Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Антизападната реторика възпроизвежда съветските стереотипи и идеологеми на затвореното общество"

Лев Гудков, "Левада център": Войната със Запада предизвиква по-скоро потиснатост, отколкото еуфория

Перспективата за военно поражение разрушава основите на легитимността на Путин, смята ръководителят на аналитичния център

Лев Гудков
Снимка: Личен архив

Почти половината руснаци смятат, че трябва да започнат мирни преговори. Перспективата за военно поражение руши мита за втората по сила армия в света и съответно основите на легитимността на Путин.

Това мнение изрази в интервю за БНР Лев Гудков, научен ръководител на "Левада център". 

Как се промени отношението на руснаците към така наречената “специална военна операция” седем месеца след началото й?

"На повърхността нищо не се е променило. Подкрепата е достатъчно стабилна. Ако през март тя достигна пикови стойности от 83%, след това намаля до 75 на сто и се задържа на това равнище. Регистрираме колективна, демонстративна лоялност и усещане за липса на алтернатива." 

По думите на Гудков е въведена тотална цензура.

"Закрити са повече от 200 популярни медии, в това число интернет сайтове и няколко хиляди блога. Затова мнозинството руснаци, около две трети, получават картината на реалността само от федералните телевизионни канали. А това е много агресивна демагогия и по своему ефективна пропаганда. Малко са онези, които могат да заобикалят забраните, но броят им все пак расте. Ако през март бяха едва 7-8%, сега са около 20%. Това са предимно по-образованата част от населението и младите хора, които се справят по-добре с компютрите. 

Основната маса, разбира се, се оказва или в информационен вакуум, или под влиянието на пропагандата. Не искат война, но в същото време няма никаква активна съпротива. И това е най-важното. Независимо от страха от голяма война и усещането за нечиста съвест, се идентифицират с държавата. За мнозинството руснаци не съществува никакво друго самоопределение, освен като поданици на държавата." 

"Има 15-20%, които са против Путин, но те не са организирани, намират се под постоянен натиск от страна на полицията и под заплахата от репресии и фактически не влияят на общественото мнение", подчертава Лев Гудков. 

"Затова на повърхността действително получаваме лоялистки или конформистки отговори. На по-задълбочено равнище имаме преди всичко състояние на тревога. Изключително силна тревога, ужас, шок, депресия, потиснатост и възмущение, съчетани, разбира се, с чувство на гордост от демонстрацията на сила. Не наблюдаваме обаче еуфория както след анексирането на Крим през 2014 г."

Промениха ли се обществените настроения след обявяването на военната мобилизация на 21 септември?

"Много се промени емоционалният фон. Ако по-рано негативните чувства от една страна и от друга - чувствата на гордост и удовлетворение от политиката на денацификация или борбата със Запада бяха равнопоставени, в края на септември установихме рязко увеличение на ужаса и тревогата. Защото никой не вярва, че мобилизацията е частична. Хората мислят, че властта лъже, както винаги, и че мобилизацията ще бъде пълна. Т.е. войната дойде в Русия. Семействата и роднините на мобилизираните просто се страхуват. Освен това рязко падат семейните доходи, защото хората се откъсват от ежедневието си." 

"Ясно е, че властта беше принудена да обяви мобилизация, че това е симптом ако не за военно поражение, то поне за безнадеждно продължаване на войната и за превръщането й от война, както си мислеха - срещу слабата Украйна, във война срещу целия Запад. Казват го и пропагандата, и самият Путин, и хората го възприемат така. Това е преход към конфронтация със Запада, т.е. с най-развитите страни. Ясно е, че залозите се повишават и се появява страхът от ядрен удар." 

Възможно ли е усещането, че Русия воюва със Запада, който иска да я унищожи, да предизвика патриотична консолидация и допълнително да стимулира руснаците да отиват на фронта, за да защитят родината си?

"Не. Мисля, че разговорите за война със Запада предизвикват по-скоро чувство на потиснатост, отколкото еуфория. Първо, това е усещането за предстоящо поражение. Особено на фона на настъплението на украинската армия и изтласкването на руските войски от регионите, които прибързано бяха обявени за част от Русия. Макар че само около една четвърт от хората следят внимателно настъплението на украинците, това мнение започва да се разпространява по неформални канали. Това е бавен процес, но той е в ход. И усещането за провал на цялата военна операция се засилва." 

"По последни данни от края на септември почти половината руснаци смятат, че трябва да започнат мирни преговори и че проблемът не се решава с военни средства. 44 процента обаче смятат, че войната трябва да продължи до пълна победа. За мирни преговори са по-младите и по-образовани хора, за продължаване на войната - по-малко образованите, жителите на провинцията и възрастните хора, които не са застрашени от мобилизация.

