Думи на Алекс Поуп - редактор в Straat - най-големият като площ музей за графити и улично изкуство в света, който се намира в Амстердам, Нидерландия.
В началото на месеца Алекс беше в България за лекция и филмова прожекция, организирани от Sofia Graffiti Tour, които ви представихме и в "Изотопия". Въпросният филм, озаглавен "Короната на краля" проследява пътят на първите холандски "крале" - най-изявените графити артисти в първите десетилетия на сцената в Нидерландия. След прожекцията в Дома на киното нашият собствен редактор Константин Мравов имаше честта да проведе дискусия с Алекс Поуп, посветена на видяното - а именно - една история за развитието на графитите като начин на изразяване и мотивацията на артистите - от анархистките корени до платените поръчки за реклами и пътят на уличното изкуство към музеите. Разговорът представляваше и представяне на работното място на Алекс – бивши индустриални складове на доковете в Амстердам, където днес на 8000 кв.м. площ човек може да види събрани произведения на някои от най-добрите улични художници в цял свят.
Холандският град е и една от родините на графитите в Европа, затова и първият въпрос засяга настоящето на някои от пионерите на това изкуство в Амстердам.
„DELTA, който е смятан за може би най-великия графити артист в Амстердам, все още рисува доста товарни влакове с емблематичния си триизмерен стил. SHOE също излиза от време на време. Някои от участниците във филма вече са покойници, такъв пример е HIGH. Други като RHYME (Райм) са активни, макар и не толкова, колкото преди. AGAIN не е спирал, даже седмица преди да дойда в България видях ново негово парче.“
Роден си през 1984 г. Какво беше да израснеш в град, оцветен с графитите на всички тези хора?
Повлия ми много. Във филма видяхме някогашната графити галерия в близост до площад Ватерло. Когато бях на 4 и живеехме наблизо, аз нямах никаква представа от графити, изкуство и вандализъм, но карах баща ми да ме води там заради цветовете. Това остана в мен и сега имам късмета да съм тук като представител на Straat (Страат) - музей за графити и улично изкуство. Помня и моменти от живота ми - например, когато завършвах бакалавърската си степен, бях на 20 и нещо и се чудех - "Дали не съм прекалено стар за такива неща", но както и много артисти обясниха във филма - графити културата е като вирус, хваща те и не те оставя.
Днес в София едни прекрасни хора, които взеха участие в нашата лекция, ни заведоха да ядем бургери за обяд. Там имаше прекрасен графити-стенопис и с него ще помня това място винаги. Този графити-вирус ме хвана много рано благодарение на графитите до площад Ватерло. Това беше много преди общините да започват да отдават пространства за законно рисуване и затова беше една естествено възникнала графити галерия на открито. Без да съм го осъзнавал тогава, тези артисти са направили нещо монументално. А аз бях само едно хлапе, което молеше баща си да останат още 10 минути.
И днес работиш за може би най-големия графити музей в света. Успявате ли да преставите това амстедрамско графити наследство?
Със сигурност е най-големият като площ, разположени сме на 8000 кв.м. в стар индустриален склад, но се стараем да не се фукаме прекалено много. Има отделно пространство за амстердамските графити, първият човек, който направи инсталация в нея, беше SHOE. Издадохме и книга с графити - "Amsterdam on tour" (Амстердам он тур), която обхваща първоначалния период от 1975 г. до 1985 г. Обсъждаме и други колаборации с артистите от този период.
Този първоначален период е пряко обвързан с пънкарската субкултура - артистите са анархисти и този политически нюанс отличава европейските графити от пионерите в Съединените щати. Останала ли е някаква част от пънка в днешната амстердамска сцена?
Трудно е да се каже. Самият град се промени. Много графити артисти и ценители се гордеем с пънк-корените на нашата сцена и това, че не сме копирали случващото се в Ню Йорк, каквото представлява началото на графитите в много други страни. Но днес Амстердам е много по-малко пънкарски, отколкото е бил през 70-те. Промените са и за добро. Понякога хората романтизират образа на стария Амстердам, но съвсем не беше перфектно място.
Днес градът и особено центърът са една от най-големите туристически забележителности в света, заради цялата си история и възможностите за забавление. Какво място имат графитите - от една страна в туристическия облик на Амстердам, а от друга - в представата за града на собствените му жители?
