По следите на лекарствената грешка - кой по веригата бърка?

За България няма такива данни. Т.нар. медикаментозни грешки не се докладват, поясни в предаването "Хоризонт до обед" Велина Григорова, председател на Фармацевтичния съюз.

Лекарствената грешка може да е свързана с предписването, отпускането и приложението на лекарства, уточни Григорова.

По думите ѝ много голяма част от тези лекарствени грешки не водят до животозастрашаващи състояния на пациента, тъй като са хванати в по-ранен етап.

Нечетливото изписване на рецептите е една от причините за лекарствени грешки. Затова и се препоръчва електронното предписване.

• Фармацевти и лекари кръстосват шпаги за хартиените рецепти

Общопрактикуващият лекар д-р Мирослав Спасов обърна внимание върху изискването за изписване на всички рецепти по електронен път, което в практиката е неприложимо.

Според Велина Григорова опцията за хартиена рецепта в извънработно време остава. Фармацевтичният съюз е настоявал единствено антибиотиците да се изписват само електронно.

"Неблагополучия могат да се получат както от наша страна, така и в самите аптеки. На мен лично ми се е случвало да искам един медикамент, а отсреща фармацевтът да ми предлага съвсем друго лекарство, от различна химико-терапевтична група", коментира д-р Спасов пред БНР.

Гражданите също преиначават предписанията, които получават от личните лекари, каза още той.

"Към нас има нееднократно обвинения, че сме отговорни за антимикробната резистентност и безотговорното изписване на антибиотици. Въпросът е защо толкова много антибиотици се продават в България и къде се къса веригата. Аз съм бил свидетел как най-спокойно всеки един от опашката си иска някакъв антибиотик. Самите фармацевти препоръчват, примерно за едно гърло, без преглед от лекар и без да се знае точно какво му е на този пациент", изтъкна още Мирослав Спасов.

• Велина Григорова: Хората имат неравен достъп до фармацевтични грижи