Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нито веднъж официален празник у нас не е определян след обществено допитване или предложение от обществото, винаги са били налагани от държавата

Историци предлагат: Без национален празник за 10 години! Да се види коя дата е най-почитана

От 1879 г. до 1990 г. страната ни не е имала национален празник, а само официални празници

Снимка: БГНЕС

България да няма национален празник през следващите десет години, а само официални дати в календара. По този начин ще се разбере коя дата се почита най-сърцато, за да стане националният ни празник. 

Предложението е великотърновските историци проф. Петко Петков, проф. Милко Палангурски и проф. Пламен Павлов. Идеята ще бъде обсъдена на научна конференция във Великотърновския университет с участието на водещите историци от цялата страна. По време на форума ще бъде дискутиран българският празничен календар и възможностите за създаване на единна система за отбелязване на важните дни от българската история. 

България има национален празник едва от 32 години, уточнява проф. Петко Петков. Той е един радетелите националния празник на България да бъде 24 май, а не 3 март. По думите му обаче изобщо не е необходимо страната ни да има национален празник, както е било през повечето време след създаването на Третата българска държава.

„От 1879 година, когато в Търново се създава новата българска държава чрез приемане на конституция и най-вече – избор на княз, до 27 февруари 1990 г. българската държава няма национален празник. Има няколко официални, а в различните времена се прехвърля тежестта на някои от тях. Така че не е голяма беда, ако се намери куражлия държавник, в случая това е работа на Народното събрание, да стане както е било някога - само официални празници, като се допълни календарът, защото в момента липсват много важни дати, цялото средновековно величие го няма. Примерно 5-10 години - да видим народът, българите кой почитат най-сърцато. И ако след 10 години има стремеж да има национален празник, защото аз не мисля, че е задължително, аз съм сигурен, че това ще бъде 24 май. Но нека да видим, различни ценности, различни вкусове, различни български приноси се отбелязват на този и на онзи ден. Народът нека да се произнесе“, аргументира се проф. Петков.

Нито веднъж официален празник у нас не е определян след обществено допитване или предложение от обществото, а винаги са били налагани от държавата, коментира идеята си историкът от ВТУ проф. Петко Петков, който още от средата на 90-е години на миналия век се занимава с темата за българския празничен календар. 

проф. Пламен Павлов, проф. Милко Палангурски, проф. Петко Петков

Крайно време е историците да седнем и да поговорим какво и как ще се случва с българския календар от официални празници, коментира идеята на научния форум проф. Милко Палангурски. Според проф. Палангурски празничният календар е част от националната ни идентичност.

„Да се опитаме да оформим някаква яснота как, защо и по какъв начин трябва да се празнуват националните ни празнични дни. Не искам празничният календар на България да бъде „Надо выпить“, а да бъде част от онова, което възпитава и прави съпричастни повечето българи към празника. Ние трябва да видим две неща – първо да има една единна система на празнуване, защото в България имаме тюрлюгювеч относно стария и новия стил, което създава доста сериозна проблематика при обяснението на онова, което наричаме празници, и второто – кои и кой празничен ден би могъл да се смята за национално отговорен и да задоволява желанието на повече хора да се чувстват съпричастни“.

Официалните светски празници в България са много омесени по стария и новия календар, изтъква професор Петко Петков и дава за пример Априлското въстание, Освобождението и гибелта на Левски:

Много е труден въпросът с календара. От една страна зная предложението на група колеги всичко да караме по стар стил, няма лошо, той е бил тогава. Въстанието е на 20 април, не е на 1 май, както сега го честваме, 20 април по нов стил е 2 май. 19 февруари нека да е, а да видим тогава как ще смесваме Левски със Сан Стефано. Скоро ще има друго послание от нация факултет – да сложим точка, Търново даде тон като историческа столица, крайно време е цялата страна да приеме 18 февруари като дата за кончината на Левски. Да няма такива жалки и смешни упражнения по инат административната столица София да ходи на 19-и след като във всички учебници от 2001 г., 2002 г. и особено последните от 2019 г. за седми и десети клас пише 18 февруари по нов стил и децата знаят това“.