Туризмът винаги е бил определящ за Амстердам. От много години аз организирам и специални обиколки, посветени на уличното изкуство в града. Ясно си спомням две над 70-годишни американски пенсионерки, които обикаляха Европа и ми казаха, че където и да отидат се включват в кулинарна обиколка и в такава на уличното изкуство. Така, според тях, най-добре се опознава ново място.
А сега нашият музей ни се намира на северните докове - стари индустриални пространства, изоставени от корабната индустрия при фалита й през 70-те. Първите хора, които отиват там впоследствие са артисти, които окупират студийни пространства. Мястото по естествен път се превръща и в графити галерия. В днешно време такива пространства привличат много хора. По света има доста подобни примери, в които графитите и уличното изкуство са облагородили градски райони, които са били изоставени или не са имали добра репутация. Сега това са туристически дестинации.
В рамките на музея ви и на тези обиколки, колко трудно е графити сцената да бъде представена на хора извън нея, независимо местни или туристи, в контекста на изкуството да придадеш стойност на нещо, което масово се възприема само като вандализъм?
Най-напред е важно да знаем, че човечеството винаги е документирало живота си върху стените на общите пространства. Пещерните хора са го правили, римляните и египтяните също. Надписите и рисунките по стените на миналото имат голяма стойност. Естествено е за хората да се изразяват по този начин, да споделят мнение за политиците или пък за лудата си съседка, или пък да кажат на света, че сърцето им е разбито, например.
Що се отнася до традиционно разбираната съвременна графити култура, самото й начало в Съединените щати има огромен социален, икономически и исторически контекст, за който можем да си говорим до утре сутринта. Ако си тийнейджър на онова място и в онзи момент, много е вероятно в твоя живот да няма нищо по-хубаво от рисунките и надписите по с тените. А дори да не си - те са нещо, което говори на човека по естествен път, а за някои е и достъпно занимание, в което могат да се включат. Може да се превърне и във врата към успех в света на изкуството, към професионални заминания в сферата на графичния дизайн. Когато дадеш на хората малко от този контекст, така за тях става по-лесно да разберат цялата графити култура.
И както във всяка сфера на изкуството, тук също винаги стои субективния въпрос за стойността. Как вие подбирате нещата в постоянната колекция на вашия музей за графити и улично изкуство?
Както при много други музеи, колекцията ни е много по-голяма от това, което сме изложили. Имаме отделно пространство, където съхраняваме притежанията ни. Работата на нашия куратор Давид Роос е много трудна, защото получава безброй имейли всеки ден, в които пише "Здрасти! Аз съм графити артистът Хикс от държавата Игрек, това ми е портфолиото, искам да ме включите в музея". А музеят ни е млад, отворихме през октомври 2020, затова предполагам, че тези имейли ще се увеличават и за нещо ще става още по-трудно да избира. Но Давид има и собствен списък от артисти, които иска да включи, сега има фокус върху жени-художнички.
Искаме да представим различни жанрове от световната графити и стрийт-арт култура, но това да става органично. Определящ пример е свръзан с един артист, който е част от нашата колекция - художник от Барселона с псеводним - TREZE (Тресе). Изключително талантлив художник, ако не сте го чували - проверете го. След смъртта му разместихме някои от неговите платна, за да освободим пространство до тях за картина на неговата вдовица, която също е артист. Мисля, че няма по-добър пример от нейния за художник, който има естествено място в нашата колекция.
Още кадри от Straat вижте в галерията. Горният разговор е част и от епизода "Холандски графити, софийски бар и с Волга през Европа" на подкаста на "Изотопия", който може да следите за още жизнеутвърждаващи истории.
За седма поредна година голямата поляна край река Видима до троянското село Дебнево ще събере изтъкнати музиканти от България и чужбина. Фестивалът започва на 30 юли и ще продължи до втори август. Културеният форум носи името JAM ON THE RIVER. Подготвили сме много музикални изненади за нашите гости, разказа пред БНР организаторът..
Творци от 8 до 81 години участваха в 40-ото издание на пленера по рисуване във Вършец . Той се проведе през миналата седмица и завърши с изложба на създаденото от 20-те художници от региона. Картините бяха изложени в двора на къщата на Съюза на българските художници в курортното градче. Освен създадените над 70 картини и творби, по-важното за..
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..