киев..

публикувано на 24.11.25 в 14:57

Новите минимални европейски ставки за тютюневите изделия могат да вкарат 1.5 млрд.лв. в хазната, ще спасят и животи

Ако България приложи още през 2026-та новите минимални европейски ставки, това би донесло 1.455 млрд лева допълнителни приходи, би намалило броя на пушачите с около 370 хиляди души и би предотвратило около сто хиляди смъртни случая в дългосрочен план,  сочат данните, предоставени на различни институции у нас от  Коалицията за живот без тютюн и..

публикувано на 24.11.25 в 14:50