За първи път от Covid пандемията насам учени от цял свят се събраха в София, за да обменя знания по изследванията, които да отговорят на въпроса има ли "Живот във Вселената". Освен астрономията, учените ще обменят знания и за биологията и химията. Конференцията се организира от Североизточния университет в Бостън и Американската национална научна фондация.
Големи и важни научни открития очаква професорът от "Харвард" Димитър Съсълов. Причината е, че вече има пресечна точка на биологията, астрономията и химия, където да се търсят новите знания. А професор Съсълов със сигурност има какво да каже, след като в продължение на години участва в мисията на "Кеплер" на НАСА, която наблюдава над 100 000 звезди в търсене на екзопланети подобни на Земята.
През 2003 г. Съсълов открива най-отдалечената планета в нашата галактика. И благодарение на метода на пасажното търсене има събрани данни за множество планети, близки по същност на планетата Земя.
Има ли живот извън нашата планета?
Изследванията са стигнали "до под кривата круша", т.е. нямаме отговор все още на това, каза проф. Съсълов и добави:
"Поне от гледна точка на технологиите, които имаме, телескопите, имаме възможност и се надявам в следващите 5 години да имаме отговор на този въпрос".
Мисията "Кеплер" има наследник, каза още професорът. Тя се казва ТЕС - в орбита е около земята и всеки ден открива много планети.
Освен в "Харвард" и НАСА, и в Европа не чакат, а работят. Ларс Бухава от Националният космически институт към Техническия университет на Дания възлага много надежди на изследването на екзопланетите. А само статистиката показва, че има милиарди планети с размерите на Земята, разположени в т.нар. обитаема зона ва звезда. С други думи – условия, подходящи за възникване на живот.
"Броят име такъв. Дори само в Млечния път. Но най-важното е, че дори и най-близките звезди, подобни на Слънцето, имат такъв тип планети около себе си. Това значи, че можем да построим телескопи, с които да ги видим. Затова пред моята група от изследователи има две сериозни възможности. Първата е, че можем да започнем да изучаваме характеристиките на атмосферите на тези планети. С "Джеймс Уеб" имаме възможност дори да наблюдаваме планети с двойна атмосфера. Другата възможност е да открием действителен аналог на Земята. Ще търсим орбитите на тези планети около най- ярките звезди. И в момента наблюдаваме планетата "Трапист – 1 C". Големи надежди възлагаме на проекта ELT. Това е т.нар. Изключително голям телескоп, който ще заработи през 2027-ва година в Чили. Защото една от целите не е само да изучаваме характеристиките на атмосферите на тези планети, но и да търсим биосигнали. Другото, което правим и то ще е доста интересно за нашата група, е да открием истински аналози на Земята около най-светлите звезди. В момента имаме финансиране за изграждане на специален спектрограф.
"От откриване на живот сме още далеч", казва и Веселин Костов. Той работи в НАСА и като един истински Люк Сайуокър неговата работа е да проучва планините около две слънца.
Според учените важно е членството в различни международни организации. По време на форума д-р Мария Любенова, астроном в Европейската южна обсерватория, отбеляза съжалението си, че България не е член на институцията. А това би дало възможност на българските бъдещи учени да работят с последната дума на техниката и да анализират най-новите данни безплатно, което е важно за развитието на българските учени тек, в България. От думите на д-р Любенова стана ясно, че усилията си струват. Трима българи работят сега в Европейската южна обсерватория.
Форумът на учените в София продължава още четири дни. Този следобед за него идва и нобеловият лауреат проф. Дидие Кело от Университета в Кеймбридж. Който открива първата екзопланета, т.е. планета, извън Слънчевата система, която се върти около звезда, подобна на Слънцето.
Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев". Над 6000 са откритите..
Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..
Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..
255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..
Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..
Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..
България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..
На 49-годишна възраст внезапно почина Янко Маринов - високо ценен пианист и органист, византолог, ерудит, научен изследовател и основател на консорта за..
Председателят на КЗП Мария Филипова е един обикновен лъжесвидетел. Това заяви пред БНР бизнесменът Васил Божков. Фалстарт на делото срещу Васил..
Откакто сме в Шенген, няма кой да контролира разрешителните за превоз. Ние нямаме контролен орган какви разрешителни се използват, от кого, кои..