Екип от БАН подготвя индекси с всички ръкописи от националното културно богатство

публикувано на 02.11.22 в 17:15

Снимка: БГНЕС

Интервю на Мария Филева с проф. Анисава Милтенова в предаването ''Нощен хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Цялата идея принадлежи на организацията ЮНЕСКО, която преди повече от 20 години съобщи на страните, които са членки на ЮНЕСКО, че трябва да направят индивидуални за страните индекси с всички ръкописи от националното културно богатство т.е на самата държава, които се намират в чужбина", каза за БНР проф. Анисава Милтенова от БАН.

За славната история на България и за формирането на уникалната българска култура в Средновековието, която ни поставя на картата на света научаваме чрез ръкописите, достигнали - макар и малко, до наши дни. Малка част от тях са в страната ни, повечето са пръснати по света. Един от най-вещите ни медиевисти - експертът по старобългарска литература проф. Анисава Милтенова от БАН, се е заела с нелеката задача да подреди, опише и каталогизира разпилените извън страната творби, за да улесни изследванията на учените. Това е проект по инициатива на ЮНЕСКО и се осъществява у нас като част от програма "Наследство Бг" на Министерство на образованието и културата.

"От българска страна проектът е започнат в Института за литература в секцията по стара българска литература и е индивидуален проект мой и на колегата Екатерина Тодорова“.

Въпреки забавянето, първият етап от програмата "Наследство БГ" вече е факт:

„Като направихме този анотиран индекс първо за най-ранните глаголически и кирилски ръкописи от 10 до 13 век, защото те са обозрим брой. Следващият етап е свързан с ръкописите от 14 век, които са доста повече".

Колко ръкописи от този период познаваме?

"Тези от 10 до края на 13 век са около 10".

Къде има най-много наши ръкописи?

"Най-много ръкописи има на територията на Русия и това се знае, защото още през 14 век, когато навлизат османските пълчища в българските земи една голяма част от монасите бягат от нашите земи и заедно с това изнасят ръкописите, но те не отиват направо в Русия, те отиват в територията на днешна Румъния - Влашко и Молдова, където в определени манастири, които те основават се съхраняват части от това богатство. Но в един момент от тези манастири ръкописите продължават да пътуват и попапад в Русия. Другият път на попадане в Русия е чрез Света гора и чрез Атонските манастири.

Други са си купували ценните артефакти. Такъв е случаят с уникалното Лондонско четвероевангелие - ръкописът с изящните миниатюри и портрета на цар Иван Александър и семейството му:

Тези ценни писмени свидетелства понякога са събирани заради любопитството на учените. Пример можем да дадем със Супрасълския сборник - най-ранният кирилски ръкопис с жития на светци, от 10 век, той е и най обемният. Сега е разделен на три части - една е в Полша, друга в Санкт Петербург, трета в Любляна. До 1847 г. е бил цял, когато попада в колекцията на князете Замосйки.

На осем части е разпръснат и т.нар. Жеравненски триод, наречен така по мястото, на което е открит - Жеравна. В него са запазени химнографските съчинения на Константин Преславски, но е ценен и защото там Фрагмените се намират в различни библиотеки в Русия, включително и в Руската академия на науките. В Санкт Петербург пък е сбирката на пътешественика Александър Гилфердинг, който обикалял днешна Северна Македония, Сърбия Черна гора, Босна, Херцеговина. А първият пътешественик, който започва да събира старобългарски ръкописи, е Арсений Суханов. През 17 век той минава през Света гора, островите Хиос и Родос, Цариград. На него дължим откриването и запазването на "Шестоднева" на Йоан Екзарх например - спомняте си това съчинение от училище - в шестте му глави се описва създаването на света. Сега се пази в Москва, но е взет от Света гора.

Ценни български ръкописи се откриват дори в Египет - на територията на Синайския манастир "Света Екатерина".

Дигитализирани копия на цялата славянска сбирка от Синайския манастир има на две места - в Конгресната библиотека във Вашингтон и в библиотеката на БАН. Но през 19 век нещата не стоели така - знаменитият учен Успенски се завръща от Синай с колекция от ценни ръкописи:

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!