Реалистични ли са заявките за нов "План Маршал"?

Тема на Марта Младенова в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Нито цент от обещаната финансова помощ не е постъпил в хазната, а в бюджета зее огромен дефицит от 38 милиарда евро". Констатацията е на украинския президент Володимир Зеленски в обръщението му към участниците в конференция за бъдещето на Украйна и следвоенното й възстановяване. Нов "План Маршал" за 21-ви век пък обяви домакинът на форума в Берлин, канцлерът на Германия Олаф Шолц, който не подмина аналогията с икономическото чудо на Федералната република след опустошителната Втора световна война.

Реалистични ли са заявките за нов "План Маршал"? Въпросът е към Якоб Киркегор от Германския фонд "Маршал" и Гунтрам Волф, директор на Германското дружество за външна политика, събеседници в предаването "Събота 150".

Берлин бе домакин на форум, където ясно се чу призивът за създаването на план "Маршал" за Украйна, или както авторът на плана за възстановяването на Европа след Втората втората световна война Джордж Маршал казва: "Изборът е между това да действате с енергия или да загубите по подразбиране". В Украйна избраха първото още при първия руски ракетен удар на 24 февруари, но мнозина анализатори критикуват съюзниците на Киев, че не са достатъчно енергични във финансовата и оръжейна подкрепа, за да може страната да се защити от руската военна агресия.

Именно тази теза поддържа и Якоб Киркегор, старши сътрудник в Германския фонд Маршал на Съединените щати и Института "Питърсън".

"Няма съмнение, че Украйна е съседна държава на Европейския съюз и негов бъдещ член. Това означава, че именно Европа трябва да поеме водещата роля във финансовата подкрепа за Украйна - както в краткосрочен, така и в дългосрочен план - до пълното възстановяване на украинската икономика. Към момента обаче Европа се снишава. Още през юни обещахме девет милиарда евро, но все още не сме ги дали на Киев. Към момента това, което Европа е предоставила на Украйна не са грантове, както правят Съединените щати, а дългосрочни заеми при облекчени условия", коментира Киркегор, който вижда дизайна на украинския план "Маршал" в две посоки - преди края на войната и след нея:

"Лично аз мисля, че има реална възможност войната да приключи тази пролет. Разбира се, в момента Русия много усилено руши украинската цивилна инфраструктура - електропреносната мрежа, електроцентралите и други обекти, при това преди да настъпи зимата. Тези обекти трябва да бъдат възстановени колкото се може по-бързо. Съвсем ясно е, че е необходимо да се построят наново обекти в региони, където няма реални бойни действия - говорим за Киев, за западните части, а защо не и Харков. За да се случи това, правителствата на държавите от Г-7 и Европейския съюз трябва да предприемат конкретни стъпки, като например да осигурят застраховането на компаниите и инвеститорите, които се включват във възстановителните работи в Украйна още преди войната да е приключила. Това е важно, защото само ден след приключване на възстановяването на определена инфраструктура Русия може да отново да я унищожи. В условията на военни действия частният сектор има нужда от допълнителни гаранции. Също така е ясно, че поддръжниците на Украйна - Европейският съюз и държавите от Г-7 извън него, трябва незабавно да осигурят финансова подкрепа на Киев и това да продължава, за да е сигурно, че украинското правителство ще успее да финансира отбраната си. Според изчисленията на Международния валутен фонд става дума за сума между три и пет милиарда долара месечно".

Според Гунтрам Волф, директор на Германското дружество за външна политика, е важно държавите - партньори на Украйна да осигурят специални средства в бюджетите си, за да помогнат на Киев да посрещне военните и социалните разходи и в същото време да започне възстановяването на цивилната инфраструктура още преди края на войната:

"Бих искал да видя бюджетна линия или в нашите държавни бюджети, или в бюджета на Европейския съюз. Следващата година Украйна ще се нуждае от около 35 милиарда евро външна финансова помощ. Ако тази сума от 35 милиарда не пристигне, това означава, че Украйна трябва ефективно да премахне други разходи. В нейния случай „други“ означава средства за армията, социални дейности и възстановяване на цивилна инфраструктура. В момента нито едно от тези пера не бива да бъде намалявано. Мисля, че е напълно ясно, че в момента Украйна се нуждае от грантове. Разбира се, може да й се отпускат заеми с пълното съзнание, че те може би никога няма да бъдат върнати. Държавният дълг на страната вече е много висок, а икономиката й се свива. Брутният вътрешен продукт се сви с повече от 30-35%".

Общоевропейска бюджетна линия или специално перо в бюджетите на всички членки най-вероятно е предложение, което би срещнало отпор от Унгария.