На фона на лошите новини от фронта чеченският лидер Рамзан Кадиров и основателят на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин остро разкритикуваха военното ръководство на страната. А федералните телевизионни канали застанаха на страната на Кадиров и Пригожин срещу военните. Какво означава всичко това?

"Разбира се, това е симптом за вътрешно напрежение, за известна паника в ешелоните на властта, растящо недоволство от цялата политика на Путин и предстоящ конфликт във властта." 

Конфликт между кого във властта?

"Между партията на ястребите, които са за продължаване на войната и умерената част от генералитета. Разбирали са рисковете, не са искали да воюват, но са започнали заради чист конформизъм. Военната машина винаги се подчинява. Генералитетът беше и против чеченската война, осъзнавайки колко е безумна. Въпреки това воюват така, както умеят. 

Кадиров и Пригожин все пак са извънсистемни политици. Във всеки случай те са извън военната и силовата бюрокрация. Върви борба за влияние. Не е толкова важно какво казват. Важното е, че това излиза в публичното пространство. Това че федералните канали го допускат е признак за известно отслабване на контрола над висшия ешелон на властта. Не са само Кадиров и Пригожин. Друга песен запяха и главните ни пропагандисти." 

Ваши колеги все по-често говорят за разкол сред елитите, за това, че президентът губи позиции и т.н. Други, например Андрей Колесников, когото добре познавате лично и който беше гост в ефира на “Събота 150” преди няколко седмици, са на мнение, че в момента Путин е съсредоточил в ръцете си повече власт, отколкото преди така наречената “специална операция”. Какво е вашето мнение?

"Мисля, че Путин губи контрол. Безусловно. Не се справя. Но концентрирайки в ръцете си всички инструменти на властта и поемайки пряка отговорност за воденето на военните действия, той поема отговорност за цялата политика. Нещо, което преди избягваше и държеше винаги до себе си бушони и това беше важно. Той отговаряше за символичната част на политиката, за авторитета на Русия. А за вътрешната политика и за неспособността да се решат социалните проблеми винаги е отговаряло правителството. Сега, поемайки ролята на главнокомандващ, той става обект на, засега, косвена критика. Но мисля, че това е само началото. Той става уязвим. Особено пред перспективата за евентуално военно поражение." 

Казвате, че това е само началото. Какво следва или е рано да се каже?

"Засега е рано да се каже, но по принцип военните поражения в Русия винаги водят до остра политическа криза и намаляване на доверието. Така беше и след Афганистан, и след Чечения." 

На церемонията в Кремъл по подписването на договорите с така наречените нови субекти на федерацията президентът Путин произнесе реч с продължителност около 40 минути. Над 90 процента от тази реч бяха посветени на заплахите за Русия от Запада и най-вече от Съединените щати. Доколко е важен за Владимир Путин образът на външния враг?

"Изключително важен! Образът на врага е единственият консолидиращ фактор. Затова идването на Путин на власт беше съпроводено от цялата демагогия около врага. Отначало беше тероризмът, включително международният. А от 2004 г., от първия Майдан, Оранжевата революция или Революцията на розите, акцентът постепенно се измести към експанзията на Запада. През 2007 г. това  се превърна в държавна доктрина, която Путин изложи в знаменитата си мюнхенска реч. Оттогава стана основа на държавната политика. 

В този смисъл антизападната реторика не е нещо ново за населението в Русия. От една страна тя възпроизвежда всички съветски стереотипи и идеологеми на затвореното общество за борбата между двете системи. От друга страна е много важна като постоянна заплаха за сигурността, която поддържа консолидирането на хората около властта. Това също така е средство за дискредитиране на либералите, реформаторите и демократите. 

Идеята за стабилност включва в себе си защитата от външна заплаха. Силна армия, възраждане на Русия като велика държава, авторитет на международната арена, защото Русия отново става силна, и прочие. Затова перспективата за военно поражение разрушава мита за втората по сила армия в света и съответно основите на легитимността на Путин." 

Твърдите, че мнозина руснаците изпитват някакво чувство за изключителност и превъзходство над останалите. От друга страна говорите за национален комплекс за непълноценност. Това двете страни на една монета ли са?

"Комплексът за превъзходство и комплексът за непълноценност са едно и също нещо, погледнато от различни страни. Чувството за превъзходство е компенсация за бедността, зависимостта от властта, безправието и унижението. Да, живеем лошо. Да, бедни сме. Бихме искали да живеем като в нормалните страни. За нормални се смятат европейските страни и Съединените щати. За сметка на това обаче ние сме духовни, имаме традиции, героична и велика история, няма от какво да се срамуваме и най важното: ние сме победители над фашизма във Втората световна война. Това създава противоречиво, но в същото време много устойчиво масово съзнание."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12