Това казва изследователят на бургаския жаргон Митко Иванов в предаването "Изотопия".
Като отявлен патриот, който провижда в Бургас столица, а останалата част на страната за него е провинция, Иванов е имал целта да открои основната част на бургаския жаргон - 800-900 до 1000 думи, "които на практика не се срещат в останалата част на страната".
В книгата са описани около 2500 думи, но "сърцевината е абсолютно автентичният, рядък, неповторим, чисто бургаски жаргон".
Той е категоричен, че бургаският жаргон съдържа доста думи, които не се разпознават никъде другаде по Южното Черноморие, "не се разпознават в Ямбол и Сливен, не се разпознават във Варна".
Има ли в бургаския жаргон нещо дисидентско?
"Бургас винаги е бил обран по тази тема. Истински, ярки дисиденти в града не помня. Но някои хапливи думички все пак се срещат."
Книгата проследява развитието на кодирания бургаски език до 1989 година.
Авторът е искал да забие символично началото на този жаргон в 1884 година, на Еньовден, когато...
"Информатор е самият Константин Иречек. Той слуша разговор между бургаски гърци, които използват и турски думи. Думата, която той оставя в бургаския говор, е "хава"."
Така Митко хвърля ръкавицата към пловдивчани, припознаващи думата за своя, и ги пита - могат ли да извадят автентичен исторически извор, който документира по-ранното ѝ използване.
"И при това "хава" не просто като "време", а в закачливия, ироничния, метафоричния смисъл. Изразът беше "кадън хавасъ" ("KadIn havasI" – от турски, бел. ред.): когато ту пече слънце, ту приръмява дъждец и това се случва по време на плаване в морето, по крайбрежието. Като някаква закачка на един универсален българо-гръцко-турски език, който доста се е използвал и още се използва по Черноморието."
Митко Иванов помни Бургас още от края на 60-те. Отбеляза микрожаргона, който е действал на ниво отделен квартал и се е различавал от този в други части на града.
Иванов е провел десетки анкети с по-възрастни жители на града, които споделили с него своите спомени с надежда този език да не изчезне, вече неприпознаван от днешните млади.
Сред информаторите, предали своите сведения за онези времена, са композиторът Стефан Диомов, Стоян Цанев, проф. Иван Карайотов, д-р Милчо Касъров, Стоян Забунов и Кольо Чатрака.
"Срещата с тези свръхинтелигентни личности - с каква огромна любов тези хора говореха за жаргона! С присъщата си интелигентност ми отвориха очите колко изтънчен може да бъде жаргонът, колко изящен дори на моменти, колко лаконичен, колко е метафоричен", удивлява се Митко Иванов.
"Като кажем "тава", в Бургас разбираме от една страна дългосвирещата плоча, донесена от Запад, от параходчиите и тираджиите, със западна музика, но "тава" също е описание на морето - това, което обикновено в страната се нарича тепсия. В Бургас този израз не се използва. Как беше морето? Отговорът е - тава."
"Ценяха се вносните грамофони, които възпроизвеждаха много по-качествен звук. Съвременните млади хора трудно могат да разберат колко първобитен беше звукът в нашите музикални изпълнения, които сме слушали навремето. Днес всички са свикнали със свръхкачество и това се подразбира и струва дребни пари. Навремето не беше така", разказва Митко Иванов пред БНР.
"Бушменски" кораби наричали съветските преди 89-а, с думата "бонаца" говорим за спокойно море и безветрие. Ако чуете обаче за "моряшки сандвич", става дума за разпространения едно време подкуп на митничарите под формата на две кутии цигари и бутилка уиски.
"Апапин" е приятел, "кьорлеме" - разсеян човек, "курне" – нахакан, "киликанзер" се използва за много грозна жена. "Тампико" и "тампикирам" описват бягството от соцлагера в тогавашния свободен свят.
"Шпарца" е главната улица на Бургас - използва се предимно за бул. "Богориди", но става и за "Александровска" - друга централна артерия на града.
"Мястото за разходка, където можеш да носиш новите дрехи, където се разменят любовните погледи."
"Земпаре" е райбер или резе, което човек пуска, за да заключи вратата. Има обаче една тънкост - заключването е заради любовна игра, не просто да отидеш да си купиш домати от пазара, обяснява авторът на книгата Митко Иванов.
"Маймунските пътечки" отново ни свързват с любовната тема. Те са тази част от легендарната Морска градина на Бургас, която допреди 30 години е била почти дива и обрасла в храсталаци.
"Младежите си проправяха пътечки в тези гъсталаци. Пейките бяха местени по най-причудливи и невероятни начини. Сутринта служителите ги връщаха отново към алеите, след това пейките отново изчезваха…"
"Катой" пък е не просто мазе или зимник, а неофициална, скрита от властта простонародна кръчма. Това е нещо като приятелско събиране в любима среда, което обаче не е ходене на гости, намигва ни авторът на книгата за бургаския жаргон.
Редно е да уточним, че жаргонът е предимно и доминиращо мъжки. Затова и повечето интервюирани са мъже.
"Морето доминира във всякакъв аспект", тегли чертата Митко Иванов, който десет години е "далдисвал" в бургаския жаргон, в "прекрасно лутане" из лабиринта му.
Гмурнете се и вие в дълбините му - в звуковия файл.
В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
" Този свят е потенциално мирен. Няма безнадеждна идейна агресия и ние свикваме на това ново общество, то си има своите конфликти. То е много..
“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато..
"Много хора предполагам не знаят, че България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава ,..