Паметникът на свободата на връх Шипка Снимка: БГНЕС

Историците предлагат датите в празничния календар да бъдат запазени, както са познати до този момент, независимо че 6 септември – Съединението, и 22 септември – Независимостта, се честват по стар стил. Крайно време е държавните мъже да слушат историците по експертните исторически теми, призовава професор Пламен Павлов и посочва пример:

„Тази година на 18 юли, когато по нов стил, за съжаление, се отбелязва рождението на Левски, аз съм председател на фондацията „Васил Левски“, казах, че има неопровержими документи, че Левски е роден 1840 година и в момента не празнуваме 185, а 182 години, и кметът на Карлово ме разбра и се опита, но президентският протокол с едни загатвания, след което президентът Румен Радев каза – историците спорят. Не, историците не спорят. Има документ, в който се казва, че в 1844 г. Иван Кунчев има син Васил на 4 години, данъчен документ на Османската империя“. 

Историците от ВТУ настояват празничният календар да бъде допълнен и поясняват, че не бива да се бърка с църковния. По думите на проф. Пламен Павлов липсват важни дати от Средновековието.

„Примерно няколко такива дати могат да влязат, не значи че ще бъдат неработни дни, но просто да влязат в паметта на нацията. Това показва и древността на българския народ. Няколко дати има, които ги знаем – 2 май 907 г. - успението на Борис Михаил. Знаем и 20 август – битката при Ахелой, 17 август – Битката при Траянови врата. За този хаос, който съществува сега, най-малко сме виновни ние, историците“.

В научната историческа конференция във ВТУ със свои доклади ще се включат историци от всички университети, от БАН, от Държавния архив. Форумът ще завърши със заключителен документ, отбелязва проф. Милко Палангурски:

„Конференцията поема тази инициатива да се опитаме да създадем документ към нашите обществени и държавни организации с някаква яснота или с някакви идея за формиране на нов празничен календар или по-точно изчистването на празничния календар, защото ние няколко пъти в последните 140 години ги сменяме“. 

Посланието на историците ще бъде изпратено до Народното събрание, Президентството и Министерски съвет.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Вълчев

Красимир Вълчев: Част от училищата вече са взели решение за по-късно започване на учебния ден

Част от училищата вече са взели решение за по-късно започване на учебния ден. Това съобщи пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев. "Аз призовах училищата да разговарят с родителите и с педагогическия колектив дали е възможно по-късно да се започва. Но не мога да наредя това.  Основна предпоставка е да не са на две смени...

публикувано на 14.09.25 в 11:05
150 зрелостници получиха отличието

150 зрелостници с наградата "Национална диплома" за отличен успех 6.00 по всички учебни предмети

На тържествена церемония вчера Министерството на образованието и науката отличи близо 150 зрелостници с наградата "Национална диплома" за отличен успех 6.00 по всички учебни предмети от дипломата за средно образование, от матурите и други успешни национални или международни състезания.  Младежите получиха своите дипломи от министър-председателя..

публикувано на 13.09.25 в 06:00

Адвокат Мариета Караджова: Вече имаме едни от най-високите наказания за престъпления срещу животни

През юли Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс за подобряване на закрилата на животните. Измененията бяха определени като историческа победа от защитници на правата на животните и дойдоха след масови протести в цялата страна против насилието над четириноги. Демонстрациите бяха породени от задържането през март на Габриела Сашова..

публикувано на 11.09.25 в 11:30
Методи Лалов

Адв. Методи Лалов: По случая "Кожухаров" е подавана неправилна информация към вътрешния министър

  "Ще накараме институциите да работят. Всеки заслужава да има процес, който да му осигури истината". Това заяви пред БНР адвокат Методи Лалов, който пое защитата на непълнолетен участник в побоя, при който пострада старши комисар Николай Кожухаров, ръководител на Областната дирекция на МВР в Русе. Повдигат обвинения на задържаните за..

публикувано на 10.09.25 в 10:05

Шекеринска: Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи

Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи. Това е посочила Радмила Шекеринска по време на втория ден от посещението си в България.  Свързаността между страните в Югоизточна Европа е и фактор на колективната сигурност на НАТО в региона. Това е казал президентът Румен Радев на срещата си номинираният от РСМ зам.-генерален..

публикувано на 08.09.25 в 19:39
Даниела Тонева

След нападението: Екоактивистката Даниела Тонева отива в парламента

Екоактивистката Даниела Тонева, чийто дом в кюстендилското с.  Шатрово беше замерян с камък, а колата ѝ беше нацапана с боя, ще отиде в парламента, за да представи пред журналистите, а и евентуално - пред депутатите, проблемите и ситуацията с ТЕЦ "Бобов дол". Това каза тя за БНР.  Еколози, активисти граждани я подкрепят, дават ѝ да разбере,..

публикувано на 08.09.25 в 10:53
проф. Даниел Вълчев

Проф. Даниел Вълчев: Правителството е в режим на оцеляване

Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.

публикувано на 07.09.25 в 13:48