"Унгария трябва да разбере, че само преди няколко десетилетия руските танкова бяха в Будапеща. Това не е чак толкова далеч от Украйна. Ние наистина имаме интерес, защото Украйна защитава нашата територия и то в много отношения по най-добрия възможен начин. Оценявам зависимостта на Унгария от руски газ, както и специалните отношения на Виктор Орбан с Владимир Путин, но всичко си има граници".

В България случаят също е особен - политическите турбуленции могат да възпрепятстват гласуването на бюджет за догодина, но и без не липсват проруски настроения в страната.

"Разбирам, че в България настроението е малко по-различно, защото Русия исторически е изиграла много важна роля като освободител от турското иго. Но това е преди 140 - 150 години. Знам, че е важна част от българската история. Сега обаче България иска да е свободна държава, а не под съветско или руско влияние. От тази гледна точка, смятам, че е от интерес на България да подкрепи Украйна", коментира още Гурнтам Волф, според когото модернизирането и европеизирането на украинската икономика са ключови и в следвоенното възстановяване на страната. Най-важният пример за това е свързан с постигането на екологичните цели, отговарящи на стандартите на Европейския съюз, убеден е Волф, както и Якоб Киркегор, според когото плановете за разходването им трябва да бъдат готови още преди края на реалните бойни действия, за да не се губи време след това.

"Това, разбира се, зависи изключително много от края на войната - дали Украйна ще успее да си върне окупираните територии. Лично аз вярвам, че тя ще постигне успех, но никой не може да го каже със сигурност.Също така има изчисления колко би струвало не просто пълното възстановяване на разрушените обекти след войната, но и модернизацията на украинската икономика. Това е основата за подготовката ѝ за членство в Европейския съюз. Пример за това е декарбонизацията и други дейности, заедно с които числата набъбват до между 750 милиарда долара, както заяви украинското правителство през лятото, и 1 трилион долара. В същото време, трябва да бъдем съвсем ясни, че голяма част от тези средства ще бъде платена от украинските инвеститори вътре в страната. Това в никакъв случай не е сметка, която данъкоплатците в Европейския съюз и държавите от Г7 ще платят. Цената за тях ще бъде по-малка, но все пак ще бъде значителна сума".

Според Гунтрам Волф, именно краят на войната ще е моментът, в който частните инвестиции бързо ще се върнат в Украйна.

"Частният сектор, струва ми се, ще се върне, когато военните действия затихнат. Това, от което той има нужда, е определени гаранции, ако изведнъж военните действия се възобновят. И също така от определени инициативи, които да го стимулират. Въпреки това частният сектор ще е много заинтересуван, защото когато войната приключи, Украйна най-вероятно ще се възстанови много бързо".

И тук идва още един ключов въпрос - за прозрачността при управлението на средствата, получени от Украйна:

"Трябва да сме сигурни, че фондовете, които са разпределени, са правилно усвоени. Със сигурност искаме да избегнем корупция и неправилно използване на средствата от тези фондове. Предвид размера на сумата, рискът е много голям".

Якоб Киркегор има предложение как да се подобри контролът и да се гарантира прозрачност при разходването на средства в Украйна:

"Въпреки че Украйна не е член на Европейския съюз, а само страна със статут на кандидат, смятам, че тя трябва да получи пълноправно членство в новосъздадената европейска прокуратура. Това ще е от помощ за установяването на най-добрите практики на прозрачност и предпазване от корупция в Украйна. Все пак ми се струва, че пред най-голямото предизвикателство са изправени украинското правителство и украинците".

Могат ли да се използват руските замразени активи за възстановяването на следвоенна Украйна?

"В краткосрочен план използването на замразените руски активи, особено на резервите им в чуждестранна валута, не е възможно. Има много сериозни международни закони, които гарантират суверенитета на собствеността. Струва ми се, че Съединените щати и Европейският съюз не биха искали да нарушат тези правила, просто защото това ще застраши ролята на долара и еврото в глобалната финансова система. Със замразяването на тези активи от гледна точка на Русия стойността им стана нулева. Те никога няма да видят тези пари отново. Никога! Затова ние вярваме, че тези активи трябва да бъдат част от крайното мирно споразумение, от мирния договор между Украйна и Русия. При мащабна загуба на Русия тези пари могат да бъдат използвани като разменно средство за потенциално вдигане на част от санкциите, наложени на Русия. Например, ако Русия се съгласи да даде 250 милиарда долара от тези активи при обща сума от 300 милиарда на Украйна. Русия все пак ще запази останалите 50 милиарда".